Сребърната нишка
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| АЗ БЯХ КЛЕОПАТРА Учението за прераждането за моя радост се оказа тема, която освен мен самата, вълнува все повече хора. Съобщенията на ясновидци и медиуми за контактите им с отвъдното и с души на покойници, както и личните паранормални преживявания на някои хора — като видения, ясночуване или напускане на тялото, все по- настойчиво идат да ни покажат, че там, в отвъдното има живот. Живот, който не е трудно да си представим, дори и да повярваме в него. Казваме си, че като отидем там, ще видим и спираме да мислим по темата, която внася в умовете ни толкова объркване. Темата за нашето безсмъртие. Учението за безсмъртието и прераждането на душата идва от дълбока древност. Ще го открием във вярванията на различни народи и култури, населяващи различни географски райони по цялата планета. Повечето религии на планетата включват прераждането в доктрината си. В безсмъртието на душата и нейното циклично проявление в материалния свят са вярвали древните египтяни, келти, индуси. Това вярване е свободно приемано от ориенталците, то е основен стълб на индуизма и присъства в много клонове на будизма. На мен лично дълбоко впечатление ми направи дългият списък от имената на най-светлите умове на човечеството, за което прераждането изобщо не е било спорен въпрос. Имена на хора, написали най-светлите и вдъхновени страници от човешката история. Те имат различен произход, раса, религия, цвят на кожата. Сред тях са имената на художници, композитори, писатели, учени, откриватели, археолози, историци, философи. Те са представители на всички сфери на човешкото познание. Сред тях са имената на Орфей, Питагор, Платон, Леонардо да Винчи, Шекспир, Нютон, Виктор Юго, Балзак, Толстой, Достоевски, Айнщайн, Елена Блаватска, семейство Рьорих, Едгар Кейси, Никола Тесла, Пако Рабан, Шърли Маклейн и още, и още… Някъде в края на този внушителен списък, с мънички букви аз записах и своето име — това, с което ме назовават в това ми превъплъщение. А че съм имала и други, узнах по един безспорен и 231 убедителен за самата мен начин. Отново се задейства познатият ми механизъм — първо възприех Учението като работна хипотеза, а след това, освободена от ограниченията на собствените си представи, получих и доказателствата. Не е задължително да се насилваме да вярваме в превъплъщението. По същия начин не е необходимо да вярваме, че дишаме и че сърцето ни движи кръвта във вените ни. И едното и другото е естествен процес, който не е изцяло под личния ни контрол. Ако злоупотребяваме с тялото си може да се сдобием с белодробно или сърдечно заболяване. Ако злоупотребяваме с великата привилегия да сме тук и сега, ще натрупаме карма, която ще се наложи да отработваме. Част от нея в този живот, друга — в следващите. Разликата дали вярваме или не в прераждането е тази, че знанието за него ни освобождава от страха от смъртта и ни дава по-дълбоко обяснение за процесите на живота и неговия смисъл. Осъзнаването, че този ни живот не е първият, нито ще бъде последният, ни ангажира с отговорност за това как ще го изживеем. Намираме по-смислено обяснение на събитията, които се стоварват на главите ни. Учи ни на отговорност не само за постъпките, а и за мислите ни. * * * Болшинството от хората днес се ръководят в живота си единствено от принципа „След мен — и потоп“. Дълбоко убедени, че този им живот е единственото им — първо и последно пребиваване на Земята, те преминават през него, опитвайки се да извлекат колкото може повече от сегашното си съществуване. Гонят прекомерни амбиции, трупат вещи и пари за поне още едно поколение напред, и накрая напускат този свят, оставяйки плодовете на целия си живот в ръцете на наследници, които често, обратно на усилията им, разпиляват всичко. Резултат на това разбиране за живота е и цялото безмилостно и чудовищно по своя егоизъм и безотговорност съсипване на планетата ни. Вече е крайно време всички ние да проумеем, че не сме тук за един ден (разбирайте — живот) и това, което оставим — в глобален мащаб — днес, ще заварим утре. Малко остава до прозвучаването на 232 последния звънец. Глухи и слепи ние летим, подобно на „Титаник“, към собствената си гибел и ако пропуснем момента да променим курса, то от един момент нататък сблъсъкът може да стане неизбежен. Погледнете какво причиняваме на природата. Отровени води, изсечени гори, които щедро са ни осигурявали кислорода, без който не бихме съществували, изчерпани земни недра, тотално и безогледно изтребване на животни, птици, водни обитатели, растения, че дори и на себеподобните ни. Възмутително, с нищо неоправдано унищожаване на живот. Живот, който не ние сме създали и на който никой не ни е дал право да посягаме. Крайно време е да престанем да се държим като временни гости в собствения си дом — Земята. Тази прекрасна синя планета, която е само една малка стая от необятния ни дом — Вселената. Тук, на тази планета, ние сме преживели хиляди свои животи. И тук ще се завръщаме още много пъти. Ако не обезумеем дотам, че да предизвикаме нейната гибел. * * * Това, че темата за прераждането се обсъжда и дискутира все по- широко, дори и в медиите, това че на книжния ни пазар една след друга се появяват книги на тази тематика — всичко това не е Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|