тези бактерии са открити близо до почти всички известни златни находища.
Наличието на спори на C. Metallidurans в почватае сигурен знак за струпани златни агрегати в дълбочина.
Нишки, произведени от
Cupriavidus metalliduransиПортрет на
Cupriavidus metallidurans(както посочихме по-горе дължината на бактерията е около 2 нм).
Живото злато също както и синтетичното кристализира - атомите образуват симетрична кристална решетка.
За
изследователите е ясно, че бактериалните филми, които се образуват на повърхността на някои топли реки, могат да образуват толкова количество злато (което се утаява на дъното на водоема), че добивът от отглеждането на бактерията да е рентабилен. Понастоящем се провеждат ускорени дейности за опитомяване на полезния микроб.
Биологически е възможно бактерията да бъде включена в човешката клетка и да произвежда злато директно в клетката. Това е иновационен и подход в процедурите по илюминация. Съществуват примери за абсорбиране на едноклетъчни организми със специални качества в
клетките на макроорганизма26
. Хлоропластите в зелените растения и митохондриите в клетките на топлокръвните животни преди милиарди години са били отделни биологични единици. Поради свойството си да произвеждат енегрия, тези едноклетъчни биват завинаги погълнати и се трансформират в клетъчен органел. Размножаването им се осъществява само във вътрешността на макроорганизма. Подобна съдба чертаят футуролозите за малкия безценен
Cupriavidus metalliduran. Понастоящем се провеждат ускорени научни експерименти за начините да се имплантира бацила завинаги в човешка клетка. От вътрешността на клетката микробът ще превръща токсините в злато.
Проблемите произлизат от това, че
Cupriavidus metalliduran показва известна вирулентност към соматичните клетки. За да се въведе в човешка клетка,
трябва да се атенюизира, да се обезсили. След като се проведе лиофилизация, свойствата на бактерията за продукция на злато (нейният имунен отговор) се губят и процедурата се обезсмисля.
26
Бактерии се използват като инструмент за пренасяне на части от генетичен материал при генното инжинерство.
Златните находища в ЮАР,
Австралия, Русия (Урал), Венецуела и др. не са и на половина разработени. Например в мега находището Витватерстранд отначало се е смятало, че рудата е на около 14 метра. В последствие колкото по -надълбоко се копае, толкова по -богати породи се откриват. В наши дни златото се
извлича от дълбочина 3500 – 3900 метра. Разчетите сочат, че мината Витватерстранд все още не е достигнала своя максимум. Златните находища в Казакстан произвеждат по 6 тона злато годишно.
Обемите на златните депозити в банките по света са колосални.
Сподели с приятели: