Кратка история на отношенията между „боговете” и хората

За да бъдеш приет в тяхната група, трябва да заслужиш достъп до илюминация.
Да си припомним, че ресурсите са твърде ограничени. Всички илюминати, членове на
Кръвните линии, достигнали апотеозис, са поели ангажимент да не се размножават като въшки именно поради оскъдността на ресурса. Ето защо „боговете‖ са се договорили помежду си да не се съешават с простосмъртни. Въпреки това историята гъмжи от такива примери – полубогове, потомци от безсмъртен и смъртен родител.
Боговете са човешки същества, достигнали високо ниво на познание и преминали процедура на стабилизиране на ДНК.
За да извличат златна руда от земните недра и за да строят съоръжения за ревитализация, „боговете‖ се нуждаят от работна сила -простосмъртните.
Боговете обичат да се надпреварват кой притежава повече работна сила и кой контролира повече непосветени.
В това е смисълът на понятието роб на бога. Простосмъртен„раб божий‖ е всеки, който е впрегнат да поддържа „бога‖, да се грижи за неговото здраве, дълголетие, да му принася жертви, да го почита, да строи „храмове‖, да бъде безропотен. Дано не ви дойде в повече, но понятието поданник е със същата конотация. Означава човек, който е подвластен на монарха. Монархът практически притежава поданиците си, властва над тях, той им е господар.
Древногръцките и римските богове са едни и същи (само имената им са различни), защото става дума за физически едни и същи безсмъртни индивиди, които властват над две групи профани. По онова време е имало сключено споразумение за мирно съвместно съществуване между безсмъртните и простосмъртните: Pax Deorum.
Това е мирен договор, установени правила за modus vivendi между двете основни групи.
Хората били роби на боговете и изпълнявали безпрекословно всички заповеди.
При така наречената демокрация също се използва трудът на обикновените граждани, но те биват заблуждавани, че уж си избират правителството. Нищо подобно.
Повечето държави в света се управляват от Посветени. Вземете лупа. Погледнете банкнотите, с които се разплащате. Ако на тях има масонски символи – без съмнение вие живеете в страна, в която Посветените управляват. Банкнотите заменят златото, което представляваистинската ценност за човешкото здраве и поради тези си качества е било разплащателно средство в древността. Ето защо банкнотите все още носят някои от символите на познанието за технологията на обезсмъртяване.
Когато древните египтяни са казвали, че фараонът е бог, те са имали предвид именно възможността на това същество да живее вечно. Той наистина, физически е по- различен от простосмъртните.
„Разкажи ми, Утнапищим
Как ти и жена ти станахте безсмъртни
И се присъединихте към групата на боговете.
Добре, Гилгамеш, нека ти разкажа историята
За един божий заговор срещу човечеството
За кроежите на боговете да изтребят хората…”
Епос на Гилгамеш
Във Вавилон простосмъртните ясно отличавали боговете от себе си. Когато безсмъртните индивиди се разгневят за нещо на обикновените хора, следват жестоки наказания и терор. Шумерските клинописни текстове са основата, върху която се създава Битие от Библията. В Първата част на Светото писание обикновените хора са наричани слуги на бога, те са длъжни да изпълняват всяко негово нареждане. Богът има право да изисква от тях всякаква жертва и да налага волята си. В десетте божи заповеди

Яхве казва: „Да нямаш друг бог освен мене, защото съм бог ревнив.― Защо е поставено това изискване, ако бог е само един?
Древните траки не са правили разлика между монарх и бог. За тях е било ясно, че владетелят живее по -дълго от обикновените хора и че разполага с възможности за контрол върху простосмъртните. В наше време този факт умело се прикрива, за да се гарантира спокойствието на електората. Когато древните траки са казвали, че по време на орфическите мистерии, аристократите се обожествяват (безсмъртисват се), те са имали предвид буквалния смисъл на понятието.
Всички простосмъртни са роби на владетеля си: фараон, император, монарх, съвременен илюминат.
Обратното на това понятие е свободен човек.
Ето защо масоните се погребват не като раби божии с църковен ритуал, а
като свободни хора с масонски ритуал.
Те не са антихристи, луциферианци, атеисти, християни, юдеи и прочее, а просто добре информирани люде. Масоните от висок ранг знаят в подробности историята на създаването и целите на всяка от религиозните деноминации и поради тази причина не изповядват нито една от тях. Самите Посветени са създатели, идеолози и преки бенефициенти на голяма част от религиите и философските учения. Различните религиозни парадигми са въведени от различни фамилии безсмъртни (Кръвни линии), които владеят и контролират големи територии и големи профански групи. Между
Кръвните линии понякога възникват военни конфликти, в които обикновено биват жертвани хиляди профански животи.
И в древността и в нашето съвремие военните действия са основният метод за завладяване на ресурси: профанска маса, нови територии и полезни изкопаеми.
„Войната е баща на всички, тя е цар на всички. Едни тя прави богове, други
– хора. Едни тя прави роби, а други - свободни.” Хераклит
За обяснят причината за военните действия и да мотивират войниците си, посветените им внушават специфични верски подбуди като джихат, кръстоносен поход, патриотичен дълг или защита на националната сигурност.
За човек, възпитаван в някоя от конвенционалните религиозни доктрини
(независимо дали става въпрос за християнство, юдаизъм, ислям и т.н.), с които
Посветените внушават на хората, че Бог е един и че трябва да му се подчиняват, е изключително трудно да отхвърли верската парадигма. Изисква се неимоверно познавателно усилие, дълбочина на мисълта и смелост на съзнанието за да обявиш за заблуда идея, която ти е втълпявана от ранно детство. Човек се чувства едва ли не грешник и предател, ако само се усъмни в каноните на религията, в която е възпитаван.

Изтегляне 7.66 Mb.

Сподели с приятели: