причини за кризата, насилието и разгневеността в глобален и регионален план, а не да се води сама по себе си, откъсната от реалните заплахи, война срещу тероризма. И така, едва ли може да се оспори с убедителни аргументи разбирането, че проблемите, пред които е изправена планетата ни са общи и те изискват общи решения, базирани на общи подходи, които обединяват народите от различните култури, религии и региони, а не ги разделят и конфронтират едни срещу други. Несъмнено е, че ние трябва да строим мостове, които ни свързват и сближават, а не барикади, които ни разделят и конфронтират. И 100 монолога не са равни на 1 диалог. При все това, поради исторически причини и заради своята политическа, военна и икономическа мощ, Западът играе водеща роля на световната сцена като ключов геостратегически, геополитически, геоикономически и напоследък геоенергиен фактор. Той носи огромна, неотменима и несподелима мисия и отговорност за оцеляването и развитието, за мира и сигурността на нашата Планета. Това изисква от Запада дългосрочна мъдрост, визионерско мислене и стратегическо лидерство. Само те могат да му позволят да осъществи плавна и управляема трансформация на сегашния еднополюсен геополитически и свръхлиберален геоикономически модел към нов, многополюсен и плуралистичен геополитически и алтернативен социалнолиберален геоикономически модел, щадящ в далеч по голяма степен околната среда, планетарните ресурси и човешкото достойнство. Нека не звучи пресилено това натоварване на Запада с мисия и отговорност. Да, така е — общите проблеми изискват общи подходи и общи решения, но Западът е този, който в най-голяма, в несъизмеримо по-голяма от приноса и възможностите на другите, степен, държи ключа към спирането на това свлачищно плъзгане на човечеството към пропастта. Защото днешната геополитическа и геоикономическа конструкция на света е такава, че Голямата игра се води на полето и по правилата на Запада. А на това поле и при тези правила Западът не може да бъде победен. На полето на Запада и по правилата на Запада именно Западът е най-добрият играч. И той не просто играе по-добре от другите, но и увеличава преимуществото си над тях. Ето това определя уникалната мисия и историческата отговорност на Запада. Лидерите на Западния свят трябва да намерят политическо мъжество да се изправят очи в очи със своите народи и да заявят пред тях, че Западът няма моралното право да управлява света само така, както му е изгодно и че Западът има моралния дълг да поведе света по трудни и трънливи пътища, които ще ни позволят да поставим под поне относителен контрол и да направим поне частично управляеми онези рискове, които неумолимо и непредотвратимо започват да се материализират. Ако Западът не намери подобни лидери, ако западните политици продължат да водят Запада (и целия свят) по досегашния самоубийствен път, само защото са по-ниски и дребни от предизвикателствата и им липсват кураж и политическа воля, то бъдещето на нашата цивилизация изглежда твърде песимистично.
