Многоплановата структура на играта се отразява в нейния обективен и субективен план.
Обективният план на игровата дейност представлява нейната най-обща схема, в която тя се разкрива като съзнателна човешка дейност:
игрова цел;
игров замисъл (задача);
самият условия;
игрови средства;
игрови процес.
Игровата цел независимо от своето своеобразие може да се осъществи само при определени условия, които включват средствата на дейността – играчките и игровия материал, уменията, знанията и навиците на децата. Задачите от своя страна са двупосочно свързани с целта и с условията, като тяхното конкретно реализиране се осъществява чрез подходящи средства в зависимост от конкретната игра. Следователно целта, задачите, условията и средствата пораждат процеса на дейността, в който се осъществява изявата на играчите, упражняват се и се развиват психични процеси и своиства.
Очертаното съотношение между отделните елементи на обективния игров план представлява обобщения алгоритъм за ръководство но играта.
Субективният план на игровата дейност включва психичните механизми, необходими за разгръщане на обективния й план:
умението на децата да разбират игровите задачи и да насочват игровите си действия към тях, използвайки съответни средства. Това са основни игрови умения, които намират своеобразна конкретизация и се проявяват на различно равнище при определени видове игри;
уменията за изпълнение на специфични игрови действия, което задължава възрастният, ръководещ играта да насочва вниманието си към игровите операции, включени във всяко игрово действие. Именно овладяването на тези операции в съответната последователност е начин за извършване на цялото игрово действие. Игровите операции са твърде разнообразни в зависимост от вида на играта и изискват системно, целенасочено ръководство;
социално-психичен комплекс със сложен състав: интелектуални компоненти, овладени нравствени норми и социални роли, равнище на емоционално-афективния план в детската личност, оценъчни отношения, волева поведнческа регулация и др.;
социално-психологически климат на взаимоотношенията между децата – съиграчи и между деца-възрастен, който се отразява пряко върху конкретното реализиране на всеки компонент от обективния игров план.
При ръководенето на играта по посока на субективния й план не бива да се посяга на условността – онова очарователно съчетание между реалност и измислица, което може да съществува единствено в играта.
Сподели с приятели: |
