Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Сигурността като мяра за статическа или динамическа устойчивост
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Сигурността като мяра за статическа или динамическа устойчивост Ако дадена система е в състояние на неравновесие или на такова неустойчиво равновесие, при което най-малкото въздействие върху нея може да я извади необратимо от него, то съвсем логично не може да се говори за сигурност на тази система, по-скоро нейната сигурност достига своя минимум, съответно нейната несигурност — своя максимум. Ако обаче системата е в устойчиво равновесие така, че при всяко въздействие тя, дори да се отклони от равновесното си положение, след пренебрежими или поносими усилия и след (сравнително) кратки колебания отново се връща в него, то тогава нейната сигурност е в своя максимум, а нейната несигурност — в своя минимум. Максималната несигурност може да се онагледи с топче, закрепено на върха на параболично изпъкнала повърхност. Съвсем лек тласък е достатъчен, за да се търкулне топчето в непредвидима посока. Съответно аналогия на максималната сигурност се постига чрез топче, лежащо на дъното на параболично вдлъбната повърхност. Дори отклонено нанякъде, след кратки колебания то застива в равновесното си положение. Колкото по-дълбока е вдлъбнатината, толкова по-силни тласъци няма да попречат на топчето след известно време пак да се укроти на дъното. Друга илюстрация е стандартното махало с топче, което се колебае около срединното, най-ниско положение. Ако топчето бъде закрепено в най-горното положение, то ще се люшне надолу и при съвсем лек тласък. А ако е в най-долното положение, дори да бъде отклонено, то ще се полюлее и отново ще спре в това положение. В този смисъл сигурността е мяра за устойчивостта на равновесното положение на системата. Това означава, че за сигурност може да се говори, ако при всяко въздействие, което се стреми да я отклони от равновесното положение, системата запазва способността си да се завърне в него или поне да се движи с минимални колебания около него. Говорим за равновесие — то е идеалният вариант — на статуквото, на отсъствието на промяна, т.е. на „не-промяната”. Реалният живот обаче носи в себе си много повече динамиката, която не познава пълната неподвижност. Какво тогава означава „не-промяната”? Ако величина (характеристика, явление) се променя за период, значително по-дълъг от живота на един човек, то за самия човек тя практически не се променя. Той не може да „усети” промяната. Най-много да живее с някакви смътно тревожни предчувствия и чувства, че нещо става, че нещо сякаш се изнизва като пясък през пръстите, че сякаш е стъпил върху подвижни пясъци. Затова за този човек твърде бавната промяна е всъщност „не- промяна”. Всяка система има вградена в себе си единица за време, с която се оразмерява многообразието от своите жизнени процеси. Ако размахът на вълната на промените надхвърля значително тази времева единица, то докато промените протичат, системата също няма да ги „усети”, т.е. в интервала, 115 определен от времевата единица, те няма да преведат системата в качествено ново състояние, няма да предизвикат у нея необратими трансформации и разкъсвания на функционални и структуроопределящи връзки. Ето защо може да се каже, че за дадена система, „не-промяна” — това е всъщност (много бавна) промяна, последствията от която не се усещат от системата. Точно така сигурността е несигурност, която нараства толкова бавно, че системата не може да „усети” нито нарастването на несигурността, нито последствията от него за самата нея, като ще подчертая отново, че на практика сигурност Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|