Същност, значение и развитие на свързаната реч (СР)
Устни продуктивни текстове в ДГ – теории и технологии
Изтегляне 110 Kb.
|
Свързани:
Създанието от Джекил Айлънд - Едуард Грифин - 4eti.me, provedeni-uroci-v-nachalno-uchilishte-1-vi-klas
| Устни продуктивни текстове в ДГ – теории и технологии
ДОИ - ядро свързана реч се дефинира по следния начин: участва устнов диалог, проявява култура на речево общуване като изслушва събеседника и употребява етикетни изрази за вежливост; възпроизвежда повествователен текст като се придържа към авторския текст; съставя повествователен текст; създава описателен текст. Така регламентирани тези изисквания се съотнасят с основната цел в обучението по БЕ – да се формират и развият уменията за възприемане и конструиране на кратки текстове – продуктивни и репродуктивни.Дец са автори на всички продуктивни текстове, резултат на творческо текстопроизводство. Съчиняването се различава от преразказването. При отсъствието на текст първоизточник детето е лишено от външна опора, за смислово и езиково структуриране на текста детето няма готов модел, само генерира с мисли и подбира думи. Ставането на текста поставя детето пред редица изпитания – да измисли съдържание на текста; да го структурира; да подбере в момента думи, които да свърже в изречение, в текст. Съчинението е самостоятелно разгърнато, свързано оригинално изложение, в което децата словестно представят собствени мисли, наблюдения, впечатления, преживявания по повод някакъв нетекстов обект. Особеностите на съчинението могат да се обособят по следния начин: 1. Обектът по повод на който се създава съчинението има нетекстова природа. 2. Съчинението се създава с оглед на определена тема и комуникативна цел. 3. Темата на съчинението се формулира от учителя, колективно от децата или самостоятелно се определя от детето. 4. Съчинението се реализира в разнообразни жанрови форми. 5. Съчиненията се изграждат чрез техниките на прозаичната реч; 6. изразния план на съчинението е резултат от решението на детето. 7. Съчинението се адресира към анонимен адресат. Напр за детето е много важно и мотивиращо неговото съчинение да е адресирано до мама, кака, по-малко братче, г-жата. Намесата на учителят в ДГ е много по-голяма в процеса на ставането на текста, широко се използват игрови похвати. Съчиненията, които децата съставят се назовават по различен начин е методическата литература, за да се спести това неудобство методически целесъобразна е класификацията основана на доминиращата им функция, т.е. според предназначението им в общуването. Съчиненията също се делят на регламентирани и нерегламентирани. За ДГ актуални са регламентираните. Те биват: - Съчинение описание - Съчинение повествование Съчинението описание може да бъде на играчка, предмет от бита, лице, животно и т.н. Съчинението повествование може да бъде разказ или приказка. Разказите биват: - разказ по преживяно - разказ по въображение - разказ по картина Съчинение описание можем да наречем разказ възприятие или разказ по наблюдение. Този текст има описателен характер и се отнася към групата на фактологичните текстове – децата имат нагледна основа и обекта на описание се възприема чрез конкретни усещания и възприятия. Работата в/у съчинение описание развива наблюдателността, любознателността, вниманието и мисленето. Обогатяват се познанията за околния свят, усъвършенства се речта детето, според вида на описвания обект, описателните текстове са изключително разнообразни. Детското съчинение-описание е един микротекст, темата звучи обобщено, а заглавията общи, предметът може да е общ за всички деца или отделен за всяко дете.Описанието на лице се свързва най-често с описанието на близки за детето хора. В описанието вниманието на детето се насочва към физическия портрет на лицето и описание на психологическия портрет (ръст, лице, коса, очи, дрехи, качества – добра, усмихната, весела, вежлива и т.н.)В ДГ вниманието е насочено в/у физическия портрет. В съчинението-описание за лица присъства и оценъчния елемент. Детето оценява характерни белези, коментира ги - красиво, добро, весело, харесва ми, обичам я, постоянно я търся с поглед, не заспивам без нея. Описанието на играчка е предпочитано от децата и интусиазиращо – играчката трябва да е с ярки цветове, добре запазена, достатъчно голяма, да е естетически подбрана. Любимите играчки на децата са много и затова обектите на описание са неограничен брой, но в ДГ се избира м/у две играчки – кукла и топка, плюшена играчка и количка. Децата описват формата, големината, цвета, специфични белези, движения, действия. Редът на представяне на характеристиките не е задължителен. Описанието на животно предизвиква много емоции у децата, защото те обичат животните и имат домашен любимец. Първо се описва външния вид на животното, после се представя неговото поведение. Предварителното наблюдение на обекта е организирано или индивидуално. Задачата е да обърнат внимание на своя домашен любимец или харесвано животно в двора на село, в зоопарка.Подсказваме въпроси – Колко е голямо? Какъв цвят?Уши/очи/лапи. Събраните впечатления се обобщават в хода на занятието. Описвайки своя домашен любимец децата пряко изговарят своето отношение към него.В ДГ организирано наблюдение по време на което вниманието се насочва съзнателно от учителя към признаците на предмета, когато децата научават нови думи, когато имат възможност да видят и почувстват нещата, предпоставя по-добри резултати. Например подготовката за съчинение описание „Есен в парка”, може да започне с организирана разходка в парка(промените). По време на разходките децата с любопитство се вглеждат в природата и се впечатляват от различен начин за назоваване на нещата. Насочват вниманието си към детайлите и преоткриват картината като звук и цвят, спонтанно се ражда желанието за споделяне. Такава разходка мотивира децата да споделят впечатленията си в устен текст(рисунка, игра, етюд). Детските описания са кратки 3-4 изречения, до 10. Работата за съставяне на съчинение-описание преминава през няколко етапа: - подбор на обекта - наблюдение - беседа в/у темата с оглед детайлно описание на обекта - избор на заглавие - план на текста - устно съчинение - преценка и поправка на грешките. Структурата на педагогическата ситуация включва: 1. Уводна част 2. Основна част 3. Заключение Използва се широко речения образец и повторението във всичките му форми. Описанието се съставя с помощта на всички деца. Едно дете изговаря текста, други допълват, началото може да бъде дадено от учителя, децата да продължат, може да им се предложи край, могат да се съставят текстове по опорни думи. Заглавието на текста се формулира в хода на беседата. Плана на текста -във факултативни точки се задават въпросителни изречения от учителя. Съчинението повествование най-общо дава отговор на въпроса „какво става?” и представя случка с неголям времеви обхват. Съчиненията повествования са: разказ и преразказ. Всички разкази по преживяното, по въображение, по картина. В своята група могат да включат разказ по опорни думи, по зададено начало, по зададен край. В дефинираните видове разкази се диференцират подвидове със зададена езикова упора и тази образна практика се определя като мотивираща и стимулираща психологическия аспект. Тя обезпечава висока речева активност, а в някой случаи при творчески разкази, ограничава периметъра на детското въображение. Втората група съчинения повествования е представена от приказката, в която се разказват случки за хора и животни; за развлечения и поука. Детската устна приказка е вид разказ по въображение, границите са размити и езиковата подготвеност на 3-7год. деца не позволява реализацията на приказния жанр. Разказът по преживяно разкрива случка преживяна от авторът (детето). Случката е от колективния живот в градината или от индивидуалния опит на детето – Празника на мама, край елхата, на море, РД и др. Разказът има несложна композиция – нещо се случва, развива се стига до най-важния момент и приключва. Разказва се в първо лице в минало свършено време. Във връзка с темата се определят акцентите и всеки момент се предава с 1-2 изречения. Учителят помага с въпроси и предлага план, също с въпроси изречения. Ходът на ПС включва: 1. Уводна част 2. Беседа в/у темата 3. Съставяне на план 4. Избор на заглавие 5. Устно разказване 6. Преценка на детските разкази Коментарът на грешките е препоръчително да се направи в друга регламентирана ПС, за да може учителят да чуе разказчетата и да планира образователните практики или упражнения за работа в/у грешки в съдържанието, правоговорни, граматически,лексикални, стилови-текстови, композиционни грешки. Границите са размити и езиковата подготвеност на децата 3-7год. Не позволява реализация на приказния жанр, Разказът по преживяно разкрива случка преживяна от автора(детето). Случката е от колективния живот в градината или от индивидуалния живот на детето – празника на мама, край елхата, на море, РД и др. Разказът има несложна композиция – нещо се случва, развива се, стига се до най-важния момент и приключва, разказва се в 1-во лице, в минало свършено време. Във връзка с темата се определят акцентите и всеки момент се предава с 1-2 изречения. Учителят помага с въпроси и предлага план също с въпросителни изречения. Ходът на педагогическата ситуация включва: 1. Уводна част 2. Беседа в/у темата 3. Съставяне на план 4. Избор на заглавие 5. Устно преразказване 6. Преценка на детските разкази Коментарът на грешките е препоръчително да се направи в друга регламентирана ситуация, за да може учителят да чуе разказчетата и да планира образователни практики или упражнения за работа в/у грешки в съдържанието, езикови грешки, правоговорни, граматически, лексикални, стилови, текстови, композиционни грешки. Разказът по въображение е най-труден за съставяне. Той е включен в образователното съдържание за 3-4 група. В разказа случката и героите са измислени от детето. В този разказ може да се случи всичко. Няма ограничения, всичко е позволено, но все пак има едно изискване – случката да се вписва логично в избрания контекст; да е възможна с оглед предоставените обстоятелства. Съставяйки своя текст децата най-често комбинират познати сюжети с нови герои или познати герои се поставят в нови обстоятелства; децата дописват приказка; създават разказ по опорни думи; по зададено начало. Детето може да използва свидетелски и несвидетелски форми в 3-то лице, но трябва да се придържа до край в своето решение. В този разказ може да се използва пряка реч. Проекта за работа включва: - подготовка - самостоятелно създаване на текст - коментар на текста. Съставянето на текстове може да бъде свързано с няколко нетрадиционни подхода активиращи въображението на децата(подсказани от книгата на Джани Родари – „Граматика на фантазията”): - съставяне на приказка със смесване на герои от няколко приказки - съставяне на приказка с измислен нов герой - съставяне на разказ по довършено графично изображение( първо се предлага някакво изображение, което не е конкретно- например кръг и детето според фантазията си довършва – топка, балон, глава на дете и т.н. ) Накрая създават разказ за създаденото от тях, то става героят на бедещия им творчески разказ. Съставяне на приказка със смесването на герои, може да бъде обогатено с варианта „Салата от приказки”, в който има два момента – рисуване и словотворчество. Децата трябва да нарисуват моменти от приказка или филмче в квадрат, кръг, шестоъгълник, разделен на части. След това според полученото смесване да се изберат герои от приказките във фигурата и да съставят приказка за тях.Съставянето на приказка за измислен нов герой става по време на занятие за измисляне на имена на хора и животни имащи особени качества. Използват се въпроси от типа: Как ще наречете човек, който спи усмихнат?; А дърво, което разговаря с облаците? Котето, което пее? Цветята, които танцуват?В тази задача целта не е толкова на някакви невероятни думи, а активизирането на творческата мисъл в една нетрадиционна ситуация.Всяка дейност на децата трябва да има мотиви и цел, текстопроизводството също. На децата се помага с въпроси, указания, предложения: поставете героите в нова ситуация; каква случка ще разкажете?; кой ще участва в нея?; Кога? Къде? Кои ще бъдат познатите и кои новите герои? Ще имат ли участниците имена? Как ще покажете вашето отношение към тях? Какви думички ще използвате? Разказът по картина се съставя по зададена упора с неезиков характер. Предимно се работи в/у сюжетни картини. Разказването по картина е най-силно ограничително за въображението на детето, намесата се отнася до второстепенни моменти от случката и до именуване на героите. Стандартни задачи при подготовката: - разгледайте внимателно картината - какво е нарисувано - каква случка се изобразява - кои са учатниците - какъв момент е изобразен на 1-та, 2-та, 3-та картина - опитайте се да кажете с едно изречение да кажете какво се случва според 1-та картина, добавете нови думи към това изречение или ново изречение. Предварителната подготовка включва: - подбиране на картината - картината не трябва да е отрупана с много образи и обекти, за да могат децата да осмислят отношенията м/у тях - картината да е с висока художествена стойност Характерни белези, свойства и качества на предметите и хората от картините улесняват свързването на детския опит с изобразеното и затвърждават представите за околната действителност. Съдействат за осмислянето на нравствените качества и формират модел на поведение. В процеса на подготовката на разказ по картина, учителя помага на децата, подсказва изречения и подава думички, чрез които децата да свържат отделните изречения в текст, така наречените комуникативни мостчета. Например – Това се случи / за начало или увод/, Изведнъж /началото на случката/, Тогава / за развитие на случката / Накрая /край на случката/. Затова /заключителна част/ По съдържание и по форма картинките трябва да бъдат предпоставка за развитие на мисленето, за обогатяване на речта, за формиране на емоционална интелигентност на детето. Методиката върху работата върху разказ по картина в различните възрастови групи, съответства на образователните задачи, които с възрастта се усложняват по отношение на формите на мислене, степента на творческо въображение и логическа памет, както и по отношение на самостоятелността при съставяне на разказа Педагогическата ситуация включва следните компоненти: - Мотивация на децата за участие - Разглеждане на картинките / какво виждат, а след това възстановяване на действията преди или които предстоят/ - Разговор по картината / какво виждате, какво прави, защо/ - Съчиняване на устния текст Тези въпроси представляват план на самия разказ. Занятието за съставяне на разказ по картина се разпознават като упражнения за усъвършенстване на речта на децата. Назоваването на обекти от картина, предполага използването на съществителни, прилагателни, местоимения, наречия и глаголи. Обобщенията на учителя ,образецът, допълването на детските отговори, насочват децата към по- богато съдържание на разказа по определен сюжет на действията. По-големите деца / 3-4 гр/ предлагат варианти на заглавие. Осмислят елементите на разказа като неделими и логически свързани. Проявяват контрол и самоконтрол във връзка с речевата употреба на езиковите средства и използвайки личния си опит и впечатленията си от художественото произведение се стремят да внесат творчество и оригиналност в разказа си. Чрез въпросите се описва случката, но се коментира и дейния замисъл на творбата, за извеждането на който от значение са и детайлите- облекло, цветове, големина на фигурите. Ако картината е една, задачата е по-трудна. Децата сами измислят случката предхождаща и последваща, съотнасяща се с нарисуваното на картината. В този случай възможностите за вмешателство и разнообразието на детските разкази са по-големи. Преценката на учителя насочва към умението да се постави заглавие, да се разчете съдържанието, да се внесе разнообразие в разказите, да се коментират детайлите. Очакват се пълни изчерпателни разкази. Богат речник и правилни граматически форми, описание на обстановка, фон на картината, цветовете и др. Специално внимание се обръща на изговарянето на разказа, поза, височина на гласа, интонация, дикция Изтегляне 110 Kb. Сподели с приятели:
|