Същност на оценката
Есето – форма на писмено изпитване и оценяване
Изтегляне 90.51 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Чрез есето се демонстрира способността да се
- Ограниченията
- 11 . Тестове за изпитване и оценяване
| 10. Есето – форма на писмено изпитване и оценяване
Есето, като кратко изложение на собствени мисли или възгледи по отделен въпрос или тема, е освободено от дословното възпроизвеждане на понятия или формулировки на научни истини. Тази особеност на есето го определя като подходяща форма за изпитване и оценяване само на ограничен кръг проблеми на учебното съдържание. Тук на преден план изпъква способността критично да се интерпретират различни данни и аргументи, които имат някакво отношение към темата, без да се следва еднозначна систематична логика на изложението. Чрез есето се демонстрира способността да се: използват средствата на езика; анализират данни, съображения, аспекти, сравнения; разграничават данни, аспекти, да се привличат аргументи за оригинална интерпретация; аргументират твърдения и защитават позиции; провокира нестандартното мислене по даден въпрос. Ограниченията на есето при изпитване и оценяване са: изисква много време; включва малка предметна област; поради липса на строги опорни точки за оценяване води до голям субективизъм на оценката; не осигурява коректна сравнимост на резултатите от обучението, изпитването и оценяването, което го прави неподходящо за конкурси и състезания освен в случаите със строго определена литературна насоченост. Важна предпоставка за успешно използване на есето като форма за изпитване и оценяване е подготовката на учениците в това отношение – те трябва да бъдат научени да пишат есета. 11. Тестове за изпитване и оценяване Най-често използваните в училище тестове са писмените, но за по-специфични цели се използват и други разновидности. По своето дидактико доцимологическо предназначение тестовете могат да бъдат за: нормативно оценяване; критерийно оценяване; усвоени знания в дадена област; способности в дадена област; наличен обем знания (входящо равнище); завършване на цикъл на обучението; довършване на фрази, дефиниции и др.; цялостни постижения в обучението; интелигентност; обективни, при които, доколкото е възможно, се отстранява субективният фактор, защото не изисква словесен израз или организация на елементите на отговора; прогностични с дискусионни възможности. Това разграничение в известен смисъл е условно тъй като разновидностите могат да се съчетават и комбинират. Всяка форма на изпитване и оценяване предполага предварителна подготовка и организация, но при писмените тестове изискванията са повече и по-специфични. Някои от най-важните са: въпросите е задачите да имат приблизително еднакъв обем и съдържание; да се подреждат от лесните към по-трудните; да могат лесно да се възприемат и прочетат; въпросите и отговорите да се поместят на една страница; обясненията и илюстрациите(ако има такива) да са близо едни до други; да се остави специално място за името и датата; да се отстраняват грешките в текста на бланките; да се избягват „клопки” във формулировките; да се формира положително отношение към теста; да се стимулира мотивацията за високо постижение; да се избягва изненадата при използването на теста; да се изяснят добре правилата, които трябва да се спазват при изпълнението на теста; да се подпомогнат учениците при работата върху теста, ако има формални неясноти; да се известят учениците за предстоящия тест; да се подсещат учениците да номерират страници, да не забравят нещо важно. Изтегляне 90.51 Kb. Сподели с приятели:
|