Списание „Прозорец”3

Йордан Пеянски

След като спират шофьор, минал на червен светофар, и го питат каква е причината за неговото нарушение, полицаите и зрителите удивени чуват неочакваното му оправдание: “Абе, ония горе в парламента, дано пукнат, дано!…” Репортажът беше излъчен по някои телевизии.

След като човек с прегоряла съвест и високо положение в обществото започне да безчинства, някоя блудница или неизвестен насилник и грабител се развихрят и влязат в устата на хорското осъждение, селските старейшини решават да го анатемосат (от гр. анатема - проклятие), за да го постигне Божието правосъдие. Воглаве със селския поп (!) разгневената тълпа в съботен ден с камъни и свещи в поясите отива извън селото на място, наричано “натемия”, което се намира на кръстопът (за да може много хора след това да минат оттам и да участват в проклинането), и попът след класическите за православната обредност свещенодействия първи хвърля камък на мястото и проклина въпросния “проклетник”. След това всеки от присъстващите извършва същия ритуал, без да се обръща назад (с достойнството на човек, изпълнил своя религиозен и обществен “дълг”). Всички, които минават през това място после са длъжни да проклинат човека и да хвърлят камък на същото място, а ако не го сторят, рискуват клетвата да падне върху тях самите. Историята е пълна с множество потвърждения, че този глас на народната съвест скоро е чут от бога и безчинникът е наказан с лудост, осиромашаване или смърт в мъки и нищета¹.

Духовно просветеният християнин не може да сподели задоволството на етнографа, прехласнат пред удивителното единство на народа в мрачното и пъклено дело, наречено „натемия”. Без съмнение ритуалът е постигал целите си. Но това, което онези духовно помрачени наши сънародници (а и днешните им последователи) очевидно не съзнават, е, че такива ритуали по нищо не се различават от черната магия. Страшно е, че последствията върху “справедливо наказания” човек не идват от Твореца на вселената, а от бога на този свят - Луцифер. Самият Луцифер лично е постановил подобни начини за “молитва” към себе си, на които той и подчинените му демони с удоволствие отговарят, като поразяват милиарди човеци с власт, основана върху омразата на други, по нищо неразличаващи се от жертвата грешници.

И ако в цялата тази ситуация е имало реално действие на истинския Бог, то е, че често на местата с направена “натемия” е падала силна градушка, без съмнение породена от Божия гняв спрямо такива общонародни духовни безчинства. Странно защо обаче народът така и не се е замислял защо това се е случвало?!

Това всъщност никак не е чудно, защото няма нищо ново под слънцето. И днес, но под друга форма има един здраво установен ритуал, в който участва целокупният български народ. Почти няма невярващ в Христос (а тук, за съжаление, влизат и някои християни), който денем и нощем да не хвърля камъни върху “натемията” на народното недоволство срещу управниците чрез всякакви клетви и злостни думи. За съжаление, и множеството Божии “градушки” над народа ни не дават желания вразумителен резултат – българинът става все по-изкусен в сатанинския занаят чрез клетвите си да „произвежда” все по-проклети управници.

Клетви и проклятия

Явно има пряка връзка между езика и последствията от клетвите – думите от устата на човека могат да запалят “колелото на живота” (т.е. съдбата и на кълнящия, и на жертвата му). А твърдението, че езикът може да се запалва от пъкъла, изразява способността на демоничния свят да провокира човешките думи, като използва мозъка и говорния апарат на хората за своите душегубителни цели.

“…Но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме Господ и Отец и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие! От същата уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така” (Як. 3:8-10). Удивително е, че устата на човека може да бъде дотолкова универсален инструмент и само свободната му воля решава за какви цели са предназначени изразените му мисли и чувства. “Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, плътска, бесовска; защото, където има завист и свадливост, там има бъркотия и всякакво зло” (Як. 3:14-16). Ап. Яков посочва източника не само на думите, но дори на самите чувства и мисли, които ги провокират. Вдъхновеното в глъбините на човешката душа нерядко има за източник злите (поради отровата, която носят в себе си и предават на жертвата си, можем да ги наречем и змийски) духове.

Тук ще се опитаме да анализираме клетвите от богословска гледна точка, като се опрем преди всичко на казаното в Библията и на практическия опит на християнски душегрижители и психолози, но не можем напълно да пренебрегнем и наблюденията на окултисти, някои от които достоверно представят процесите на кълненето. Окултистите, независимо че служат на дявола, са установили емпирично, че: “Всяка негативна мисъл, облечена в слово и заредена с енергията на емоциите, се превръща в клетва. Принципът е подобен на баенето – вид заклинателство.”²

По подобие на Създателя, Който твори чрез Словото Си, и нашите думи имат значение: “Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го владеят, ще ядат плодовете му” (Пр. 18:21). Чрез думите си можем да насърчим някого не само като изпращаме информация към ума му, а и като въздействаме върху неговата емоционалност, т.е. върху вътрешното му естество. Думите, излизащи от едно добро, чисто и искрено сърце, могат да насърчат човека чрез любовта, с която са казани. Те преодоляват негативизма и отчаянието, несигурността и страха в душата на другия. Всеки вярващ познава могъщото действие на Иисус Христос, когато Той утешава лично – непосредствено чрез Словото Си или чрез Своя Дух. Целенасочените Му думи стигат до сърцето, което се успокоява и усеща блаженството на Божия мир. Така се случва и когато Бог употребява благословен човек, за да благославя или благовества - в неговите думи има сила, защото те се възприемат от интелекта и духа на другия, като пораждат позитивен резултат.

Бог заповядва: “Благославяйте онези, които ви гонят, благославяйте и не кълнете” (Римл. 12:14). В благославянето има сила, защото словото, което излиза от нашия дух, подкрепено от силата и благодатта на Бога, въздейства върху околните. Животът на благославяните тръгва в положителна посока, защото самият Бог е обещал да прилага Своята сила към нашите позитивни думи. Това е своеобразна молитва към Бога и макар да не е формулирана и отправена пряко към Него, Той я възприема така и според волята Си много често отговаря. По този начин ние се отъждествяваме с Бога, ставаме едно с Него: “Който се съединява с Господ, е един дух с Него” (І Кор. 6:17).

Процесите и при благославянето, и при кълненето имат в основата си отъждествяването на човека с една от двете възможни духовни личности. Въпреки че ни е заповядано да се отъждествяваме с Бога („Благославяйте!”), много повече са хората, които избират другото. Когато човек облича в думи своите отрицателни мисли, негативни чувства, завист, злост, лицемерие и подмолност под формата на клетви, той се отъждествява духовно с дявола. Когато невярващ проклина, той става едно със своя духовен баща. Думите на Иисус за милиардите непокаяли се хора са стряскащи, но верни: “Ваш баща е дяволът, и вие желаете да вършите похотите на баща си” (Йоан 8:44). Тук Той няма предвид, че дяволът е родил тези хора по начина, по който Бог новоражда, а, че те са негово потомство като негови подражатели в поведението и думите си.

Както християнинът е съработник на Бога в молитва и Светият Дух го подтиква и насочва в този процес, така и при изричането на клетва зли духове подбуждат и направляват афектирания човек в това „свещенодействие” към Сатана. В отговор дяволът изпълнява клетвата в живота на прокълнатия чрез демоните, които действат в съответната област. Подобен е и принципът на магиите – когато преднамерено и целенасочено изрича заклинания или изпълнява религиозни ритуали, човекът призовава Луцифер и така му се дава власт да руши живота на жертвата. Така става и при проклинането, само че то е вербално, по-спонтанно и най-често непреднамерено. То е дяволският еквивалент на библейската истина: “Самуил растеше и Господ беше с него, и не оставяше нито една от всичките му думи да падне на земята” (І Царе 3:19, Верен). По подобие на Бога и сатана не дава на провокираните от самия него думи да останат без резултат.

Можем да се съгласим с етнографа, който вече цитирахме: “Народните вярвания относно клетвите и проклятията са особено разпространени. Вярва се, че те влияят осезаемо върху живота и съдбата на човека. Разграничават се на родителски, чужди и собствени.”³ Чуждите клетви са най-разпространени. Родителските наистина са с голяма сила, защото влияят не само на децата, но на внуците и т.н., като вкарват поколение след поколение в един буквално омагьосан кръг, от който се излиза много трудно. Кълненето от кръвни роднини е много силно, защото е сериозна победа на силите на мрака – Сатана успява да се намеси в едно семейство, като подбужда баща или майка да прокълнат детето си, продължителя на техния род!

В Словото Божие много се говори и за собствените клетви: “Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш” (Мат. 12:37). Ако думите на изповед пред Христос като Господ имат спасителна сила за човека, защото предоставят на Бога власт да върши Своето благотворно дело в душата му, други слова могат да го доведат до страшно осъждане. Иисус заявява: “Чули сте още, че е било казано на древните: "Не нарушавай клетвата си, а изпълнявай клетвите си пред Господ." Но Аз ви казвам: Изобщо да не се кълнете… Но говорът ви да бъде: „Да, да”, „Не, не”. А каквото е повече от това, е от лукавия” (Мат. 5:33-37). Забележете! Това, което е в повече, не е от човека, а е от лукавия (т.е. дявола). Тук Христос говори за заклеването, когато човек дава гаранции за верността на твърденията си пред други. В Стария Завет хората са се кълнели в Бога, за да потвърдят истинността на своите думи, а днес често можем да чуем: “Кълна се в майка си, в баща си, че това е вярно”… „кълна се да остана без деца, ако...” Когато Христос казва, че всяка дума в повече от простото “да” или “не” е от лукавия, Той явно има предвид, че именно дяволът подбужда човека да се кълне в каквото и да било. Историята познава твърде много случаи, когато някой се кълне за нещо и след това гаранцията се изпълнява поради лъжовността на твърдението му. Например, ако се кълне да остане без деца, поради твърдо установените духовни закони много често такъв човек наистина остава бездетен.

Изключителната опасност в акта на кълненето, от което се запалва колелото на живота, е в два аспекта. Първо, съдбата на човека, който е прокълнат, се руши в някаква посока и в определена степен. Но, второ, поради установените от Бога духовни закони за сеенето и жъненето животът на кълнящия (или лъжливо кълнящия се) също тръгва в ужасна посока. След майчини и бащини клетви много често се наблюдават окултни проблеми и пристрастявания от всякакъв род (по наше мнение минимум осемдесет процента от наркоманите или алкохолиците са станали зависими, защото са били проклинани като деца от свои родители или прародители). Резултатите много зависят от формулировката на клетвата – например след доста разпространеното: “Сърце да те яде!” атаката на демоните ще бъде наистина към сърцето. С болка трябва да споделим и зловещия факт, че след клетви за смърт (особено ако са изречени от хора с окултни познания и занимания) твърде често жертвата скоропостижно умира.

Нека всеки се запита дали не е изричал по нечий адрес думи като: “Чумата да го тръшне”, “Болест да го изяде”, “Бял ден да не види”, “Дано пукне, дано”...

Този духовен феномен вероятно е сред най-разпространените окултни проблеми в България. Когато детето става неспокойно, не може да спи, плаче, страхува се, често боледува, това много вероятно е резултат от урочасване. При възрастните уроките предизвикват неоправдана уплаха, тъпа болка в главата, очите сълзят, усеща се необичайно напрежение в очните дъна. При по-сериозните случаи се наблюдава притъпеност на мисловния процес, общо усещане за физическа немощ и други болки. Може би оттам идва представата, че някой е “хванал очи”, защото се предполага, че именно чрез очите на даден човек може да възникне такъв духовен проблем.

Тъй като урочасването е едно от най-често срещаните духовни заболявания, народът ни е открил най-разнообразни техники за „справяне” с него. Почти всеки като малко дете е бил воден при „баба” - да му бае против уроки. Според окултистите изчистването на уроки е изключително лесно - било чрез свещ или баене на вода, чрез брашно, въглен, нова дреха, над която са четени молитви в храм, и т.н. Ако за други проблеми хората по правило ходят при екстрасенси, за уроките като начало отиват при баячка и след като научат някои „техники”, ги използват и сами вкъщи –– някъде гасят клечки, другаде пият от пребаяна вода - в зависимост от региона в България. Всъщност за дявола няма голямо значение какво ще направи човек, за да премахне болката, достатъчно е да бъде извършен акт на поклонение спрямо него. Плитката, но много ефикасна лъжа е, че чрез такива безумни ритуали могат да се премахват уроки. Номерът на дявола е доста елементарен: чрез пряко негативно въздействие на демоните върху тялото на жертвата той провокира близките или самият човек да се обърнат към някоя негова „слугиня” (в България нараства броя баячките, лечителките, врачките и т.н.). След т.нар. „лечение” демоните спират въздействието си, за да заблудят околните, че ритуалът действа. След неколкократно повторение на този дяволски номер нищо неподозиращата жертва чрез своеобразен духовен договор се обвързва с окултните сили, а това е вече широко отворена врата към зловещия свят на окултното. Много често следващата стъпка е на обработената още от най-ранна възраст душа да се направи и магия. „Изходът” и от този проблем вече е известен – посещение при окултист... Така през целия живот на продадения човек, станал сатанинско притежание, демоничният свят постоянно ще въздейства и все по-здраво ще го оковава в сатанинските вериги.

Една от причините урочасването да е толкова широко разпространено е, че огромен процент от децата в България още като малки са посвещавани на дявола. На прощъпалника („питката”, „погачето” – в зависимост от района този религиозен празник за посвещаване на бебето има различно название) или на честването в дома след православното кръщене чрез езически - въпреки че се назовават „православно-християнски” - ритуали детето се предава на „бога”, „небесната царица” или друга духовна личност. Тогава се изричат заклинания уж за здраве и благоденствие и му се връзват червени конци по ръцете, „миропомазва” се, пръска се със светена вода и т.н., за да не го хващат уроки.

Макар че тези действия се възприемат като символични и всичко се прави за „доброто на детето”, онова, което огромно множество наши сънародници не осъзнават, е, че подобни ритуали са характерни за всеки езически народ и епоха и по своята същност са поклонение на Луцифер. Почти идентични са действията и на отстъпилите от своя Бог евреи, които остро изобличава пророк Йеремия (Йер. 44:17-25). След този акт на продаване на дявола е съвсем естествено при обремененото дете да започнат най-разнообразни проблеми от духовен характер – главоболие, страх, безпричинен плач, - характерни именно за урочасването. Тези симптоми често съпътстват човека и в зряла възраст, но когато опитва да се „лекува” чрез окултните методи от детството си, те вече не дават предишния резултат. Сатана оттегля „благословението” си с цел да препоръча други методи на окултно “лечение” и така с времето обвързва със себе си все по-тежко хората, които отхвърлят светлината на благовестието.

Всъщност тези установени от демоничния свят обреди копират чистото и свято посвещение на деца, правено от искрени християни, когато чрез молитва на свещенослужител бебето е благословено от Христос и посветено на Бога още от най-ранна възраст, след което животът му наистина тръгва в благодатната посока.

И така, целта на демоничния свят при урочасването не е да се предизвика физически или душевен дискомфорт, а дългосрочни перспективи за установяване на договорни отношения между човешката душа и дявола.
Изходът

Защо клетвите и урочасването имат сила и възможно ли е да бъде спряно въздействието им? Когато четем думите на Соломон: “Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и незаслужено проклятие не се сбъдва” (Пр. 26:2, Верен), нормално е да се запитаме защо тогава се сбъдват проклятията срещу толкова много хора, а дори и срещу деца?! Отговорът се съдържа в цялата Библия. Колкото и страшно да звучи, заслужени са!

Всеки човек без жива връзка с Христос реално живее под проклятие. Когато ап. Павел казва: “Който не обича Господ, да бъде проклет” (I Кор. 16:22) и “Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко писано в книгата на Закона” (Гал. 3:10), той не проклина определени хора, а прави страшна констатация за ужасяващото състояние на неспасения човек.

Божествената рецепта за освобождаване или предотвратяване на непрестанната опасност човек да попадне под проклятие е една-единствена и не е толкова сложна. След дълбоко покаяние пред Христос и отричане от сатана в присъствието на запознат с окултната област християнски служител той трябва да се присъедини към единствения народ под небето, който не е подвластен на проклинане – Божия. А този народ в настоящето са само и единствено посветените членове на Христовата Църква.

Когато Валак призовава професионалния магьосник от най-висш ранг Валаам да прокълне Израил с думите: “Ела сега, моля ти се, прокълни ми този народ, защото са по-силни от мене…, понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет”, Валаам след три неуспешни опита му отговаря: “Ето, аз получих заповед да благославям. И Той като благослови, аз не мога да го отменя. Не гледа беззаконие в Яков, нито вижда извратеност в Израил; Господ Бог негов с него е и царско възклицание има между тях. Бог ги изведе от Египет: има сила като див вол. Наистина няма чародейство против Яков. И няма врачуване против Израил. На времето си ще се говори за Яков и за Израил: Какво е извършил Бог!” (Числ. 22:6; 23:20-23).

Да, вярващият човек, който обича своя Господ и е послушен на Него, е напълно защитен от подобни духовни намеси. Затова вече десет години не спирам да се удивявам как е възможно толкова много от моите сънародници да предпочитат сумрака на проклятието, особено когато знаят, че единственото място, в което ще са защитени, е лоното на Иисус Христос?!