161
Една общност от хора или държави, за да бъде максимално консолидирана и интегрирана, се нуждае от външен Враг. Когато този Враг изчезне, общността нерядко губи каузата, смисъла на своето съществуване. В голяма степен това се случи и с НАТО (Атлантическата общност от държави) с разпадането на Варшавския договор (Съветската система от държави), НАТО
загуби основния си дразнител, интегратор и консолидатор, а с това и смисъла на своето историческо съществуване. Вече повече от две десетилетия ние сме свидетели на агонията на Северноатлантическия съюз, който чрез механично увеличаване на броя на своите членове и натоварване с нови каузи като абсурдната мисия в Афганистан, се опитва да оцелее и продължи изкуствено съществуването си. Това е много погрешен път — да имаш инструмент и да търсиш къде и как той да бъде използван.
Логиката на целево ориентираните (а не ресурсно ориентираните)
стратегии е точно обратната — трябва да се види какви цели, задачи, мисии има и да търсиш инструментариум (в т.ч. да променяш наличните инструменти), така че да
отговориш на тези нови цели, задачи, мисии. А Западът продължава да разсъждава по старому — имаме
НАТО, да му намерим работа! Макар че би трябвало да види каква работа имаме и да търсим капацитет, способности за нейното реализиране...
Но да се върна в древна Елада. Ако за Херодот войната се е случила, защото „изглежда така е било угодно на боговете”, то ето как Тукидид, като истински политически реалист, определя причините за войната между Атина и
Спарта: „А войната започнали
атиняните и пелопонесците, след като нарушили тридесетгодишния мирен договор, който сключили помежду си след завладяването на Евбея. Аз предварително ще опиша причините и споровете, заради които го нарушили, за да няма нужда никой някога да се пита от какво е избухнала тая война между елините.
Най-правдоподобната причина, която Сподели с приятели: