21. Подходи за оценяване на учителя (какво оценяваме)
Подходите за критериите за оценяването на учителите са значително по-разнообразни от подходите към целите, тъй като сферата на критериите обхваща най-съществените съдържателни компоненти на дейността на учителите. Тя се характеризира с извънредно многообразие и се диференцират на много признаци и показатели..
Според E.C. Wragg три са основните функции на критерии:
Поведение и опит на учениците
Поведение на учителя
Цели на обучението, преподаването
К. О. Дойл определя следните сфери с функции на критерии:
- аналитико-синтетичен подход
- организация и яснота
- взаимодействие учител-клас
- взаимодействие учител-отделен ученик
- динамизъм и ентусиазъм
Конкретната съвкупност от критерии се формира от оценяващия фактор. Най- често срещания подход се характеризира с обособяването на малък брой обобщени или конкретни критерии за анализ и оценка на обучението, а те от своя страна се диференцират на много по-конкретни показатели, които обхващат всички страни от личността на учителя.
22. Цели, критерии и показатели при оценяване на учителите
К. О. Дойл определя целите на оценяването на учителите по следния начин:
Да диагностицира и подпомага усъвършенстването на преподаването;
Да подпомага административните решения относно индивидуалните способности;
Да подпомага учениците да избират учебни предмети и учебни дейности;
Да осигурява критерии за изследване на самото преподаване.
За да се избегнат недоразумения е необходимо да се изяснят отношенията между понятията цели, критерии и показатели на оценяването на учителите. Това отношение варира йерархично в зависимост от предмета на оценяването, субекта на оценяването, предназначението на оценяването и последиците от него. За постигането на няколко цели се използват няколко критерия, а всеки критерий се измерва с няколко показателя.
Цел на оценяването на учителите – желаният качествен и количествен резултат/продукт, който се диагностицира със съответна професионално-педагогическа стойност. Важна цел на оценяването е назначаването, преназначаването и преместването на учителите, функционирането на системата за трудови договори. Резултат от оценяванията са свързани с размера на възнаграждението, което получава учителят. Неизбежно следва изводът, че качеството на образователната система се влияе пряко от системата за оценяване на учителя. Важна цел за оценяването на учителя е регулирането на цялата дейност за вътрешно-училищна квалификация, следдипломна квалификация и преквалификация.
Критериите за ефективна учебно-възпитателна дейност на учителя са възприета мярка за идентифициране на разнообразни достойнства на учителя, изисквания – норми, предявявани към него;
Наблюдение над дейността на учителя – придобиват се най-автентични впечатления за дейността на учителя в реалния процес на обучението, вижда се цялостното му поведение в клас, придобиват се реални впечатления както за процеса на обучението, така и за резултата, до който води дейността.
Въпросници (Анкета) – наподобяват скалите, но могат да съдържат въпроси с открит отговор, могат да бъдат насочени към оценяване на учебния предмет или към уменията и достойнствата на учителя;
Интервю – получаване на информация под формата на разговор;
Чек-лист – поредица от характеристики на учителя срещу всяка от тях се поставя оценка;
Рейтингови скали – отразяват ясно и пряко определени страни на поведението, лесно се сравняват учителите върху основата на едни и същи характеристики на поведението, лесно се формира представа за нормата, обработват се лесно статистически, но не стимулират задълбочено анализиране на достойнствата на оценяваните учители;
Тестове за дейността на учителя – скалата на Стендфорд-Еренс е вариант, който обхваща най-важните моменти от дейността на учителя. В нея се обособяват четири критерия с по няколко показатели за всеки – цели на дейността, подготовка за нея, изпълнение на дейността, контрол над резултатите.
Конкретната съвкупност от критерии се формира от оценяващия фактор. Когато се разсъждава за критериите и показателите за оценяване дейността на учителя е необходимо да се отчита обстоятелството, че ако са малко на брой, това не дава възможност да се обхванат най-съществените характеристики на цялостния процес на обучението. Затова е необходимо в зависимост от анализа и оценката на дейността на учителя да се съчетават както обобщени критерии така и по-конкретни показатели. Така може да се постигне по-цялостен, обективен и съдържателен анализ, а от там и по-обективна оценка. Показателят е съществен признак на дейността на учителя, неин съдържателен компонент.
Най-често срещаните показатели на ефективността на учебно-възпитателната дейност на учителя са:
Определеност и яснота на целите на обучението
Единство за образователните и възпитателните задачи
Сполучлив подбор на учебното съдържание
Език и стил на учителя
Целесъобразност при подбора, методите и средствата при всяка фаза на обучението
Стимулиране интереса на учениците към учебното съдържание
Наситеност на всеки етап на обучението с подходящи съдържание и дейности
Характер и ефективност на самостоятелната дейност на учениците
Характер на реакция при ученически въпроси
Педагогически такт
Съчетание на личните качества на учителя с дидактическите
Характер на изпитването и оценяването
Характер на средствата при поддържане на дисциплината
Характер на отношенията учител-ученик
Реализиране на целите и възпитанието
Сподели с приятели: |