Австралия и Океания



Дата02.05.2017
Размер115.86 Kb.
Австралия и Океания


  1. Австралия


Положение и големина. Австралия е най-малкият континет на земното кълбо. Той, заедно с прилежащите към него острови, е разположен на югоизток от Азия, с която се свързва чрез Малайския архипелаг. На изток и на запад грамадните водни площи на Тихи и Индийски океан отделят Австралия от Америка и Африка, а на юг – от Антарктида. Австралия образува една природна общност с остров Тасмания, който е бил отделен през кватернера. Континентът Австралия заедно с близките острови обхваща 7 704 000 кв. км и е 4 пъти по-малък от Африка, и е 2/3 от площта на Европа. Крайните точни на Австралия са нос Йорк на север и Югоизточен нос на юг. На запад крайната точка е Стийп Пойнт, а на изток – нос Брайън.
Брегова линия. Австралия е слабо разчленен континент с овална форма. От север плиткият залив Карпентерия се вдава в сушата, а на юг – Големия Австралийски залив.
Австралия има малко полуострови. Най-голям е полуостров Йорк. На запад от залива се простира полуостров Арнхъмлънд. На юг между Големия Австралийски залив и гребеновидния залив Спенсър се простира полуостров Еър. Общо полуостровите съставляват едва 8% от големината на континета. На север Австралия се мие от водите на Тиморското и Арафуското море. На юг Басовият проток (широк 220 км) отделя континента от о. Тасмания. Общата дължина на бреговата линия на континента е 19 600 км.

Релеф. Релефът на Австралия подобно на хоризонталното й разчленение не е много разнообразен, той има асиметрично развитие с просторна платовидна земя на запад, равнинна област с депресии във вътрешността и тясна, средновисока планинска област на изток. Средната височина на континента е 340 м. Най-високата точка на Австралия в Австралийските Алпи е връх Косцюшко(2234 м), а най-ниската – депресията Еър (12 м под морското равнище). Близо 8/10 от площта на Австралия е заета от равнинни области. По отношение на релева Австралия се дели на 3 морфографски области.

  • Западноавстрийско плато – представлява обширна платовнидна област със средна надморска височина от 440 до 600 м и докамбрийска геоложка структура. Цялата област е турднопроходима поради неблагоприятните климатични и орографски условия.

  • Вътрешноавстралийски планини – представляват обширна област с еднообразен релеф. Тяхната надморска височина не надмишава 100 м. Ниски вододелни била, съставени от заоблени възвишения, разделят областта на три части: северна – с наклон към залива Карпентерия; средна – безотточна депресия, и южна – която се отводнява от речната мрежа на Мъри и Дарлинг към Индийския океан.

  • Източна планинска област – заета е от Австралийските планини, наричани Голяма вододелна планина. Релефът на планинската област се отличава със заоблени средновисоки била и обширни заравнености. Западният планински склон е полегат и постепенно прехожда към вътрешните равнини, а източният се спуска стръмно до Тихоокеанското крайбрежие. Средните части на планинската система, наречени Сини планини, се отличават с карстов релеф и платовиден изглед. Най-южните части на планинската система, известни под името Австралийски Алпи, са били заледявани през плейстоцена и на места са запазили ледникови следи около връх Косцюшко. Южните разклонения на Голямата Вододелна планина постепенно се снишават и имат платовиден релеф. Най-южните им продължения се простират в планинския остров Тасмания.

Климат. Климатът на Австралия се определя от следните фактори:

  1. от разположението на континета в тропичния и субтропичния пояс на Южното полукълбо;

  2. от наличието на топли и студени въздушни течения, които нахлуват от една или друга посока към континента;

  3. от особеностите на земеповърхните форми;

  4. от малкото разчлененост на континента и наличието на обширни и континентални пространства във вътрешността.

През лятото (нашата зима) слънчевото греене в Австралия е много силно. Поради това става голямо прегряване на въздуха и главно в североизточните части на континента се създава обширна област от понижено атмосферно налягане ( термична депресия). Тази депресия спомага за развитието на северозападния екваториален мусон.

През зимата )нашето лято) нагряването на сушата отслабва. Поради това термичната разлика със заобикалящите я океани постепенно намалява. В Южна Австралия благодарение на полярния фронт през зимния период се развива циклонална дейност, във връзка с която валежите се засилват и температурите се понижават.

Северна Австралия спада към областта на субекваториалния климат, който се отличава с малки температурни колебания и големи сезонни валежи. Централните райони на Австралия имат пустинен и полупостинен климат. Тука валжите са оскъдни и често имат случаен характер, а годишната им сума рядко надминава 250 мм. Температурите има по-големи годишни и денонощни колебания на температурите и до 35-40 С. При нахлуването на морски въздух на умерените ширини през зимния период се наблюдава и мраз до -5 С. Характерно явление за климата на Централна Австралия са сухите гръмотевични и прашни бури.

Източна Австралия се отличава със своя тропичен и субтропичен климат. В северната й част, която се намира под влиянието на пасатната циркулация, валежите продължават от декември до април, като имат сезонен характер. В субтропичната част на Източна Австралия се наблюдава по-равномерно разпределение на валежите през годината.


Води. В хидрографко отношение Австралия има многообразен характер – 54% от нейната територия спада към безоточните басейни. Оттокът на останалата част от водите й става към Индийски океан и Тихи океан.

По-голямата част от реките в Австралия са къси. Изключение правят само Мъри и Дарлинг. Двете реки получават водите си предимно от Голямата Вододелна планина.

Реките, които се вливат в Тихи океан, са по-къси имат по-голям наклон, но са с по-постоянни води през цялата година. Само някои от тях като Фицрой са по-дълги и отчасти плавателни. Почти същият характер имат реките в Югоизточна Австралия. Реките в Северна Австралия са също къси, но поради сезонния характер на валежите и техния отток е твърде непостоянен. Реките в западната част на континента се характеризират с много постоянните си дови. Често през сухия период те съвсем пресъхват.

Австралия е богата на езера – около 800. най-обширните от тях се срещат в Западноавстралийското блато. Обикновено през по-голямата част от годината те нямат вода. Само по време на по-големите валежи те се изпълват с вода. Някои от тези езера са доста големи. Например езерото Амадиъс има прощт 8000 кв. км и е дълго 225 км.

Най-голямо е езерото Еър. То е разположено сред пустинния ландшафт на ниска безотточна равнина, 12 м под морското равнище. Езерото представлява по-скоро два басейна, от които севеният е значително по-голям. През сухия период то се разпада на много части, а по време на валежите се превръща в грамаден воден басейн.
Растителност. Своеобразната растителност в Австралия дава основание тя да бъда отделена в особена австралийска фитогеографска област. Тук съществуват повече от 9000 ендемични растителни вида, което е 75% от всичко 12 000 растителни вида на земята. Австралия се смята за рдоина на евкалиптовото дърво, което е един от най-характерните нейни растителни видове. Евкалиптът изпарява извънредно много влага, поради което се използва за отводняването на блатисти места, а листата му отделят особена миризма, която е убийствена за комарите. Ето защо евкалиптът се явява като ефикасно противомаралично средство.

Характерно разстение за Австралия е и акацията, която е представена от около 500 вида. Тя се среща както във влажните, така и в най-сухите райони, на континента. Други растения, които представляват интерес, са палмите, дървовидните папрати и казуарните. Те се срещат особено много сред горите на северните и източните райони.



Екваториални гори има главно в северните и североизточните райони на Австралия. На места те образуват гъста гора, в която едва прониква слънчева светлина. Стволовете на дърветата са гъсто оплетени с лиани, от които например палмата-лиана достига дължина 200-300 м. Тук се срещат много епифитни растения, между които и различни орхидеи. В Югоизточна Австралия и Тасмания се срещат антарктични видове като вечнозеления бук и хвойната. И тук обаче главен дървесен вид си остава евкалиптът.

Растителността на Австралия е претърпяла значителни изменения под влияние на стопанската дейност на човека. Наред с житните растения тук се отглеждат много плодни дървета, зеленчуци и др. Тук е пренесен и кактусът, който се е разпространил толкова бързо, че за известни райони представлява голяма напаст.



Животински свят. Животинския свят в Австралия и Тасмани, подобно на растителността е твърде разнообразен и образува особена австралийска зоогеографска област.

Най-характерни от животните на Австралия са еднопроходните и двуутробните, които в Европа и Азия са измрели през еоцена. От еднопроходните се среща птицечовката, която живее на о. Тасмания; и ехидната, кояото е разпространена почти в целия континет. Но особено добре са представени двуутробните. Почти всичките им семейства са ендермични. От тях най-голям интерес представлява кенгурото, което живее на малки стада главно в Централна Австралия. Срещат се и двуутробни хищници като вълк, лисица, мечка и др. Интересна е малката двуутробна мечка коала. В Австралия има още двуутробни къртици, катерици, лалугери и други гризачи.



Кучето динго, коеот се среща в диво състояние, вероятно представлява подивял потомък на пренесените от първите заселници туземци кучета. Сега то е опасен хищник, който унищожава голям брой овце и се води борба за унищожаването му. Друга особеност за фауната на Австралия е извънредно бързото размножаване на всички донесени отвън животни. Например овцете надминават 100 милиона, а някои животни като пренесените питомни зайци, сега подивели, дотолкова са се размножили, че представляват напаст за стопанството. Още по-богат е птичият свят. Към ендемичните видове принадлежи австралийският щраус, птицата лира, райската птица и др. Голямо разпространение из горите имат и папагалите, а във водите на Северна и Югоизточна Австралия има много блатни птици.

В Австралия има много змии, и то предимн отровни. На север в тропическата област се среща крокодилът. Между пресноводните риби заслужава да се спомене двойнодишаштата риба, чиито предци са живели през тримаса. Интересен е и огромният дъждовен червей, достигащ понякога на дължина няколко метра.

В голямо изобилие са представени и насекомите, от които интерес представляват термитите, чиито мравуняци на места са толкова много, че пречат на движението.



  1. Океания

Под името “Океания” се разбират всички тихоокеански острови, с изключение на островите, разположени близо до и принадлежащи съответно на Азия, Северна и Южна Америка. Като изключим големите острови Нова Гвинея и Нова Зеландия, всички останали тихоокеански острови обхващат едва 250 хил. кв. км., въпреки че се простират сред огромно пространство, по-голямо от Азия. Името Океания характеризира тяхната връзка с големия воден басейн и влиянието на Тихи океан върху природата и икономиката на островите. Във връзка с изрънредно голямото разнообразие на геоложките, морфоложките и биогеографските особености на островния свят и особено поради географското им положение, островите в Тихи океан са известни под името Полинезия. Западните острови, които се отличават с малките си размери, са известни под името Микронезия. На югозапад в Тихи океан се простира островната група, известна с името Меланезия, която включва и големия остров Нова Гвинея. В Океания се включва и двойния остров Нова Зеландия, разположен на югоизток от Австралия.

Въз основа на геоложкото си устройство и на повърхнината островите на Океания се разделят на планински и коралови. Планинските острови се отличават със силно проявения вулканизъм и земетръси. Кораловите острови са образувани предимно на мястото на някогашни вулкани, затова са ниски и често са безводни. Те имат предимно пръстовиден изглед и се наричат атоли.



Климат. Островите на Океания имат влажен и топъл океански климат. Съществуват значителна разлика в климата между наветрената и подветрената страна на островите. Валежите са по-обилни по наветрената страна – напримев на Хавайските острови се наблюдават годишни валежи до 12 000 мм. Тези различия намират отражения както в естествената растителна покривка, така и в селскостопанската дейност на населението. Средната годишна температура се колебае между 20-28 С. Валежите имат пороен характер и достигат годишно от 1000 до 3000 мм. Те се отличават с главен максимум през лятото и минимум през зимата. Характерен елемент за климата са извънредно силните урагани (тайфуни) около тропиците. Те нанасят големи щети на икономиката и селищата, особено в островите с по-малка надморска височина.

Растителната покривка е разнообразна. Тя е свързана с австралийски, азиатски и ендемични тропични видове. Ниските коралови острови са покрити предимно с храстова растителност и кокосови палми, а високите планински острови – с гъсти вечнозелени тропични гори. Крайбрежните низини на повечето острови са покрити с мангова гора. От голямо значение са и културните растения, които са привличали вниманието на пътешественици и търговци от XVI в. насам. По-важни културни растениея са: кокосова палма, арекова палма, сагова палма, банани, батати и др. В местните плантации се отглежда захарна тръстика, ананаси, каучуково дърво, како, ориз и др. Сандаловото дърво за съжаление е почти унищожено.

Животинския свят е по-беден на видове и е свързан с австралийската зоографска област. В западните острови се срещат и азиатски видове. Тропичните гори се обитават от многобройни птици и маймуни. В реките се срещат крокодили, а рибното богатство е извънредно голямо.

Към Полинезия се отнасят основните групи Фиджи и Хавайските острови. Микронезия е съставена предимно от малки острови, между които най-известни са Каролинските и Марианските. Островите са предимно коралови. В дълбокоморския гребен до Марианските острови е измерена най-голямата дълбочина на Световния океан, наречена “Марианска падина” – 11 034 м. Най-голям и втори по големина в света след Гренландия е о. Нова Гвинея. Неговото тектонско продължение е о. Нова Каледония.

Отелна островна група образуват островите Нова Зеландия. Тя се състои от два големи остров – Северен и Южен и островчето Стюърт.


Туризмът заема важно място в икономиката на Австралия и има много добре развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от 2.6 млн. туристи, главно от САЩ, Великобритания, Нова Зеландия, които я посещават най-вече през лятото или за зимен туризъм в планините

За чуждестранните туристи има хиляди възможности да прекарат добре времето си в Австралия. Струва си да се влезе в Кралската ботаническа градина в Сидни. Тук летящите лисици скачат по дърветата, а на полянките можете да храните с ръка диви какаду. Можете да посетите "Морски свят" на Златния бряг, където да наблюдавате дресираните делфини. Можете да влезете с лодка в пещера на оживял вулкан или да се научите да карате водни ски. Наблизо се намира "Светът на мечтите", където всеки може да стане герой от приключенски, комедиен или фантастичен филм. Любителите на масата няма да подминат равнодушно "Светът на тропическите плодове". В парка растат 11 хиляди дървета, с над 500 плодни вида. Откъсвате плода направо от дървото, обърсвате го от нектарния прашец и се наслаждавате на прекрасния вкус. Ябълката "вабако" има приятен аромат на ананас, а вкусът и напомня на шампанско. Тук всеки ще намери плода на своите мечти.

Всеки един турист, посещавайки Австралия, има изградена предварителна представа за нея. За едни тя представлява безкрайни пясъци, океан и разбира се, символът на Сидни - прочутата сграда на Операта с нейната неповторима архитектура. Така изглежда за някои. За други обаче Австралия е място с безбройни пустинни райони, кенгура, коали и естествено визитната картичка на държавата - прочутите алени планини Олгас. Любителите на статистиката сигурно биха допълнили описанието с още няколко допълнения - на територията на страната се намира най-красивият коралов риф в света с дължина близо 2000 км, а в самия център на континента пък е най-топлата пустиня на планетата - Пилбара, разпростряла се на 510,000 кв. км. В Австралия се издига също така и най-високата дюна на земята, която е на остров Мортън. И още един рекорд - в тази страна живеят най-малките пингвини в света.

Но има и една непозната Австралия, която разкрива своята първична красота единствено на туристите - авантюристи. Това е северната част на континента, където всъщност живеят аборигените. Тези места не фигурират в обичайните туристически предложения на агенциите. Което съвсем не означава, че са недостъпни. В интерес на истината северните територии на континента се славят като доста непривлекателни места за туризъм. А не е така. В тази част се намират няколко национални парка само заради които си заслужава пътят дотам. Това са Националният природен резерват на пустинята Танами, Националният парк Грегори, Националният парк Какаду, както и още два по-малки резервата, също с голяма стойност. Наричат тази част на континента "екстремната Австралия". Но пътешествието из тези райони не е така сложно, както изглежда.

В Австралия ежегодно се провеждат и най-различни фестивали, които също привличат интереса на туристите. Най-мащабният от тях е фестивалът в Сидни, който се провежда през януари и включва много събития като например от концерти на живо до улични театрални постановки, придружени с фойерверки. В Мелбърн пък се организира комедиен фестивал през април, най-големият в света фестивал за писатели през септември и баснословният интернационален фестивал през октомври. Провеждат се и различни фестивали, които разкриват изкуството и културата на аборигените, също така надпревара с яхти от Сидни до Хобърт, както и тенис шампионата  през януари и австралийският Гранд При през март в Мелбърн.

Австралия, най-малкият континент на Земята, се отличава със забележително разнообразие на своята природа. Това е страна на реликтите, на уникален животински и растителен свят, на древни природни обекти, но и на впечатляващи космополитни градове. Тази колоритна смесица от древна култура и модерен дух, съчетана с неповторима природа, е притегателен център за много чуждестранни туристи.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница