Други двойки понятия в изучаването на политиката за сигурност Поставяйки в центъра на анализа сигурността, могат да се дефинират още две двойки понятия, свързани с подходите за нейното изучаване: изолационизъм—интервенционизъм и пацифизъм—милитаризъм. Изолационизъм—Интервенционизъм Изолационизмът е политика за сигурност, при която системата (държавата) е удовлетворена от собствената си сигурност и се стреми да я увеличава, като ограничава контактите си с външния свят (минимум геополитическо присъствие), за да не си внесе (имплантира) от неговата несигурност. Системата сочи нормите, принципите и ценностите, които й гарантират висока степен на сигурност и просперитет, като образец и пример на другите, за да ги стимулира чрез следването им и те да увеличават своята сигурност и просперитет. При тази политика се засилва влиянието, за сметка на въздействието. По-скоро като метафора, а не толкова и не само като конкретна илюстрация на изолационизма е описанието, което Хенри Кисинджър дава в своя must read шедьовър „Дипломацията” (Diplomacy) на едното от двете противоположни отношения на САЩ към външната политика — Америка като фар на демокрацията: „Америка служи най-добре на своите ценности, усъвършенствайки демокрацията у дома си, като по този начин се превръща в пътеводен фар за останалата част на човечеството” 392 Интервенционизмът е политика за сигурност, при която системата (държавата) се стреми да увеличава собствената си сигурност чрез повишаване на сигурността на заобикалящия я свят (максимум геополитическо въздействие), като му изнася (трансплантира) сигурност. Системата налага на другите нормите, принципите и ценностите, които й гарантират висока степен на сигурност и просперитет, за да ги стимулира чрез изповядването им и те да увеличават своята сигурност и просперитет. При тази политика се засилва въздействието, за сметка на влиянието. Отново цитирайки Хенри Кисинджър, ще илюстрирам интервенционизма с втория подход на САЩ към външната политика — Америка като
