Списание „Прозорец”4/2006

- Много са, но аз не ги лекувам, а само давам препоръки и медико-социални консултации. Някои пращам при лекар специалист, други в болница, трети в свети места…

- Ако включим и граничните състояния, боледуват мнозина. Процентът на хората със сериозно заболяване, например шизофрения, не се променя, а броят на неврозите расте с всяка изминала година. През пубертета при 90 % от децата се наблюдават психически нарушения в по-лека или по-тежка форма.

- Първо, с наследствеността, със здравословното състояние на родителите, а генофондът при нас се е влошил. На второ място, с възпитанието на децата. И на трето, средата задълбочава проблемите: гледат ненужни филми, анимации с насилие, ходят по дискотеки.

- Не може да се каже. Всички са сложни. Един има страхове, друг тикове, трети сривове в поведението. Колата се чупи, независимо дали гумите са спукани или моторът не е наред. Важното е, че не върви. Така е и с болестта. В пубертета заболяването се задълбочава, а човекът вече е съзрял дотолкова, че създава поколение, болно като него или дори по-зле.

– Страхове, хиперактивност, неспособност за съсредоточаване, повишена раздразнителност, капризност, детски садизъм, странно поведение (например страстна любов само към една играчка или непрекъснато рисуване на едно и също нещо) – всичко това е сигнал да бъдем много внимателни. Ето един случай. Момче отначало измъчва котето и кучето си, след това решава да отмъсти на приятелите, които са го обидили. Взима пръчка, забива в нея пирони и се опитва да им избоде очите. Как да постъпим? Да решим, че това е детски каприз и да го забравим? Или все пак да се притесним и да потърсим отговор как по-нататък да избягваме подобни инциденти? Дори на обикновеното непослушание, ако стане постоянно, трябва да се обръща внимание. Може би общувате неправилно с детето или то има повишено вътрешночерепно налягане поради, да кажем, трудно раждане. Ако нещо ви пречи във възпитанието му и в общуването с него, първо се обърнете към психолог, а след това, ако той ви препоръча, към психиатър или детски невропатолог. Той ще ви изпише лекарства, ще ви посъветва как да прилагате най-благоприятния режим за детето.

- Има само един начин – правилно възпитание в семейството.

- Трябва, дори задължително, за да не се затвърдят лошите склонности. Ако поведението му е лошо, ако отговаря дръзко на майка си и баща си, ако не се съобразява с тях, трябва да му се обясни, че постъпва зле, и ако продължава, да бъде наказано. След строгото наказание го оставете да поплаче, не разговаряйте с него. Като измине малко време, колкото прецените, в зависимост от ситуацията, му обяснете, че постъпвате по този начин, защото го обичате. Но в никакъв случай не му казвайте: „Ох, прости ми, че стана така.” Ако и след такива мерки то не се промени, идете на лекар – психиатър. Понякога децата вече не могат да се владеят, защото са болни.

- Крайностите. Детето не принадлежи на родителите, а на Бога. То е отделна неповторима личност. Трябва да се отнасяме към него и да го възпитаваме в дух на свобода и любов. Дарът на свободата според светите отци дори е по-висш от дара на любовта. Като възпитаваме детето, трябва винаги да помним, че пред нас стои Божи образ и подобие. Нека не забравяме това и когато го наказваме, и когато го поощряваме. Без да го унижаваме, оскърбяваме, провокираме, а с любов, търпение, кротост, смирение, нежност да го възпитаваме.

- Разбира се, всичко прекалено е вредно. Трябва да има граница. Но как да разберем кога да наказваме, а кога е по-добре да замълчим? Скъпи братя и сестри! Единствената граница това е вашата любов към вашето дете. Ако го обичате истински, така и ще го възпитате. С любещото си сърце ще почувствате кога е по-добре да бъдете строг, а кога може да простите. Мнозина цитират книги, публикации – едни казали това, други онова. Така не може да се възпитава едно дете. То трябва да се възпитава със сърце и ако не го обичате истински, колкото и книги да прочетете, колкото и лекции да изслушате, няма да се справите.

Родителите се нуждаят от особено голямо търпение, когато деца им са в пубертета. Не ги дразнете. Ако постоянно ги подлагате на натиск, скъпи братя и сестри, знайте, че 90% от ранните бракове като правило са резултат на потискане от страната на родителите и най-често на майката. Децата, които са потискани в тази възраст, се оказват непълноценни, после те не чувстват Бога, израснали са като пребити животни. Не им викайте: ”Забранявам ти да дружиш с това момиче!”, а меко кажете: ”Не ми харесва това, не искам да го правиш, а ако го правиш тайно, ще ми бъде неприятно, ще ме заболи. Ще се моля за теб…”

Молете се на Бога за своите деца, посещавайте заедно светите места. Постарайте се да станете приятели на децата си. Нормално възпитание може да има само във вярващо семейство или в семейство, което се стреми към вярата. Защото нито психолозите, нито лекарите, нито педагозите, накичени с престижни награди, могат да възпитат у детето дух на доброта, на любов, на целомъдрие, смирение, жалост. Висшите качества се възпитават само от Църквата.

- Бихте ли се съгласили вашият син да се ожени за такова момиче? Аз не. На кого му трябват момичета, които умеят само да ядат, да пият и да се разхождат? Ами задълженията в семейството?

- Обучението още не е всичко. Във възпитанието да позволяваш всичко е грях, защото качества като жалост, доброта, милосърдие не узряват сами по себе си. Забележете какви обидни прякори си дават децата в училище, в какви жестоки побоища участват, колко агресивни са понякога…

Детето трябва да бъде научено на възвишени мисли и чувства. Какво ще излезе от момче или момиче, на което всичко е позволено? То израства свободолюбиво, но без Бога в душата си. Лошите склонности трябва да се пресичат още в началото. Детето трябва да знае какво е забрана – че има неща, които могат да му бъдат отказани. По-добре всеки път да пита: ”Татко, мога ли да направя това и това? ”
- Как да възпитаваме дете в семейство, където липсва единият родител?

- В такова семейство детето се развива непълноценно. Жената няма как сама да възпитава детето, особено ако е момче. Тя няма да може да възпита мъж, защото самата тя е жена. Пък и как е възможно момиче да се възпита без баща? Как ще го научиш каква трябва да бъде ролята на жената в семейството, колко близки трябва да са взаимоотношенията вкъщи? Скъпи жени, пазете семейството, съхранете своя съпруг– бащата на децата ви. Най-често хората се разделят от глупост, заради дреболии, които могат да бъдат преодолени. Помирете се заради вашите деца и Бог ще ви възнагради. Ако пък мъжът си е тръгнал, има друго семейство и не иска нито да ви вижда, нито да ви чува, трябва да си намерите съпруг.

Ако това е невъзможно, нека детето общува по-често с дядо си. Направете всичко възможно да има мъжко влияние вкъщи – това го е казал Господ, не сме го измислили ние, психолозите и психиатрите.

- Ако децата са здрави, нормални, какво да направим, за да растат и по-нататък максимално устойчиви психически?

- Първото и най-главното е да има мир в семейството. А мирът се постига само по един начин – някой в семейството трябва да бъде смирен. Второ, покажете на детето, че вярвате в Бога. Ходете с него в Божия храм, четете заедно хубави книги. Трето, живейте открито, не подтиквайте децата си да лъжат, да си измислят, да се подмазват. В семейстото е важно да няма лукавство, да няма прикритост.

И още един важен момент. Бог дава материални средства за децата. Още не е имало семейство, което да гладува, стига мъжът да не е пияница и жената да не е безпътна. Господ няма да остави децата. Затова не се притеснявайте – раждайте!