Същност, значение и развитие на свързаната реч (СР)
Изтегляне 110 Kb.
|
Свързани:
Създанието от Джекил Айлънд - Едуард Грифин - 4eti.me, provedeni-uroci-v-nachalno-uchilishte-1-vi-klas
|
Същност, значение и развитие на свързаната реч (СР) За понятието СР съществуват различни определения. При някой от тях се подчертава разгърнатостта на изложението, а при други граматическата правилност. Според психологията речта на детето от най - ранна възраст се разглежда като СР, като смислово цяло изразяващо определени мисли, чувства, желания и осигуряващо общуването между хората. Даже еднословните и двусловните детски изречения се разпознават като СР, защото казват повече от конкретната дума. В какъв аспект ще се семантизират зависи от контекста. СР е единство от слушане и говорене, и за нейната реализация основно е общуването. Общуването може да бъде: - индивидуално - групово - публично - формално - неформално но без общуване няма обучение. Ето защо при моделиране на обучението по СР в ДГ особено важни са характеристиките на естественото общуване. Създават се условия в обучението, адекватни на условията в реалната езикова ситуация извън ДГ. По тази причина се налага спазването на принципа - ситуативност. Децата се поставят в определена речева ситуация, която предполага употребата на определени езикови средства, речеви модели, всички адекватни на целта на общуване. Има два основни вида СР: - диалогична СР - важно е умението да се формулират въпроси, да се отговаря на въпроси, да се изразява собствено мнение. По отношение на изразните средства диалога е по-емоционален - непълни изречения, междуметия, възклицания, мимики, жестове. - монологична СР - отличава се с повече разгърнатост, свързаност и логическа последователност, тя е реч на едно лице. Всяка от тях има особена характеристика, която определя и специфичната методика за формирането им. СР може да бъде: - ситуативна - най-ранните форми на децата имат ситуативен характер. Тя е свързана с практическата дейност на детето или с конкретната нагледна ситуация. - контекстна - свързана е със събития от миналото, с бъдещи действия, с предмети които то наблюдава в момента на говорене, със самостиятелни разсъждения и изводи. Детето само трябва да построи своето изказване без да се опира на нагледна основа. - продуктивна и репродуктивна - двата вида взаимно се допълват. В образователното съдържание акцент е поставен върху работата за съставяне на преразказ и съчинение. - спонтанна - децата реагират спонтанно , без предварителна подготовка, речевата активност е провокирана от конкретната ситуация. - подготвена - изпълнява се зададена дидактическа задача Развитието на СР е тясно свързано с умственото развитие на детето. Тя дава възможност за осъществяване на речево общуване и по този начин чрез развитието на речта се случва и всестранното развитие на детската личност. Формите на СР се усложняват с нарастването на възрастта и едва през втората година можем да говорим за развитието на речта като свързано цяло. В периода 1-1,5 година имаме пасивно натрупване на думи. Детето разбира какво му говорят възрастните, но не говори и употребява съвсем малко думи. През 2 година можем да говорим за по-разгърната форма на СР През 3 година развитието на речта е интензивно, броя на думите, с които си служи детето е окло 1500 - 1600, а граматическите структури са по-сложни, двусловни, трисловни изречения. Детето вече участва в разговор, отговаря на въпроси и може да разказва с 1-2 изречения за интересни случки в живота си. 4-5 годишното дете активно участва в разговори, беседи, могат да съставят преразкази и кратки разкази. 5-6 годишните деца по-смело могат да отстояват своето мнение, изразяват съгласие и несъгласие, конструират текстове - описателни и повествователни, преразказват приказки и разкази. При по-големите деца акцент се поставя върху създаването на творческо изречение, когато децата избират целесъобразната форма на изразяване, съдържанието и композицията на своя разказ. Изтегляне 110 Kb. Сподели с приятели:
|