256
Третата тема е посветена на културните особености на проблема корупция в България. Важността на тази тема се определя от пряката връзка на
корупцията с националната сигурност и качеството на демокрацията.
Необходимостта от нейния анализ е следствие от системните,
структурните, политическите и ценностните провали на нашия елит (политически, икономически, културен) да се справи с това паразитно и самовъзпроизвеждащо се,
уродливо явление, което все повече се превръща в другото име на управлението, на политиката и на отношението към властта и държавата.
По-рано посочих, че съгласно
съвременната парадигма на сигурността, има два вида проблеми, които засягат сигурността (
security problems) и проблеми, които са
същностни за сигурността, т.е. те се
секюритизират (
securitized problems). Корупцията в България е придобила такива мащаби и нанася такива щети на политиката,
икономиката, обществото и отделните граждани, че еднозначно може да бъде определена като
securitized problem.
България е ярък пример как повече от 20 години различните правителства са безпомощни да
дадат верен отговор на секюритизиралия се проблем „корупция”. Те идват на власт, обещавайки да „пречупят гръбнака” на корупцията, но в края на тяхното управление и
обективните критерии, и субективните усещания сочат, че корупцията не само не е намаляла, но е нараснала. Това ерозира вярата на
хората в демокрацията, разкъсва социалната тъкан, поражда още по-силно разслоение в обществото и „отпушва” допълнителни канали за пряко и скрито влияние на олигархични и криминални структури върху управлението на страната.
Преодоляването и премахването на корупцията е идеална, отдалечена във
времето и трудно осъществима, нереалистична цел. В същото време секюритизирането на корупцията изисква концепциите и практиките за нейното ограничаване и поставянето й под контрол да се превърнат в
стратегически Сподели с приятели: