Лихвен процент – паричното предлагане представлява количеството пари, което търговските банки пускат в обръщение на паричния пазар. То е пряко свързано с лихвения процент. Централната банка може да предизвика промяна в търсенето на пари като предизвика промяна в лихвения процент: ако увеличи паричното предлагане ще се увеличи търсенето на облигации, ще се покачи цената им и това ще предизвика понижаване на лихвения процент. Кредитите ще станат по-достъпни и ще нарастнат инвестициите.
Валутен курс – валутният курс предствлява цената на националната парична единица, изразена в чуждестранни валути. Валутният курс е необходим: при взаимния обмен на валути, при търговията, движението на капиталите и разплащанията между страните контрагенти; при сравняване на националните с международните цени; при периодичното преоценяване на сметките на фирмите, банките и физическите лица в чужда валута.
Търговски баланс – външнотърговските сделки намират израз в т. нар. Текуща сметка на платежния баланс. Тя включва от една страна всички парични постъпления, а, от друга страна - всички парични плащания към други страни, свързани с “видимия” и “невидимия” износ и внос, извън капиталовите потоци. Тук влизат външнотърговския баланс (“видимия” износ и внос), балансът на услугите (“невидимия” износ и внос) и балансът на едностранните трансфери (паричните преводи). Когато разликата между постъпленията и плащанията е положителна величина, говорим за активен текущ баланс, а ако е отрицателен – имаме пасивен текущ баланс.
Равнището и тенденцията на тези параметри са резултат преди всичко от от общата политическа и икономическа стабилност на средата. От гледна точка на организацията обаче, те определят няколко важни момента, които нейното управление трябва да отчита:
Първо: общата политическа и икономическа стабилност действат стимулиращо на националните и международните инвеститори, разширяват пазарите, разширяват и подобряват възможностите на потребителите, доставчиците и конкурентите.
Второ: общата политическа и икономическа нестабилност отблъсква инвеститорите, свива пазарите, повишава инфлацията, свива и влошава възможностите на потребителите, доставчиците и конкурентите.
Трето: равнището и динамиката на реалните доходи на глава от населението и особено тяхната диференциация по отделни социални групи формират групите на богатите, средните и бедните клиенти.
Сподели с приятели: |