Същност, смисъл и съдържание на сигурността
елините — той ме подбуди да тръгна на война
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Ала изглежда така е било угодно на боговете
- Логиката на целево ориентираните (а не ресурсно ориентираните) стратегии
- Най-правдоподобната причина, която
| елините — той ме подбуди да тръгна на война. Никой не е толкова безумен, че пред мира да избере войната; в мирно време синовете погребват бащите си, а във война бащите синовете си. Ала изглежда така е било угодно на боговете” 322 [курсивът мой — Н.Сл.]. Ето така разбира Херодот дълбоките причини за войните между народите — боговете ги подбуждат да тръгнат на война. Крез, впрочем, имал тежки проблеми и със сина на Кир Камбис (?—522 г. пр.Хр.) — жесток и посредствен владетел, за когото се говорило, и вероятно с пълно основание, че „имал по рождение тежка болест, която някои наричат свещена” (сиреч епилепсия) и от там била и лудостта му — „не би било никак неправдоподобно в този случай, щом тялото му било засегнато от тежка болест и умът му да не е бил в ред” 323 . Веднъж Камбис попитал приближените си какъв мъж им се струва, че е той в сравнение с баща си Кир. Те, разбира се, отговорили, че Камбис „е по-добър от баща си”. А Крез рекъл: „Сине на Кир, аз мисля че не си равен на баща си; защото все още нямаш син, какъвто баща ти остави” 324 В казаното от Крез има и поука как се запазва собствено достойнство и чест — в днешно време, когато проявлението на уважение към човека е по- скоро изключение, отколкото правило, най-вече младите хора ще бъдат често поставяни в критични ситуации, когато ще трябва да търпят чуждата воля на някой гледащ на тях като на роб или лична собственост работодател (или на всевластен чиновник, или на арогантен началник, защото са зависими от него). Налага ли им се да допускат компромиси със съвестта и достойнството си, би било добре поне да го направят по начин, много приличащ на изхода, намерен от Крез — хем да кажат истината в очите („Сине на Кир, аз мисля че не си равен на баща си!”), хем да не позволят да бъдат наказани сурово за това („Защото все още нямаш син, какъвто баща ти остави...”). Тукидид в своята не по-малко знаменита книга „История на пелопонеската война” описва войната вътре в Елинския свят — между Атина и Спарта. Всеки от двата градове държави бил обединил около себе си в съюз редица други полиси. Както обикновено се случва, когато изчезне външната заплаха, след като елините, със задружни усилия отблъснали персийските нашественици, започват вътрешните раздори. 161 Една общност от хора или държави, за да бъде максимално консолидирана и интегрирана, се нуждае от външен Враг. Когато този Враг изчезне, общността нерядко губи каузата, смисъла на своето съществуване. В голяма степен това се случи и с НАТО (Атлантическата общност от държави) с разпадането на Варшавския договор (Съветската система от държави), НАТО загуби основния си дразнител, интегратор и консолидатор, а с това и смисъла на своето историческо съществуване. Вече повече от две десетилетия ние сме свидетели на агонията на Северноатлантическия съюз, който чрез механично увеличаване на броя на своите членове и натоварване с нови каузи като абсурдната мисия в Афганистан, се опитва да оцелее и продължи изкуствено съществуването си. Това е много погрешен път — да имаш инструмент и да търсиш къде и как той да бъде използван. Логиката на целево ориентираните (а не ресурсно ориентираните) стратегии е точно обратната — трябва да се види какви цели, задачи, мисии има и да търсиш инструментариум (в т.ч. да променяш наличните инструменти), така че да отговориш на тези нови цели, задачи, мисии. А Западът продължава да разсъждава по старому — имаме НАТО, да му намерим работа! Макар че би трябвало да види каква работа имаме и да търсим капацитет, способности за нейното реализиране... Но да се върна в древна Елада. Ако за Херодот войната се е случила, защото „изглежда така е било угодно на боговете”, то ето как Тукидид, като истински политически реалист, определя причините за войната между Атина и Спарта: „А войната започнали атиняните и пелопонесците, след като нарушили тридесетгодишния мирен договор, който сключили помежду си след завладяването на Евбея. Аз предварително ще опиша причините и споровете, заради които го нарушили, за да няма нужда никой някога да се пита от какво е избухнала тая война между елините. Най-правдоподобната причина, която Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|