Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Универсалните ценности на Запада десетилетия наред бяха удивителен стратегически ресурс, който като магнит привличаше големи общности от хора, жадуващи смело и вдъхновено свободата, демокрацията и човешките права. За добро или лошо, практически всички принципи, схващания, юридически норми, възприемани днес като глобални, са базирани най-вече върху наследството на Европейската (а днес Западната, евроатлантическата) цивилизация: Древногръцката философия, Римското право, Ренесансовият хуманизъм, Модерните идеи за демокрацията, човешките права и свободи. Като носител на тези ценности, Западът успя например през 90-те години на ХХ век да мобилизира изключителна подкрепа сред народите на Централна и Източна Европа в порива им да сложат край на социалистическия тоталитаризъм. В немалко други страни млади хора изписваха на плакатите си и скандираха смели искания за установяването на редица западни ценности. С течение на времето обаче, светът започна да се взира по-критично в онова, което Западът прави. И ставаше безпощадно ясно, че западните ценности не са това, което бяха. Думите се оказваха лъскава опакова на нарушаване на международното право, на поети ангажименти, на зле прикриваща лицемерието политическа коректност, на двойни стандарти. Особено на двойни стандарти. ● Критиците наистина отправят към Запада най-често упреци за двойни стандарти. А нима в политиката на западните държави няма непрекъснато двойни стандарти? По-трудно е да посочим примери за обратното: за последователна и принципна политика на Запада. Западът постоянно подменя своите принципи с корист, атрактивността си — с принуда, правото си — със сила, а ценностите си — с двойни стандарти. ● Критиците обвиняват Запада за подкрепата, която той оказва на ретроградни репресивни режими, предаващи и продаващи интересите на своите народи в негова услуга. А нима Западът не прави това нерядко цинично и понякога откровено? ● Критиците говорят за материалните интереси (нефт, газ, търговия с оръжие) на Запада, скривани умело зад демократични принципи. А нима това не е по-скоро правило в политиката на Запада, отколкото изключение? 254 ● Критиците осъждат Запада за системно поругаване на интересите и правата на палестинския народ в полза на Израел. А нима Израел не се отнася безпардонно към палестинците като към непълноценни хора, нима не унижава тяхната чест и достойнство и не се загражда от тях с 9-метрови стени? Ето защо, макар и криво, огледалото, което критиците на Запада поднасят пред лицето му, е преди всичко огледало. Ако образът, който вижда в това огледало никак не се нрави на Запада, то причината не е толкова в огледалото, колкото в самия Запад. За жалост, вместо да отстоява привлекателността на ценностите си, вместо чрез тези ценности да изковава коалиции в подкрепа на своите цели, приоритети и идеали, Западът започва с нарастваща ожесточеност да прибягва до употребата на въоръжена сила, да използва военното си превъзходство като основно средство за реализиране на интересите си, за доказване на правотата и налагане на волята си. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|