Списание „Прозорец”1

Стивън Сийзър

В средата на 90-те години на XX в. Силбърман и Хорсли проучват в продължение на две години земите, в които са се случили събитията, описани в Новия Завет - Юдея, Галилея, Сирия, Йордания, Мала Азия, Гърция, Италия, – за да разкрият «по-широкия социален контекст, свързан с разпространението на християнството”¹. Тяхното проучване показва, че римският свят от I в. се характеризира с повсеместна икономическа дезорганизация, тежки данъци, централизирано управление на дребната и едрата търговия, както и „широко разпространена конфискация и преразпределение на земята, която се дава на римски ветерани и държавни служители...”² . Дребните независими стопани се изместват от едрите земевладелци, които стават свръхбогати. Това довежда до огромно преразпределение на обществените слоеве. Тези дълбоки социални промени - твърдят Силбърман и Хорсли - пораждат много страдания и крайно отчаяние, които подготвят пътя за посланието на християнството.

Напълно логично двамата изследователи започват своето проучване в люлката на благовестието - Юдея и Галилея. Повсеместният и необратим процес на социално разпадане и разруха, обхванал средиземноморския свят, е изразен особено oстро в Светите земи по времето на Иисус Христос. Покварената местна аристокрация – управниците от династията на Ирод - и свещенослужителите действат като марионетки за Римските си повелители. С огромна алчност и коравосърдечие едрите земевладелци облагат с данъци еврейските селяни и поглъщат техните земи.

Според учени като Юриъл Рапапорт от университета в Хайфа и Мартин Гудман, автора на книгата „Управляващата класа в Юдея”, обедняването и лошото отношение към обикновените хора изключително засилва и разпространява нашироко месианските очаквания, като те все по-често отправят поглед към небето с надежда оттам да дойде освободител от омразните римляни и чуждоземните управници. Силбърман отбелязва: „Като натрупват богатство непосредствено и несъразмерно от данъците и десятъците, които се вливат в разрастващата се столица Йерусалим, свещенослужителите и светската аристокрация стават все по-богати, а бедните изпадат във все по-голяма мизерия и много са лишавани дори от гражданските си права. Традиционните модели за законно ползване на земя в Юдея се променят. След задълбочено изследване на текстовете на Йосиф Флавий и някои еврейски равини Гудман стига до извода, че традиционните собственици на земята в Юдея се променят, като дребните семейни парцели се изкупуват насилствено от аристократите и свещенослужителите, които по този начин осъждат бившите собственици да живеят като наети стопани, обработващи чужди земи, или направо като наемни работници.”³

Този всеобхватен процес на лишаване от граждански права естествено поражда дълбоко възмущение сред обикновените евреи, за които е особено живо старозаветното схващане за царство, дадено им от Бога (не от римляните), и за изцяло безкласово общество. Всичко това възпламенява нарастващия копнеж за избран от Бога Спасител (Месия) Цар, Който да освободи Божия народ Израил. В своята книга „Разбойници, пророци и месии” Ричард Хорсли и Джон Хансън пишат:

„Оказва се, че древното предание на израилтяните за всенародно, помазано от Бога царство, макар и дълбоко скрито по време на сравнително благоприятните персийски и елинистичен период, остава живо. То несъмнено се възражда изключително силно непосредствено преди и след живота на Иисус от Назарет. В отговор на чуждото господство, жестокото потисничество и незаконното царуване на Иродите опитите на обикновените хора да възстановят справедливостта приемат формата на месиански движения.”⁴

Наистина в Евангелията и Деянията на апостолите често се говори за всеобщата искрена надежда на еврейския народ, че Иисус е Месия, Който идва с меч. Той ще установи Своето царство и ще освободи Своя народ от Рим и от неговата марионетка Ирод чрез апокалиптична битка (Йоан 1:41; 4:25; 6:15; Деян. 1:6). Нещо повече, учението на Иисус показва,че икономическите трудности и държавната дезорганизация са реалност в Неговото време. В притчите Му се говори за задлъжнялост на селяните, за крайна бедност в контраст със свръхбогатство, за яростно негодувание на наемателите на земята към нейните собственици (виж Мат. 18:23-35; Лука 6:20, 24; 16:1-6).⁵

Археологическите открития в последно време хвърлят светлина върху тези разрушителни икономически процеси и тяхната връзка с ранното християнство. Разкопките в Галилея, направени от Мордехай Авиам от Израелската дирекция по опазване на паметниците и от екипи от университетите в Южна Флорида и в Тел Авив, показват реалността на римското владичество през I в. От друга страна, Йосиф Флавий, който живее по онова време, пише за нарастващите данъци при управлението на Иродите и засилващата се военната активност в Римската империя, което допринася за обедняването на обикновените хора. „Тези демографски промени и новите, по-високи нива на данъчно облагане - отбелязва Силбърман - имат трайно въздействие върху живота на селското население от Назарет до Галилейското езеро... Подобна културна среда е част от една по-широка социална система, която обслужва интересите на богатите. Ние сме по-склонни да приемем, че поученията на Иисус Христос са били чисто религиозни. И все пак не бива да забравяме, че хората, които Той порицава – „великолепно облечените и онези, които живеят разкошно” (Лука 7:25), - са тези, чиито домове, паметници, места за забавление и гробници са най-пищните, открити при археологическите разкопки. Ето защо археологията е толкова важна, за разбирането как е възникнало ранното християнство и как се е разпространило в Средиземноморието.”⁶

В другото си изследване Силбърман пише:

„Тези находки се оказват материал за нова, дълбока историческа преоценка на живота в Юдея и Галилея през I в. Занапред новозаветната археология ще продължава да задълбочава нашето разбиране за християнството през I в.”⁷

Когато преминават от Евангелията към Деяния на апостолите, учените виждат същата картина. В областите, които посещава ап. Павел например, има подобно доказателство за такава промяна в полза на земевладелската аристокрация. Проучването в района на древна Галатия, направено от Стивън Мичъл от Университетския колеж в Суонси, разкопките в Централна Гърция, осъществени по проект за изследване на Беотия в университетите на Брадфорд и Кеймбридж, експедициите в Коринт по съвместен археологически проект на САЩ, Гърция и Британия за разкопки в долината Немея и данните на Дейвид Гилман Романо от Пенсилванския университет „потвърждават обезлюдяването на селските райони, прекомерното разрастване на едни градове и „свиване” на други, изместването на търговските пътища, промяната на административните и религиозните центрове. Всички тези фактори позволяват на римските власти да присъединят новите области към империята”⁸.

Сриването на традиционния начин на живот, обедняването на местното население и нарастващата тирания на имперската администрация създават добра почва на Павловото послание за благодат, милост и надежда за по-добър живот след смъртта, при който хората ще бъдат „избавени от настоящия нечист свят” (Гал. 1:4). Силбърман твърди, че „ранното християнство им предлага по-практичен начин да устоят на този нов световен ред, като отхвърлят основните принципи на власт и обществено положение, върху които той е изграден”⁹.

Посланието на Павел, в което се отхвърлят грижите за материалното и самовъзвеличаването (виж II Кор. 10:24; I Тим. 6:8), засяга дълбоко все по-обезверените, обедняващи маси, без каквато и да било надежда за промяна към добро в „настоящия нечист свят”. Ап. Яков докосва най-чувствителната струна в съзнанието на бедните хора чрез своето унищожително порицание на богатите експлоататори:

„Заплатите на работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жътварите влязоха в ушите на Господ на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане” (Як. 5:4-5).

Това отношение, намерило потвърждение в новите археологически открития, кара Силбърман да обобщи:

„Именно в тази специфична историческа среда на урбанизация и икономически промени са корените на християнството... Движението, което започва преди две хиляди години в Галилея и се разпростира по цялата Римска империя чрез усилията на ап. Павел и на другите апостоли, може да се разглежда като уникално събитие в религиозната история на света и като осезаем, реален исторически процес. Християнското всеобхватно търсене на Божието царство може да се види едновременно като духовно пътуване и като разгръщаща се социална реакция към промените, настъпили с налагането на римското господство.”¹⁰

Откритията на Силбърман и на Хорсли показват, че новозаветните документи не само не са анахронична измислица, а са създадени от автори, чийто поглед върху точните детайли обхваща дори недоловимите с просто око обществени сили и промени, формирали един изключително съдбоносен, макар и труден за разбиране тогава елемент на темата, по която пишат. Както посочва Силбърман, новите открития разширяват много нашите познания и ни помагат да оценим Новия Завет като книга, отразяваща реалната история в много по-голяма степен, отколкото някой преди е подозирал.

цар Йосафат, Яков и пророк Захария, а в действителност това са гробници на неизвестни, но видни и богати жители на Йерусалим. Само гробницата, приписвана на Яков, може да е принадлежала и на друг човек. В надпис на еврейски в нея се говори за семейството на свещенослужителя Хезир. Иисус Христос вероятно е имал предвид подобни гробници, когато казва, че фарисеите са като „варосани гробници” (Мат. 23:27). Повечето жители на новозаветния Йерусалим живеят под властта на политици, свещенослужители и управници, които строят за себе си и семействата си разкошни паметници.