Списание „Прозорец” 4/2005

IV. Човешка слава, която произлиза от Бога.

Тази слава е много разнообразна.

През 1895 г. поради гоненията ми се наложи да замина от Русия и през Финландия да се отправя към чужбина. По време на пътуването бях поканен от един много знатен човек, който притежаваше разкошен замък, много земи и т.н.

Той беше самотен вдовец, нямаше и деца. Но имаше наследник – 18-19-годишен юноша, който бе осиновен и произхождаше от много бедно съсловие. Благодарение на осиновяването той бе придобил правото да наследи новия си баща и цялата слава на името му.

Небесният Отец също осиновява. “Като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Иисус Христос, по благоволението на Своята воля...” (Eф. 1:5). “...Приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: “Авва, Отче!” Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме... сънаследници с Христос” (Рим. 8:15-17).

Чрез раждането от горе, от Духа, ние ставаме деца на Бога, а с това и Негови наследници. По този начин придобиваме такава слава, за която никой дори не може да си помисли тук, на земята. Пред славата на Божиите деца бледнеят всички титли на света: графски, княжески и царски. Той ни е дал своите титли не само като на деца, но и като на “царе и свещеници на всевишния Бог”. Тези титли не са от земята, а от небето и са неизмеримо по-високи от всичко земно.

Ние знаем колко високо се цени на земята славата от победата.

Когато Помпей се завръща в Рим след победите си в Африка, там се организира триумфално шествие от войска и пленници, което, както се говори, продължава няколко дни.

Има музика и многохилядният народ ликува неописуемо.

След победителя носят на специални колесници златни венци от завоюваните области. По време на триумфа на Юлий Цезар след него носят 3000 златни венци от Галия, която е завоювал.

Когато Давид побеждава Голиат, какво безмерно тържество започва в целия Израел!

Но Господ дава на вярващите в Него слава и при победи в духовния живот.

а) Преди всичко при победата над самия себе си.

Отдавна е известно, че първият враг на човека е самият той. В ума си или под влиянието на божествените сили човекът може да поиска да достигне висшето състояние, но у самия себе си той намира враг – неговият Аз, който толкова силно се съпротивлява, че човекът е неспособен да направи каквото и да било (Римл. 7:15-25). “Законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Иисус от закона на греха и на смъртта” (Римл. 8:2), т.е. от господството на личното Аз – плътта. Този, който е победил себе си, който е овладял себе си, е по-добър от завоевател на град (Пр. 16:32).

Грехът е царувал и царува в целия свят. Милиони нещастни хора загиват като жертва на греха. Но този, който вярва в Христос като в свой Спасител и в изкупителната сила на Неговата смърт, умира за греха, освобождава се от него и става победител.

“Освободени от греха, станахте слуги на правдата” (Римл. 6:18).

в) Трето, при победа над Сатана.

Врагът на човека, врагът на Бога има известна сила. Той изкушава първия човек и залива цялата земя с океан от нечестие и страдания. Той разпространява изкушенията и съблазните в света в продължение на много, много векове. Той изкушава дори Божия Син и с това сякаш прави дързък опит да Го овладее.

Но вярващият има възможност да победи и Сатана.

«Противете се на дявола и той ще бяга от вас» - казва Яков (4:7). Aпостол Павел описва как да противостоим на дявола и какво оръжие да вземем (Еф. 6:12-17).

Тази тройна победа на човека - над себе си, над греха и над дявола – се осъществява не само със силата на човека, а с участието на Божията сила. Преди всичко тя има място по време на покаянието и обръщението на човека. По-нататък продължава през целия му живот на земята (в хода на неговото освещение), така че в края на краищата той става участник в славата на постигнатите победи.

3. Славата на победата в доброто съревнование на игрището.

В древните времена, както и в наши дни са се провеждали състезания по бягане. Всеки участник се старае да изпревари другия, да достигне целта пръв. “Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата?” (І Кор. 9:24) - казва апостол Павел.

По същия начин трябва да бъде и в духовния живот. Вярващите трябва да тичат, и то така, че да получат наградата. Това означава, че трябва да има съревнование в доброто дело. Всеки вярващ трябва да се стреми да направи повече от другия. Но без чувство на завист или недоброжелателство към съперника, а като съхранява любовта си към брата и предаността си към Господа. Колкото повече върши добри дела, толкова по-голяма е неговата награда, толкова повече е славата му на небесата. И толкова повече се отдава слава на Господа. “Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Мат. 5:16).

4. Славата да се спасяват души.

През 1931 г. във Вашингтон президентът на Съединените щати кани в Белия дом едно бедно момче, което му гостува няколко дни. Разбира се, за него това е огромна чест... Но защо?

Защото, като рискува живота си, то спасява няколко души, които се давят в река.

Президентът поиска да отбележи и да награди този подвиг, при който са спасени хора.

Всички списания в САЩ предават вестта за този млад герой. Той се радва на голяма слава.

Но колко повече Господ възнаграждава подвига да се спасяват човешки души.

“Който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове” (Як. 5:20).

Съществуват много добри дела, но няма по-голям подвиг от този, да съдействаш за спасяването на погиналите души.

Вярващите трябва да се чувстват като в спасителна лодка и да са постоянно готови да спасяват погиващите. Този труд ще увеличи славата на тяхната звезда на небесата.

Славата на Александър Македонски е велика, защото той завоюва много държави. Но съществуват и духовни завоевания. Те са свързани с разпространяването на благовестието. «Идете по целия свят. Проповядвайте благовестието между всички народи!» - казва Христос, когато се разделя с учениците Си.

С други думи, завоювайте света за благовестието, за Мен!

Учениците разбират своя учител и тръгват по целия свят да разнасят благата вест.

Особено много е завоювал за Христос апостол Павел. Той минава през всички известни по негово време културни страни, като навсякъде проповядва и основава Христови църкви.

Оттогава има много такива завоеватели.

Ако вярващият гори с духа на апостолска ревност, той и сега може да постига духовни завоевания за Христос. Съществуват още много кътчета по света, където хората никога не са чували истинското благовестие.

Идете по тези места и ги завоювайте за Христос. “На този, който победи (а значи и на този, който завоюва), ще дам да седне с Мен на Моя престол” (Откр. 3:21). Има ли слава, по-голяма от тази?

Соломон има дар да управлява народа с мъдрост. Славата на неговата мъдрост се разпростира по целия свят. Савската царица идва отдалеч, за да види мъдрото му управление и да се поучи от него.

Такава слава е необходима на проповедниците и презвитерите. Те трябва да управляват с мъдрост поверените им души. Ако не умеят, трябва да се молят за дара да управляват (I Кор. 12:28).

Ако имат този дар, ще приемат управлението не като форма на власт, а като служение с любов.

Тази слава преживява Мойсей.

Апостолът пише: “Служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Мойсей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше” (II Кор. 3:7).

Защо лицето на Мойсей сияе? Защото се преобразява. А се преобразява, защото Мойсей прекарва четиридесет дни и нощи в общение с Бога. Божията слава се отразява върху него. Той придобива частица от Божията слава - лицето му и целият му образ стават подобни на лицето и образа на Бога...

В този смисъл нещо още по-славно става с Иисус на планината на Преображението (Мат. 17:2).

То е образец за това, което трябва да стане с всеки вярващ.

Всеки вярващ трябва да е светлината на света (Фил. 2:15).

С други думи, от всеки вярващ трябва да струи светлина като от лицето на Мойсей, като от лицето на Бога. Затова вярващите трябва да бъдат подобие на Господа - нещо напълно естествено, както децата приличат на своя баща.

“Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си...” (Йоан 15:13), а Христос отдава душата Си за Своите врагове. Той умира за грешниците, за нечестивите, за престъпниците. Славата на тази жертва на Божия Син превъзхожда славата на Неговото небесно господство и великолепие.

Ако вярващият се жертва за ближните си, нещо повече – ако отдава душата си за тях, той извършва подвиг на истинска слава.

Висшата слава принадлежи не на тези, които са знаменити проповедници и професори по богословие, а на тези, които “бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята” (Евр. 11:34-38).