Подходи за оценяване на учителя (какво оценяваме)

Подходите за критериите за оценяването на учителите са значително по-разнообразни от подходите към целите, тъй като сферата на критериите обхваща най-съществените съдържателни компоненти на дейността на учителите. Тя се характеризира с извънредно многообразие и се диференцират на много признаци и показатели..

• 
  Поведение и опит на учениците
  
• 
  Поведение на учителя
  
• 
  Цели на обучението, преподаването
  

Конкретната съвкупност от критерии се формира от оценяващия фактор. Най- често срещания подход се характеризира с обособяването на малък брой обобщени или конкретни критерии за анализ и оценка на обучението, а те от своя страна се диференцират на много по-конкретни показатели, които обхващат всички страни от личността на учителя.

К. О. Дойл определя целите на оценяването на учителите по следния начин:

• 
  Да диагностицира и подпомага усъвършенстването на преподаването;
  
• 
  Да подпомага административните решения относно индивидуалните способности;
  
• 
  Да подпомага учениците да избират учебни предмети и учебни дейности;
  
• 
  Да осигурява критерии за изследване на самото преподаване.
  

1. 
   Цел на оценяването на учителите – желаният качествен и количествен резултат/продукт, който се диагностицира със съответна професионално-педагогическа стойност. Важна цел на оценяването е назначаването, преназначаването и преместването на учителите, функционирането на системата за трудови договори. Резултат от оценяванията са свързани с размера на възнаграждението, което получава учителят. Неизбежно следва изводът, че качеството на образователната система се влияе пряко от системата за оценяване на учителя. Важна цел за оценяването на учителя е регулирането на цялата дейност за вътрешно-училищна квалификация, следдипломна квалификация и преквалификация.
   
2. 
   
3. 
   Критериите за ефективна учебно-възпитателна дейност на учителя са възприета мярка за идентифициране на разнообразни достойнства на учителя, изисквания – норми, предявявани към него;
   

• 
  Наблюдение над дейността на учителя – придобиват се най-автентични впечатления за дейността на учителя в реалния процес на обучението, вижда се цялостното му поведение в клас, придобиват се реални впечатления както за процеса на обучението, така и за резултата, до който води дейността.
  
• 
  Въпросници (Анкета) – наподобяват скалите, но могат да съдържат въпроси с открит отговор, могат да бъдат насочени към оценяване на учебния предмет или към уменията и достойнствата на учителя;
  
• 
  Интервю – получаване на информация под формата на разговор;
  
• 
  Чек-лист – поредица от характеристики на учителя срещу всяка от тях се поставя оценка;
  
• 
  Рейтингови скали – отразяват ясно и пряко определени страни на поведението, лесно се сравняват учителите върху основата на едни и същи характеристики на поведението, лесно се формира представа за нормата, обработват се лесно статистически, но не стимулират задълбочено анализиране на достойнствата на оценяваните учители;
  
• 
  Тестове за дейността на учителя – скалата на Стендфорд-Еренс е вариант, който обхваща най-важните моменти от дейността на учителя. В нея се обособяват четири критерия с по няколко показатели за всеки – цели на дейността, подготовка за нея, изпълнение на дейността, контрол над резултатите.
  

4. 
   Конкретната съвкупност от критерии се формира от оценяващия фактор. Когато се разсъждава за критериите и показателите за оценяване дейността на учителя е необходимо да се отчита обстоятелството, че ако са малко на брой, това не дава възможност да се обхванат най-съществените характеристики на цялостния процес на обучението. Затова е необходимо в зависимост от анализа и оценката на дейността на учителя да се съчетават както обобщени критерии така и по-конкретни показатели. Така може да се постигне по-цялостен, обективен и съдържателен анализ, а от там и по-обективна оценка. Показателят е съществен признак на дейността на учителя, неин съдържателен компонент.
   

• 
  Определеност и яснота на целите на обучението
  
• 
  Единство за образователните и възпитателните задачи
  
• 
  Сполучлив подбор на учебното съдържание
  
• 
  Език и стил на учителя
  
• 
  Целесъобразност при подбора, методите и средствата при всяка фаза на обучението
  
• 
  Стимулиране интереса на учениците към учебното съдържание
  
• 
  Наситеност на всеки етап на обучението с подходящи съдържание и дейности
  
• 
  Характер и ефективност на самостоятелната дейност на учениците
  
• 
  Характер на реакция при ученически въпроси
  
• 
  Педагогически такт
  
• 
  Съчетание на личните качества на учителя с дидактическите
  
• 
  Характер на изпитването и оценяването
  
• 
  Характер на средствата при поддържане на дисциплината
  
• 
  Характер на отношенията учител-ученик
  
• 
  Реализиране на целите и възпитанието