B) ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ДУНАВСКИЯ РЕГИОН

• 
  “To implement fully the Danube River Basin Management Plan; „Пълна реализация на Плана за управление на басейна на р. Дунав”;
  
• 
  „Значително засилване на сътрудничеството на ниво басейни на притоци”;
  
• 
  „Продължаване на инвестициите във и подкрепата за системи за събиране на информация, вече разработени от Международната комисия за опазване на р. Дунав (ICPDR)
  
• 
  „Продължаване и увеличаване на големите инвестиции в изграждането и модернизирането на градски водопречиствателни съоръжение по поречието на Дунавския басейн, включително мерки за укрепване на капацитета на регионално и местно ниво за проектирането на такава инфраструктура”;
  
• 
  „Създаване на буферни зони по поречието на реките, които да задържат хранителни вещества и насърчавана на алтернативни методи на събиране и преработка на отпадъците в малките селища в селските райони”;
  
• 
  „Насърчавана и развитие на активен процес на диалог и сътрудничество между властите, отговорни за селското стопанство и околната среда, за да се гарантира предприемането на мерки за справяне със селскостопанското замърсяване”;
  
• 
  „Преработка на опасните вещества и замърсената тиня с най-новите и и добри технологии на разположение, както и разработване и насърчаване на мерки за рекултивация на хранилища за отпадъци и във връзка с промишлени обекти, които изхвърлят опасни вещества или са изоставени”;
  
• 
  „Приемане на съответното ниво на законодателство, което да ограничава присъствието на фосфати в почистващите препарати”;
  
• 
  „Намаляване на съществуващите прекъсвания в миграцията на рибата в Дунавския речен басейн”;
  
• 
  „Насърчаване намерки за намаляване на водоползването, включително рехабилитация на системите за водоснабдяване”;
  
• 
  „Засилване на общата осведоменост и улесняване на обмена на добри практики при въпросите за интегрирано управление на водите в Дунавския басейн между лицата, които вземат решения на всички нива и сред населението на региона”;
  
• 
  „Насърчаване на мерки, целящи да намалят дефицита на знания, разработване и пренос на инструменти, методи и насоки относно опазването на запасите от питейна вода”;
  
• 
  „По-нататъшно засилване на практиките на Интегрираното управление на крайбрежните зони (ICZM) и Морското пространствено планиране (MSP) по западните брегове на Черно море.
  

За възстановяване и поддържане качеството на водите позицията на България предвижда интегрирано планиране и управление на речната зона с набор от интервенции върху инфраструктурата и технологиите за опазване на околната среда, като изграждане на канализация и пречиствателни станции, съвременно управление на отпадъците, пречистване на почвата, пречистване на водите и осигуряване на питейното водоснабдяване. Тези мерки отразяват нуждите от модернизация на съоръженията, изграждане на капацитет и обучение, доставка на техническо оборудване за ефективен контрол срещу замърсяването на водите на реката, интегрирано управление на водите, както и набор от проекти свързани с използване на водите на р. Дунав за напояване и възстановяване на нарушените терени и природните ландшафти. В съответствие със специфичните нужди, българската делегация настоява да бъде допълнително предвиден в проекта на План за действие следните текстове:

• 
  Изпълнение на интегрирани проекти за подобряване на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води за агломерации с над 10 000 е.ж. (50 бр.) и за агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж. (161 бр.)
  

Тази приоритетна област трябва да отчита политиките и на други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, обединяващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност(например околна среда, мобилност, икономическо развитие, човешки ресурси т.н.). Поради това, за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области.

• 
  „Разработване и приемане на единен главен план за управление на наводненията на ниво речен басейн или набор от планове за управление на наводненията, координирани на ниво международен речен басейн”;
  
• 
  „Прогнозиране на регионалното и местно въздействие на климатичните промени с помощта на научни изследвания”;
  
• 
  „Разширяване на обхвата на Европейската система за ранно предизвестяване за наводнения (EFAS) до целия Дунавски речен басейн, повишаване на подготвеността на регионално ниво (включително по-добро взаимно познаване на националните системи) и по-нататъшно насърчаване на съвместни акции за справяне с природни бедствия и особено с наводнения, включително системи за ранно предизвестяване”;
  
• 
  „Засилване на оперативното сътрудничество сред властите, отговорни за спешното реагиране в дунавските страни и подобряване на оперативната съвместимост на наличните средства”;
  
• 
  „Подкрепа за възстановяването на влажните зони и заливните тераси като ефективно средство за повишаване на защитата от наводнения, както и извършване на общ анализ и идентифициране на най-добрия начин за реагиране при риск от наводнения (включително „зелена инфраструктура”)”;
  
• 
  „Разработване на дейности за пространственото планирани и строителство в контекста на климатичните промени и повишената заплаха от наводнения”;
  
• 
  „Непрекъсната актуализация на съществуващата база данни за рискови зони (ARS Inventory), замърсени участъци и участъци, използвани за съхранението на опасни вещества’;
  
• 
  „Разработване на процедури за бързо реагиране и планове в случай на непредвидено промишлено замърсяване на реката”;
  

За превенция на риска в българската позиция са предвидени както „меки мерки”, целящи подобряване на системите за мониторинг и контрол, така и инфраструктурни компоненти със защитен характер за интегрирано управление и превенция на кризи, бедствия и аварии. Целта е от една страна да се повиши сигурността на региона и да се ограничат последствията от възможни кризи, и от друга да се запазят екологичния статус и природните ресурси.

Българската делегация предлага следните дейности, които да бъдат предвидени в Плана за действие:

• 
  Защита на бреговата ивица от ерозия
  

Българските дейности за интегрирано оперативно управление и превенция от кризи, бедствия и катастрофи са:

- Изграждане на подпорни стени, диги и насипи за укрепване на речния бряг;

- Ефикасно управление при аварийни ситуации в трансгранични райони;

- Почистване на речните корита на реките, които се вливат в р. Дунав, с цел превенция от прилив на големи обеми вода и намаляване на индустриалните замърсявания;

- Рехабилитация на напоителните и дренажни системи по поречието на р. Дунав

• 
  „Съхранение и поддържане на биоразнообразието и ландшафта” чрез:
  

1. 
   Ефективно управление на защитените зони и обектите на НАТУРА 2000;
   
2. 
   Опазване и възстановяване на най-значимите екосистеми и застрашени животински видове;
   
3. 
   Разработване на зелена инфраструктура за свързване на различни био-географски региони и местообитания;
   
4. 
   Намалявана на разпространението на инвазивни чужди видове (IAS);
   
5. 
   Изготвяне и реализация на транснационални политики за пространствено планиране и развитие във връзка с функционални географски територии (речни басейни, планински вериги и др.).
   

• 
  „Поддържане и подобряване на качеството на почвите” чрез:
  

1. 
   Гарантиране на подходяща обработка на твърдите отпадъци;
   
2. 
   Създаване на стандартизирана и съвместима информация относно почвената покривка в транснационален план;
   
3. 
   Повишаване на осведомеността за опазването на почвите.
   

• 
  „Подобряване на качеството на въздуха” чрез:
  

1. 
   Намалявана на замърсителите на въздуха.
   

• 
  „Образоване на хората по отношение на ценноста на природните богатства, екосистемите и това, които те предлагат”
  

1. 
   Повишаване на осведомеността на широката публика, като се признава и популяризира потенциала на природните дадености като движеща сила на устойчивото регионално развитие;
   
2. 
   Образоване на децата и младите хора;
   
3. 
   Изграждане на капацитета на местните власти в областта на околната среда.
   

Приоритетът, насочен към запазване на биологичното разнообразие в българската позиция съдържа набор от мерки за възстановяване на влажните зони по поречието на Дунав; картиране на природните местообитания и видове, ограничаване на негативното влияние на инвазивни видове и възстановяване на естествените местообитания, разработване и прилагане на транснационални стратегии за опазване на природното богатство на река Дунав за постигане на устойчиво управление на природните дадености.

• 
  Разработване на нови и актуализиране на действащи планове за управление на защитени територии по поречието на река Дунав и изпълнение на дейностите, заложени в тях;
  

• 
  Изграждане на мрежата от защитени зони по Натура 2000 и поетапно изготвяне на планове за управление на защитени зони по поречието на река Дунав;
  

• 
  Реализиране на дейности за застрашени животински и растителни видове, срещащи се по поречието на река Дунав;
  
• 
  Реализация на проекти, свързани с възстановяване на влажни зони по поречието на река Дунав;
  

• 
  Изграждане на Еко-коридор България – Сърбия - Румъния за проучвания, мониторинг и анализ на екосистемата - води и почви, с оглед на производство на екологично чисти храни;
  
• 
  Реализация на проекти, свързани с възстановяване на влажни зони по поречието на река Дунав;
  

• 
  опазване на биоразнообразието и мониторинг природен парк Персина
  
• 
  залесяване на необработваеми земи
  
• 
  Подобряване и усъвършенстване на системите за управление на отпадъците и възстановяване на нарушените терени и природните ландшафти
  
  • 
    Изграждане на завод за обработка и рециклиране на твърди битови отпадъци;
    
  • 
    Изграждане на депа за твърди битови отпадъци;
    
  • 
    Почистване на речните корита на близкоразположените реки, които се вливат в басейна на р. Дунав;
    

Тази приоритетна област трябва да се разглежда наред с политиките и на други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, обединяващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност(например околна среда, мобилност, икономическо развитие, човешки ресурси т.н.). Поради това, за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области

• 
  „По-добро координиране на националните, регионални и европейски фондове за стимулуране на върховите постижения в научноизследователската дейност, в области специфични за Дунавския регион”;
  
• 
  „Укрепване на капацитета на научноизследователската инфраструктура”;
  
• 
  „Засилване на сътрудничеството между университетите и научноизследователските звена, и усъвършенстване на резултатите от научните изследвания и образованието чрез акцентиране върху т.нар. уникални предложения”;
  
• 
  „Разработване и реализиране на стратегии за подобряване на предоставянето и внедряването на информационните и комуникационни технологии в Дунавския регион”.
  
• 
  ‘Изготвяне на интернет стратегии”;
  
• 
  „Използванене на електронно съдържание за подобряване на ефикасността и ефективността на публичните и частни услуги”;
  
• 
  „Стимулиране на появата на иновативни идеи за продукти и услуги и тяхното широко признание в областта на информационното общество като се използва понятието за ‘живи лаборатории’”.
  

Българската делегация настоява да бъде допълнително предвиден в проекта на План за действие следния текст: Засилване на транснационалния академичен, изследователски и научен обмен чрез изграждане на мрежи между съществуващите в региона висши училища, научни институти, изследователски центрове и представители на бизнеса.

Конкретна българска инициатива е Участие на България в Дунавския научен фонд за изграждане на дунавско изследователско пространство и институционализиране на управленска структура – Дунавски Научен Съвет.. Независмо от това, възможността за финансов принос от Европейската комисия по чл. 185 от Лисабонския договор може да бъде допълнително проучена. Ползите и добавената стойност за България и страните от Дунавския макро-регион са: развитие на иновации и дейности, които в дългосрочен план да осигурят конкурентоспособност на Дунавския регион; създаване на Дунавско изследователско пространство; ускоряване на процеса на икономическо и социално сближаване на регионите, чрез развитие на устойчиви партньорства между тях.
8) Подкрепа за конкурентоспособността на предприятията
Дунавският регион предполага голям потенциал за бъдещ растеж и икономическа интеграция, ако правилата за съвместен бизнес през границите бъдат опростени. Сътрудничеството в региона трябва да бъде подкрепено на икономическо и политическо ниво, за да се преодолее най- голямото предизвикателство, което се състои в различните нива на конкурентоспособност и различните рамкови условия за предприятията в региона.
Дейности в подкрепа на конкуретноспособността на предприятията:

• 
  „Насърчавана не сътрудничеството и обмена на знания между МСП, академичните среди и публичния сектор в рамките на съответните компетенции в Дунавския регион”;
  
• 
  „Подобряване на услугите в подкрепа на бизнеса за повишаване на уменията на МСП за сътрудничество и търговия”;
  
• 
  „Подкрепа за предприятията чрез високо ефективно обучение и квалификационни схеми”;
  
• 
  „Приоритизиране на ефективното реализиране на мерките, предвидени по Закона за малките предприятия в Европа”;
  
• 
  „Подобряване на конкурентоспособността на селските райони и най-вече на селскостопанския сектор”;
  
• 
  „Премахване на трансгранични бариери и пречки пред хората и бизнеса – Европа без граници за подходящ за живот Дунавски регион”.
  

Приоритетът за стимулиране на конкурентоспособността на предприятията и единния пазар в българската позиция съдържа инициативи за подкрепа на предприемачество, повишаване на капацитета за провеждане на ефективна финансова и инвестиционна политика на местно ниво, стимулиране на бизнес сътрудничеството и развитието на малкия и среден бизнес, както и проекти за изграждане на индустриални и технологични паркове и транспортно-логистични и панаирни центрове.

Българската делегация настоява да бъде допълнително предвиден в проекта на Плана за действие следния текст : Изграждане на индустриални и технологични паркове и транспортно-логистични и панаирни центрове:

Обосновката се базира на очакваното преодоляване на междурегионалните различия в контекста на макроикономическата рамка на Дунавското пространство, чрез подкрепа на предприемачество, повишаването на капацитета за провеждане на ефективна финансова и инвестиционна политика на местно ниво и инициативи стимулиращи сътрудничеството и развитието на малкия и среден бизнес.

Познанието и иновациите като двигатели на бъдещия растеж, изискват максималното използване на информационните и комуникационни технологии, което ще доведе до превръщането на иновативните идеи в конкретни нови продукти и услуги. Информационното общество не е добре развито в страните от Дунавския регион в сравнение със страните от ЕС.

Предложените в тази точка действия са в съответствие с няколко стълба от Цифровия дневен ред за Европа, по-конкретнo стълбове № 4 „Бърз и високоскоростен достъп до интернет”, № 5 „Изследователска дейност и иновации”, № 6 „Цифрова грамотност, умения и приобщаване” и № 7 „Ползи за европейската общност, възникнали от информационните и комуникационни технологии”. Те са успешни, ако всички участници от региона (представители на индустрията, публичния сектор, потребителите или гражданите) разполагат с надеждна бърза, високоскоростна, широколентова инфраструктура. Тази инфраструктура, която ще е от полза за действията, представени в настоящия документ, ще използва съвременни технологии като Интернет протокол версия 6 (ИПв6) и технологията за Идентификация на радио честоти (ИРЧ), които заедно ще дадат възможност за разгръщане на обособяващия се Интернет на нещата (Internet of Things, IoT), който ще тласне комуникациите човек-обект и обект-обект в посока повишаване качеството на живот и увеличаване на продуктивността.

Дунавският регион се характеризира с голям брой различни етнически групи, 80 % от ромите живеят на територията на Дунавския регион. Еднакво важен фактор е социално-икономическото изключване и пространственото разделение. За това има огромна нужда от координиране на политиките на всички нива (национално, регионално) в областта на образованието, заетостта, здравеопазването и др. Страните от Дунавския регион имат възможността да работят заедно и да обменят опит и добри практики в тази сфера.

• 
  „Повишаване на ефективността на образователните системи чрез по-тясно сътрудничество межу образователните институции, системи и политики”;
  
• 
  „Насърчаване на сътрудничеството между ключовите заинтересовани страни на пазара на труда, в образованието и научноизследователските политики с цел разработването на среда и региони на обучение”;
  
• 
  „Подкрепа за креативност и предприемачество”;
  
• 
  „Подкрепа за мобилността на работниците, учените и студентите чрез прилагане на Европейската квалификационна рамка”;
  
• 
  „Съвместен анализ на пропуските в политиките за учене през целия живот (LLL) и обмен на най-добри практики в прилагането им”;
  
• 
  ‘Подобряване на координацията на междусекторната политика за справяне с демографските и миграционни предизвикателства”;
  
• 
  „Борба с бедността и социалното изключане на маргинализираните общности в Дунавския регион”;
  
• 
  Реализиране на действията предприети през Десетилетието на ромското включване и установяване на по-нататъшни действия, които да бъдат осъществени”.
  

Българската делегация предлага в текста на Плана за действие да се добави: Развитие на изследователския капацитет на Региона в подкрепа на инициативата на водещи пазари, с акцент върху изграждане на уменията в областта н ИКТ и еко-технологиите.

За развитието на човешките ресурси в българската позиция са идентифицирани мултидисциплинарни проекти и проекти за маркетинг на пазара на труда и студентската мобилност. Предвиждат се инициативи за повишаване капацитета на общинските и областните администрации и НПО, във връзка с устойчивото развитие на региона В този контекст развитието на човешките ресурси се основава на партньорството и трансфера на знания и добри практики. Ние предлагаме в Плана да се акцентира върху:

• 
  Подобряване качеството на образованието, отговарящо на търсенето на пазара на труда, създаване на възможности за повишаване на квалификацията и условия за развитие на приложно изследователска и научна дейност с оглед трансфера на знания и ноу-хау;
  
• 
  Подобряване на възможностите за образование, преквалификация и обучение през целия живот в региона, с акцент върху опазване и развитие на природното и културното наследство на Дунавския регион.