Компоненти на играта: 1. Мотиви, т.е. подбудителни причини за игра, които с възрастта се изменят (от стремеж да действат с играчките към висши социални колективистични мотиви).
2. Цел - играта има цел, в нея детето пресъздава това, което е значимо за него. Универсалната игрова цел е удоволствието от процеса и при някои игри – победата.
3. Игров замисъл (задача). Той най-често е обобщено название на сюжета: игра „на болница”, „летище”, „параход”.
4. Игров сюжет. Употребява се в два смисъла: като наименование на областта, сферата от действителността, която се претворява; и като организирана последователност от събития, ситуации, взаимодействия, обединени от мотивиращи връзки. Сюжетът е същностна черта преди всичко на СРИ, където е свободно и самостоятелно сътворяван от децата. Като отражение на фабулата на художествено произведение присъства в ИД, и в определена степен като организираща структура в СКИ, АДИ и подвижните игри (Д. Димитров, 1989).
5. Игрова роля – тя представлява възпроизвеждане действията на човек; отражение на социална роля, нормативно одобрен начин на поведение, заемащ определено място в дадена йерархична структура.
6. Игрови действия – обобщени и съкратени (оперативни или изобразителни) действия с предметите (играчки или заместители) в техния игрови смисъл (Д. Димитров, 1989).
7. Игрови операции. Игровите операции са елемента на игровите действия; те са реалните движения (за разлика от действията, които може да са въображаеми), които детето извършва в играта. Те са приспособени към предметите, с които детето играе и зависят от тях (Д. Димитров, 1989).
8. Въображаемата ситуация е фантастичният момент в играта, породен от това, че действията протичат в нереални условия. Присъща е на всички видове игри.
9. Игрови правила – те фиксират основните моменти на дейността и общуването, взаимните права и задължения, образците на поведение и границите на техните вариации, пътя за решението на задачата (игрова или дидактична) съдържанието и размера на санкциите към нарушителите. Присъстват във всички игри, дори и в творческите, макар, че при тях правилата са в известен смисъл „скрити” зад ролята (Д. Димитров, 1989).
