Същност, значение и развитие на свързаната реч (СР)
Форми на диалогична свързана реч и беседа
Изтегляне 110 Kb.
|
Свързани:
Създанието от Джекил Айлънд - Едуард Грифин - 4eti.me, provedeni-uroci-v-nachalno-uchilishte-1-vi-klas
| Форми на диалогична свързана реч и беседа
Диалога е една от формите на свързаната устна реч (СУР), която децата овладяват и чрез която стават участници в комуникацията. Сменят постоянно ролите си на адресат и адресант. Развитието на диалогичната реч (ДР) е в тясна връзка с развитието и усъвършенстването на уменията за осведомяване и самоосведомяване. Умението на детето да участва в диалога с връстниците си, възрастни оказва влияние върху неговото личностно развитие - речево, психическо, емоционално и физическо. ДР като реч между двама или няколко човека се характеризира с кратки и непълни изречения, възклицания, междуметия, с използване на мимики, жестове. Всеки от участниците в диалога последователно е слушащ и говорещ, затова участниците трябва да следят мислите на събеседника, да отговарят целенасочено на въпросите и да се съобразяват със смяната на темата, на речевото взаимодействие. В ДГ системно се работи върху изграждане на умения за използване на пълни и изчерпателни отговори. Макар, че в диалога се допускат и еднословни изречения. Изключително важно е да се формира умение за започване на диалог, децата да умеят да инициират разговор, но постепенно. Децата самостоятелно предлагат тема за разговор, а учителя провокира интереса им, предоставя им ролята на инициатори, възлага им различни социални роли. Формите на устната диалогична реч са: 1. разговор- характеризира се като неподготвена беседа. Той се разпознава и като възпитателен метод за приобщаване на детето в съвместно общуване поради, което многократно е препоръчван за изграждане на представи и умения - опознаване на връстника като събеседник, привличане на неговото внимание - отправяне на учтиво обръщение като метод на възпитание, разговора се конструира от няколко похвата: въпроси, указания, показ на предмет, широко се използват и различни видове игри (телефон, разрешено-забранено) Разговорите са индивидуални и колективни. Особено важно е да се разговаря с мълчаливите, необщителните деца, за да могат да преодолеят психологичната бариера и да могат да се включват в колективните разговори. Макар, че разговора е неподготвена беседа учителя предварително обмисля, определя и записва в своя дневник темите на разговора и отбелязва лексикалната доминанта в него. 2. Беседа - целенасочен и предварително подготвен разговор на учителя с цялата група, с цел да се изясни проблем, въпрос. В ДГ беседата се използва и като метод за запознаване на детето с околната среда. Беседата се използва за развитие на детската реч, за получаване на опеделени знания. Основните задачи за случването на беседата са: на работата върху преразказ в ДГ - умения за участие - изслушване на събеседника без да се прекъсва - търпимост и сдържане на желанието да се отговори веднага - да се говори достатъчно високо и ясно, да се говори целенасочено. Също така към децата се поставя изискване за правилно произношение, за граматическа правилност на речта, за разнообразен речник. Активизира се употребата на синоними, експресивна лексика, чрез беседа се систематизират знания и представи на детето, сплотява се детския колектив и се възпитава отношение на уважение и внимание. Беседите могат да бъдат с възпроизвеждащ характер и с обобщаващ характер. При по-малките по-често е с възпроизвеждащ. Тематиката на беседата се избира в съответствие на програмните задачи, като най-често се беседва на теми свързани със семейството, ДГ, професията на възрастните, родно място, празници, годишни времена, животни, растения, любими приказки. За да бъде ефективна беседата трябва да отговаря на следните изисквания: - методически, целесъоразен избор на темата като се взема под внимание личния опит на детето, езиковото им равнище, спецификата на културната и езиковата среда - предварителна подготовка на децата за беседата, чиято цел е да се привлече вниманието към темата, да се натрупат допълнителни знания и представи за явленията от околния свят, за които ще се беседва. Преди реализацията на беседата би могло да се проведе разговор по темата, да се организира наблюдение - разходка, да се подреди изложба и т.н. Методическия ход на занятието включва уводна, основна и заключителна част. Целта на уводната е създаването на интерес към проблемам по който се беседва. Основната част е най-обемна, много важно е да задават последователно въпросите по темата, да не се допуска хаотичност във въпросите и отговорите. Учителя изслушва няколко деца, допълва отговорите и обощава детските отговори. Заключителната част е кратка и подчертава смисъла от проведената беседа, ползата от нея. Най-често учителя прави извод, как трябва да се постъпва във връзка с казаното, наученото, като разбира се той винаги е адекватен на темата. Могат да бъдат предвидени в края гатанки, музика, въпросите не трябва да са много на брой и трябва да предполагат разгърнати отговори. Учителя е планирал думите, които трябва да се обяснят, учителя осигурява участието на всички деца и възможност за вариантност на отговорите. Много често учителя задава реплика, която децата допълват, ако изговора на думата е труден, то учителя включва думата в друг контекст за да може да бъде тя повторена, но внимава повторението да не бъде отегчително. Работа върху диалогичната реч се реализира във всички занимания по роден език, в останалите занимания, по време на разходките като изискванията за езиково правилно произношение са перманентни и се отнасят до всички деца, родители, помощен персонал. За да бъде установено равнището на уменията за диалогична реч е добре в края на годината учителя да провежда диагностична процедура за да може да прецени развитието на всяко дете. Изтегляне 110 Kb. Сподели с приятели:
|