Обувките и облеклото са сред най-търсените стоки у нас. Това се дължи на особеността на климатичните условия в страната: честата смяна на сезоните принуждава да сменя гардероба, така че бизнесът с обувки никога няма да загуби своята актуалност.
Според статистиката средно на лице се изразходват около 200 лв за този продукт на година и средно на домакинство – около 400 лв. Както се вижда от графиката за период от 4 години тези разходи са сравнително констанстантни
ОБЩ РАЗХОД ПО ГРУПИ РАЗХОДИ И РАЗМЕР НА ДОМАКИНСТВОТО
|
|
|
2017
|
2018
|
2019
|
2020
|
|
|
Общо
|
Общо
|
Общо
|
Общо
|
Средно на домакинство - левове
|
Облекло и обувки
|
421,0
|
438,0
|
440,0
|
404,0
|
Средно на лице - левове
|
Облекло и обувки
|
183,0
|
196,0
|
202,0
|
188,0
|
Покупателната способност на домакинствата се изчислява с данни от изследванията на НСИ за състоянието на домакинските бюджети.
Покупателната способност, изчислена с паричния доход средно лице, за последните 4 години, показва леко нарастване при мъжките и дамските обувки и устойчивост при детските обувки.
Прави впечатление, че най-високо е потреблението на детски обувки.
ПОКУПАТЕЛНА СПОСОБНОСТ, ИЗЧИСЛЕНА С ПАРИЧНИЯ ДОХОД СРЕДНО НА ЛИЦЕ
|
|
2017
|
2018
|
2019
|
2020
|
Мъжки обувки - чф.
|
116
|
119
|
132
|
134
|
Дамски обувки - чф.
|
134
|
144
|
152
|
155
|
Детски обувки - чф.
|
197
|
207
|
206
|
195
|
Общ разход на домакинствата за първо и второ тримесечие
Групи разходи
|
2021 година
|
Първо тримесечие
|
Второ тримесечие
|
Трето тримесечие
|
Четвърто тримесечие
|
|
Средно на домакинство - левове
|
Облекло и обувки
|
113,83
|
126,23
|
|
|
|
Средно на лице - левове
|
Облекло и обувки
|
53,14
|
60,63
|
|
|
ВИД НА ПОРЪЧВАНИТЕ СТОКИ И УСЛУГИ ОТ ЛИЦАТА
ПО ИНТЕРНЕТ за 2020 година
(Проценти)
|
Стоки
|
|
Дрехи (вкл. спортно облекло), обувки, аксесоари (напр. чанти, бижута)
|
75.3
|
Спортни стоки (без спортно облекло)
|
26.3
|
Детски играчки, детски принадлежности (напр. пелени, биберони, детски колички)
|
10.0
|
Мебели, стоки за дома (напр. килими, пердета), градински принадлежности (напр. инструменти, растения)
|
31.0
|
Музика на CD, грамофонни плочи и др.
|
2.7
|
Филми и сериали на DVD, Blu-ray дискове и др.
|
2.4
|
Печатни книги, вестници, списания
|
11.3
|
Компютри, таблети, мобилни телефони и аксесоари за тях
|
16.5
|
Черна техника (напр. телевизори, стереоуредби, фотоапарати), домакински електроуреди (напр. перални машини, готварски печки, малки електроуреди)
|
8.9
|
Лекарства, хранителни добавки, витамини
|
10.7
|
Доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг
|
15.9
|
Храни и напитки от магазини и супермаркети
|
8.0
|
Козметика, продукти за красота и здраве
|
20.8
|
Почистващи препарати, продукти за лична хигиена (напр. четки за зъби, носни кърпи, перилни препарати, кърпи за почистване)
|
3.7
|
Велосипеди, мотопеди, коли, други превозни средства и части за тях
|
4.1
|
Други стоки
|
10.4
|
Онлайн пазаруване (БЕА и НСИ)
Статистики, свързани изцяло с онлайн търговията и потребителското поведение, предоставени от Българската Е-комерс асоциация и Национален статистически институт. Надяваме се да са Ви полезни!
• 11% от търговците в България продават онлайн. (НСИ 2020)
• Ръстът на електронната търговия през последните 5 години е между 21% и 35%. (BEA e-commerce Passport 2020)
• Увеличението в B2C (Business to Consumer) онлайн продажбите е 8.8% спрямо 2019. (BEA e-commerce Passport 2020)
• Над 1.6 млн български потребители са пазарували онлайн през 2020-та година. (BEA e-commerce Passport 2020)
• За последното тримесечие на 2020 онлайн потребителите са похарчили средно следните суми за поръчка (BEA e-commerce Passport 2020):
• Съотношение на разплащателните методи (BEA Passport 2020):
o Наложен платеж – 60%;
o Плащане с карта – 32%;
o Банков превод – 8%.
• През 2020 31% от онлайн потребителите (близо 24% от цялото население в България) са превърнали онлайн пазаруването в навик и имат доверие в процеса. (BEA e-commerce Passport 2020)
• Трите типа най-поръчвани стоки в България (НСИ):
o Дрехи, обувки, спортни стоки и аксесоари – 75%;
o Мебели и стоки за дома – 31%;
o Козметика и продукти за красота – 20.8%.
• Търговците, от които поръчват най-много българите (НСИ):
o Български – 90%;
o Европейски (ЕС) – 34.6%;
o Страни извън ЕС – 20.6%.
• Трите най-разпространени причини за отказ от онлайн покупка (НСИ):
o Потребителите предпочитат да пазаруват лично, да видят, да пипнат, да пробват стоката 31%.
o Липса на знания и умения за поръчка онлайн – 5.4%;
o Страхуват се дали ще получат стоката, или дали ще могат да я върнат лесно – 4.3%.
Наблюдения за електронната търговия в България
Въпреки че наблюдаваният ръст в B2C онлайн търговията е 8.8%, той е значително по-нисък отколкото предходни години. Спадът в очакванията за темповете на развитие на онлайн търговията в България е около 76%.
Спрямо 2019 се наблюдават много промени. Например българските онлайн потребители увеличават покупките си от български търговци с 2.2%, като намалят поръчките си от чуждестранни търговци (във и извън ЕС) с почти 10%. Въпреки това, бележат ръст от 7% покупките от чуждестранни търговци извън ЕС.
Освен това в резултат на Коронавирус пандемията резервациите за почивки и хотели отстъпиха третото място на козметичния бранш. Увеличава се и делът на онлайн потребителите, които пазаруват онлайн. Това показва, че все повече ще се развива онлайн търговията в България независимо от Коронавирус пандемията.
Променя се и динамиката на отказ от онлайн покупки. Ако през 2019-та причините са били свързани с доставките, то през 2020 те са свързани предимно с базовите умения на потребителите за работа с интернет, уеб и дигитални устройства. Запазва се най-главната причина за отказ – незаменимото физическо посещение на място.
Намалява делът на потребителите, които предпочитат наложения платеж, с цели 20%. В същото време се увеличава делът на потребителите, които предпочитат да плащат с карта – 38%. Ръст бележат и плащанията по банков път – също 38%.
Сподели с приятели: |