Същност- ип е вид търг сделка чрез която се прехвърлят права на собственост в/у ЦК и се създават доходи на контрагентите
Видове инвестиционно посредничество са 4 вида
Изтегляне 77.5 Kb.
|
1 2
ИНВЕСТИЦИОННО ПОСРЕДНИЧЕСТВО| Видове инвестиционно посредничество са 4 вида
1.Инвестиционното посредничество от чист вид- извършват само основни дейсности дейност- сделки с ЦК 2.Инвестицонни посредници, които не са банка и освен основна дейност извършват и сделки с чужд валута 3.Банки- банкова дейност + инвестиционно посредничество 4.Инвестиционно посредничество обособен от чуждестранно лице с местен клон Основният субект, участващ в инвестиционното посредничество според Закона за публичното предлагане на ценни са инвестиционните дружества. Те са акционерни дружества, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа, освен в ценни книжа на учредителите. Инвестиционното дружество издава акции с право на един глас срещу заплащане на тяхната емисионна стойност. Инвестиционните дружества могат да бъдат от отворен и затворен тип. Те са отделни юридически лица. Техният капитал е разпределен в акции. Дружества от отворен тип са колективни инвестиционни схеми и техните акции могат да бъдат изкупувани обратно по всяко време. Капиталът на дружествата от товорен тип се променя постоянно и е равен на нетната стойност на активите. Инвестиционното дружество от отворен тип е задължено по искане на акционерите си да изкупува обратно акциите си при условията и по реда, определени в устава му, освен ако в устава му е предвиден затворен период. Това задължение се изпълнява в срок до 30 дни от писменото предявяване на искането за обратно изкупуване. Инвестиционното дружество от отворен тип може да предвиди в устава си затворен период, който не може да бъде по-дълъг от три години от възникването му. През време на затворения период инвестиционното дружество не е задължено да изкупува обратно акциите си. Инвестиционното дружество от отворен тип може временно да спре обратното изкупуване на акциите си при условията и по реда, предвидени в учредителните му актове. В тези случаи то уведомява Комисията за решението си в тридневен срок. Дружествата от затворен тип не изкупуват обратно своите акции и капиталът им е постоянна величина. Инвестиционно дружество от затворен тип трябва да подаде молба за приемане на акциите му за търговия на фондова борса в шестмесечен срок от учредяването си. Инвестиционното дружество от затворен тип не е задължено да изкупува обратно акциите си. Минималният размер, структурата на капитала и съотношението му с балансовите активи и пасиви на инвестиционното дружество се определя от Комисията. Инвестиционното дружество поддържа минимални ликвидни средства в в размер и при условия, определени от Комисията. Вторият субект, който осъществява инвестиционно посредничество, е инвестиционният посредник. Само инвестиционните посредници могат да извършват приемане и предаване на нареждания във връзка с ценни книжа, включително посредничество при ценни книжа; изпълнение на нареждания за покупка или продажба на ценни книжа за сметка на клиенти; сделки с ценни книжа за собствена и за чужда сметка, както и посредничество при сделки с ценни книжа, сключване на такива сделки; поемане на емисии на ценни книжа; управление на индивидуални портфейли от ценни книжа и/или пари; предоставяне на индивидуални инвестиционни консултации. При извършване на дейноста си ИП е длъжен да защитава интересите на доверителите си, като сключва изгодни сделки и ги предпазва от рисковете съпътстващи сделките. За да защитава и гарантира интересите им ИП е длъжен да формира 2 вида резерви: -фонд резерви-общ трябва да е над 10% от осн капитал, средствата се набират за сметка на печалбата след данъци и са не по малко от 20% от печалбата -фонд резерви- спец предназначение за покриване на определени рискове/ систематичен и специфичен/ Третият субект, който извършва инвестиционно посредничество, е дружеството със специална инвестиционна цел. То е публично дружество, което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания. Предметът на дейност на дружествата със специална инвестиционна цел е ограничен до следните търговски сделки: набиране на средства чрез издаване на ценни книжа; покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на вземания. Необходимо е недвижимите имоти, придобивани от дружествата със специална инвестиционна цел, да се намират на територията на Република България и да не са предмет на правен спор. Дружеството със специална инвестиционна цел се управлява и представлява от съвет на директорите. Членовете на съвета на директорите са длъжни в 6 месечен срок от датата на вписване на дружеството в Търговския регистър да подадат в Комисията за финансов надзор заявление за издаване на лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел. При неподаване на заявление в посочения срок или при отказ за издаване на лиценз, Комисията уведомява Агенцията по вписванията, като последната служебно вписва изменение на фирмата на дружеството със специална инвестиционна цел, като обозначението "акционерно дружество със специална инвестиционна цел" или съкращението "АДСИЦ" се заменят с "акционерно дружество", съответно "АД". Дружествата със специална инвестиционна цел не могат да осъществяват пряко дейностите по експлоатация и поддръжка на придобитите недвижими имоти или събиране на придобитите вземания. Те възлагат на едно или повече търговски дружества, разполагащи с необходимите организация и ресурси, обслужването и поддържането на придобитите недвижими имоти, извършването на строежи и подобрения, съответно обслужването на придобитите вземания, воденето и съхраняването на счетоводна и друга отчетност и кореспонденция, както и извършването на други необходими дейности. Дружество със специална инвестиционна цел може да инвестира свободните си средства в ценни книжа, издадени или гарантирани от българската държава и в банкови депозити. Четвъртият субект, който осъществява инвестиционно посредничество, е договорният фонд. Функционира на същият принцип, по който работят инвестиционните дружества от отворен тип. Договорните фондове или взаимните фондове са алтернатива за инвестиране на налични пари. Клиентът предоставя определена сума, като купува дялове на фонда, а фондът инвестира парите в различни финансови инструменти. Всеки от инвеститорите притежава част от фонда, пропорционална на инвестираната от него сума. Всеки инвеститор, след като е закупил дялове в фонда може да ги продаде обратно, когато дружеството набере нетна стойност на активите в размер на 500 хил. лв. Договорният Фонд е колективна схема за инвестиране и управление на парични средства на финансовите пазари, която е широко разпространена в развитите страни. Инвеститорите предоставят средствата си за управление в Договорния Фонд, като срещу това получават дялове на фонда. Броят дялове, притежавани от инвеститора, удостоверява каква част от общия размер на активите на Договорния Фонд притежава собственикът им. По искане на притежателите на дялове, Фондът изкупува обратно своите дялове по цена, базирана на нетната стойност на активите му. Дейността на Договорния Фонд, включително управлението на активите му, се осъществява от Управляващо Дружество, което е лицензирано и контролирано постоянно от Комисията за финансов надзор. Управляващото Дружество разполага с екип от професионалисти в областта на управление на инвестициите и действа в интерес на всички притежатели на дялове във фонда. Управляващото Дружество инвестира набраните парични средства в различни финансови инструменти чрез разпределение на риска и в съответствие с инвестиционната стратегия, описана в проспекта на Договорния Фонд. Предимства на договорните фондове 1. Разпределение на риска Едно от най-големите предимства на Договорния Фонд се постига чрез прилагането на т.нар. диверсификация. Диверсификация е инвестиционна стратегия за намаляване на риска посредством инвестирането в различни категории инвестиционни инструменти: акции, облигации, валута и т.н., включително в ценни книжа от една категория, но издадени от различни емитенти и от различни държави. Колкото по-голям е размерът на управляваните средства, толкова по-голяма е възможността за постигане на ефективна диверсификация. В този случай може да се инвестира във финансови инструменти, различни по вид и степен на риск. Така, когато даден инструмент генерира загуба, това не се отразява сериозно върху общият финансов резултат на инвестицията, тъй като загубата бива компенсирана от доходността от останалите инструменти в портфейла. 2. Професионално управление на инвестициите Финансовите решения по управление на акумулираните средства от Договорния Фонд се вземат от опитни професионалисти съгласно инвестиционната стратегия на фонда на базата на задълбочени пазарни анализи. За инвеститорите в Договорния Фонд не е нужно да отделят време и енергия, за да навлизат в света на финансите, както и да следят постоянно икономическите и пазарните събития. 3. Сигурност и ликвидност Предимствата на различните видове Договорни Фондове се проявяват в различни инвестиционни хоризонти (минималният срок за постигане на целева доходност). При рисковите и балансираните Договорни Фондове потенциалната доходност е по-висока, като същевременно инвеститорът поема по-голям риск за направената инвестиция и инвестиционния хоризонт е по-дълъг. Консервативните фондове и фондовете на паричния пазар са насочени към инвеститори търсещи нисък риск и доходност в краткосрочен план. Независимо от вида на договорния фонд (рисков, балансиран или консервативен), той е длъжен да изпълнява всички подадени поръчки за обратно изкупуване на дялове, т.е. инвеститорът при необходимост може да изтегли парите си по всяко време. От гледна точка на риска и доходността, договорните фондове могат да бъдат: Агресивен фонд — в него се инвестира, когато се търси бърза печалба, но съществува и висока несигурност в достигане на поставените цели. Балансиран фонд - при него целта е както нарастване стойността на дяловете, така и ограничаване на риска и разпределяне на стабилен доход. Консервативен фонд - целта му е осигуряване на стабилен доход на инвеститорите. носят фиксиран доход, който по правило е по-нисък, но рискът е сведен до минимум. 4. Спестяване на време и разходи Индивидуалният инвеститор в ценни книжа би следвало да отдели значителна част от своето време за следене измененията на пазара, дати на лихвени плащания, получаване на разпределени дивиденти и др. За инвеститор в Договорен Фонд това време е спестено. Управлението на средствата на фонда се извършва от професионалисти, чиято работа се състои в ежедневно следене на огромния поток от информация, изготвяне на анализи и прогнози, и използване на всяка благоприятна възможност, предоставена от пазара. Търговията с ценни книжа е свързана с определени разходи (такси, комисионни и др.). Размерът на тези разходи зависи от обема на търгуваните ценни книжа – колкото стойността на сделката е по-голяма, толкова по-ниски са тези разходи. Финансовият ресурс на Договорния Фонд предопределя по-малкото тегло на транзакционните разходи по сделка в сравнение с тези за индивидуалния инвеститор. Сумарните разходи за сметка на инвеститор в Договорен Фонд, като цяло са по-ниски отколкото комисионните, които се заплащат при самостоятелно закупуване на ценни книжа. Инвеститор - юридическо или физическо лице, влагащо собствени, заемни или привлечени по друг начин средства в инвестиционен проект. Инвеститорът е заинтересован в минимизиране на риска. Различават се стратегически и портфейлни инвеститори. Институционален инвеститор (от англ. (Institutional investor) - юридическо лице, активно влагащо средства в акции и други финансови инструменти. Институционален инвеститор е: застрахователна компания, пенсионен фонд, инвестиционна компания, взаимен фонд. Агресивен инвеститор - инвеститор, готов да поеме риск, за да получи високи дивиденти. Индивидуален инвеститор - малък инвеститор, предоставящ собствен капитал за собствени интереси. Портфейлен инвеститор - инвеститор, заинтересован в максимизиране на печалбата непосредствено от ценни книги, а не от контрол над дадено предприятие. Към портфейлните инвеститори се отнасят инвестиционни фондове, пенсиони фондове, застрахователни компании и други. Стратегически инвеститор - инвеститор, заинтересован в придобиването на крупен пакет от акции, за да участва в управлението и да получи контрол над компанията. Обикновено в качеството на стратегически инвеститор встъпват компании, дейността на които е свързана с бизнеса на придобиваната компания. Изтегляне 77.5 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2