Фиг. 1. Тектонска карта на района на Кресненското дефиле (

В тектонско отношение трасето на тунела върви успоредно, но в близост до множество разломи, които по посока се отнасят към две групи: Краищидна (150-170°) и Твърдишка (40-60°).
Разломите от първата група преобладават и принад­лежат на един разломен сноп с широчина около 5 km, означаван като Струмска разломна зона. Трасето на тунела върви успоредно на него, като на места пресича някои от съставните му разломни структури (фиг. 1). В регионален аспект формирането на грабените по протеже­нието на реката и нейната генерална посока (170°) е предопределена от тази разломна зона. Интерпретацията на линеаментите в участъка на тунелите при с. Железница показа (фиг. 3), че тези две разломни системи са предестинирали резките завои на реката в Железнишкия пролом. Ако се свържат праволинейните й участъци между завоите, ще се получат фрагменти от двете системи, които оформят блокова мозайка. В участъка на тунела се установяват минимум три деформационни етапа: ранен (синметаморфен), среден и късен (неотектонски). Първият етап е свързан с метаморфизма на Тросковския комплекс (неопротерозой), когато в него се формира фолиацията и широки милонитни зони в гнайсите, маркирани от очни гнайси. Тези структури са изцяло литифицирани и не влияят на устойчивостта на скалния масив. Втората група деформации се свързва с тектонските събития, които Тросковските метаморфити са претърпяли в един много широк интервал, обхващащ целия палеозой, мезозоя и голяма част от неозоя. Липсата на геоложки летопис в този регион не позволява разпознаването на каледоно-херцинските, кимерските и част от алпийските структури, установени на север в Балканидите и северния блок на Краищидите. Със сигурност към Савските деформации може да се отнесе само една широка зона с хидро­термална промяна, разкрита в шкарпа на стария път от Благоевград за Железница югозападно от участъка.Тя продължава в Церовски дол, където е покрита от кватернерни алувиално-пролувиални наслаги. Свързва се с тектоно-магматичните събития в края на палеогена (олигоцена), когато на юг (извън района) се внедряват Кресненският и Севернопиринският плутони. Разломите, свързани с тези събития, се разпознават по хидро­термалнопроменените скали около тях. Освен това, те се различават от неотектонските структури по малките наклони на разломните повърхнини.
Неотектонските структури са представени от две широки (25-30 m) зони на катаклаза в северната част на участъка, които се маркират от негативни релефни форми (седловина и рязка пречупка в релефа) – резултат от интензивна напуканост. Друга подобна структура е установена северно от ретранслатора, като тук тя има характер на малък разлом с тектонска глина, но на югоизток (към Градевското дере) преминава в зона на катаклаза. Тук са установени още два малки разлома, маркирани от тектонска глина. Неотектонските разломи са вертикални, но кинематиката им не може да се установи, поради липса на маркиращи стратиграфски нива в метаморфитите. В сондажната ядка тези деформации се маркират от интервали с черна тектонска глина (милонит) или зони на катаклаза със значителна загуба на ядка.
Фолиацията е основната проникваща структура във високостепенните метаморфити. Генералната й посока е СЗ-ЮИ с посока на потъване предимно на СИ. Ъглите на потъване варират в широки граници (от 18 до 70^o), което показва интензивна гънкова деформация. Общо взето фолиацията очертава една моноклинална структура – фрагмент от бедро на голяма гънка. Наблюдаваните вариации в посоката на фолиацията най-вероятно се дължат на второразрядни гънки, резултат от дисхар­монична нагънатост, или на късната блокова дезинтегра­ция и денивелация.
Пукнатините във високостепенните метаморфити оформят три ясно изразени групи (фиг. 3.). Те са ориентирани закономерно спрямо фолиацията, като ясно очертават една ортогонална пукнатинна система. Първата пукна­тинна група (j1) съвпада с фолиацията (s1). Тя е най-ясно изразена и с най-голяма гъстота (7-8 бр./m).


Фиг. 3. Обобщени диаграми за ориентировката на фолиацията (s1) и пукнатинните групи (j) и разломите (f) вметаморфитите наТросковския метаморфен комплекс. В скоби e показан броят на пукнатините на линеен метър.
Пукнатините са гладки и издържани. В централната част на участъка по тях са внедрени доста дебели кварцови жили. Втората група (j2) e нормална на j1 и има посока СЗ-ЮИ, като потъва стръмно на ЮЗ. Пукнатините са стерилни и имат характер на структури на срязване. Третата пукнатинна група (j3) e субвертикална с посока ЮЗ-СИ. Тя също е стерилна, но на места по нея се наблюдават следи от движения (харниши) (Стойнев, 2015).

Изтегляне 1.04 Mb.

Сподели с приятели: