Стратегия на европейския съюз за дунавския регион национална позиция на република българия

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЗАМЕСТНИК -МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

Планът за действие е един от резултатите на подхода на Стратегията. Целта е да се премине от "думи към действия", чрез определянето на конкретни приоритети за макро-региона. Действие или проект веднъж включени в Плана за действие,те следва да се прилагат от държавите и заинтересованите страни. Проектите се разглеждат като примерни, примери на видове проекти или общи подходи, които да се насърчават. Планът за действие трябва да е устойчив, за определен период от време. Въпреки това, през годините, приоритетите могат да се развиват и по този начин, дейностите и проектите могат да бъдат актуализирани, преработват или заменени. Планът за действие е "променяем" и подлежи на редовно преразглеждане.

Рамковата позиция за участието на Р България в разработването и прилагането на Стратегията на ЕС за развитието на Дунавското пространство беше одобрена на заседанието на Съвета по европейски въпроси на 15 февруари 2010г. Българският принос беше разработен и съгласуван от Междуведомствена работна група, съставена със Заповед РД 02-14-2197/15.12.2009г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Беше възприет подхода „отдолу – нагоре” при провеждането на серия от консултации и дискусии с представители на местните власти, бизнеса, академичната общност и гражданските организации. На заседание на Междуведомствената работна група за разработване на национална позиция по участието на България в Дунавската стратегия на ЕС, проведено на 1 юли 2010 г., различни агенции и организации представиха окончателните си позиции по отношение на българските приоритети и проекти в рамките на четирите стълба на Стратегията.

За мото на българската позиция е възприета идеята за „Отключване на потенциала”. Съществуващият огромен потенциал трябва да бъде разкрит, оценен и освободен за развитие. Със средствата на социално-икономическото и пространственото планиране и по-доброто управление и с помощта на всички заинтересовани страни и партньори ние се стремим да вдъхнем нов живот за този потенциал, да използваме енергията му за постигане на поставените цели и задачи. Нашите приоритетните области за стратегията са:

• 
  подобряване на достъпността, транспортните връзки и комуникации по и към Дунава и ефективното използване на енергийните ресурси;
  
• 
  подобряване качество на водите, опазване на богатото биоразнообразие, превенция и управление на риска;
  
• 
  повишаване на конкурентоспособността на регионите, чрез иновации, образование, култура, туризъм, мултикултурен диалог и съхраняване на регионалната идентичност и богатото културно наследство.
  
• 
  подобряване на системата на управление, увеличаване на административния капацитет и сътрудничество и справяне с проблемите на сигурността
  

• 
  предприемане на хармонизиращи мерки за съвместно стратегическо планиране от страна на държавите-членки за следващия програмен период на транснационална база, които да включват разработване на конкретни планове за управление, които да предшестват инвестиционните проекти (по примера на формата V4 + България и Румъния за общо пространствено планиране на територията);
  
• 
  дефинирането на критерии за избор на проекти за изпълнение на Стратегията;
  
• 
  прилагане на механизми за съвместно изпълнение на инфраструктурни проекти.
  

В контекста на горните дейности, описани в проекта на Европейската комисия, по отношение на развитието на транспортната инфраструктура, набор от мерки е включен в българската национална позиция за модернизация на железопътната, пътната и пристанищна инфраструктура, изграждане на мостове и фериботни връзки , подобряване на навигационни системи, функционални връзки, транспортна безопасност и сигурност. Тези мерки са включени в комплексни проекти по Трансевропейските транспортни коридори - № 7, № 4, № 10 и № 9.

Приоритетни проекти, които българската делегация настоява да бъдат включени като "примерни проекти" в Плана за действие се групират главно по Европейските транспортни коридори № 4 и № 7:
Действия в областта на навигация по река Дунав

Дейностите и проектите съвпадат с целите предначертани от Европейската програма за действие за навигация по р. Дунав (NAIADES).

• 
  Да се подобри инфраструктурата в района на Дунавския басейн и икономическата ефективност на корабовлаването по реката чрез:
  

1. 
   Завършване на изпълнението на TEN-T приоритетен проект № 18 в срок и по устойчив за околната среда начин;
   
2. 
   Инвестиции в инфраструктурата на водните пътища по притоците на р. Дунав и развитие на свързаността;
   
3. 
   Модернизиране на Дунавската флотилия, за да се подобри екологичната и икономическа ефективност.
   

• 
  Подобряване на корабоплаването в общия българо-румънски участък на р. Дунав от км 530 до км 520 – Батин и от км 576 до км 560 – Белене
  

• 
  Кохезионен фонд – € 117 300 000
  
• 
  Национално съ-финансиране – € 20 700 000
  

• 
  Да се подобрят организационната рамка и човешките ресурси в корабоплаването по вътрешните водни пътища в Дунавския регион чрез:
  

1. 
   Координиране на националните транспортни политики в областта на корабоплаването в Дунавския басейн;
   
2. 
   Развитие на пристанищата по поречието на р. Дунав и превръщането им в интермодални логистични центрове;
   
3. 
   Подобряване на цялостното управление на водните пътища по р. Дунав и нейните притоци;
   
4. 
   Осъществяване на хармонизираните Речни информационни услуги (RIS);
   
5. 
   Инвестиции в образованието и работните места в сектора на корабоплаването по р. Дунав;
   

• 
  Изграждане на интермодален терминал в Русе
  

Индикативна строителна стройност: :  € 20 000 000.

„Най-ефективния начин за развитието на пристанищната инфраструктура е чрез използването на инструмента на ПЧП. Това би трябвало да подобри качеството на услугите в пристанищата и вероятно да доведе до увеличава на пътническия трафик и товари. Някои специфични резултати от това са:

• 
  Развитие и модернизация на пристанищната инфраструктура, съоръжения, технологии и др.
  
• 
  Повишаване на качеството и конкурентоспособността
  
• 
  Либерализация на пазара
  
• 
  Развитие на логистичен и интермиодален транспорт”
  

• 
  Създаване на речна информационна система в българската част на р. Дунав (BulRIS)
  

- ЕФРР - € 12 750 00

- Национално съ-финансиране– € 2 250 000

• 
  „IRIS Europe II-2008-EU-700000-S” – в областта на Трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T Project)
  

• 
  Информационна система за управление на трафика на плавателните съдове (VTMIS-3)- фаза 3
  

• 
  Структурни фондове – € 3 272 500
  
• 
  Национално съ-финансиране – € 577 500
  
• 
  Подобряване на системите за навигация и топохидрографните измервания по р. Дунав
  

• 
  Да се подобри достъпа и свързаността по цялата територия на региона чрез:
  

1. 
   Завършване на TEN-T приоритетни проекти (железопътни и шосейни), които пресичат Дунавския регион, като така се преодоляват трудности и пречки, включително от екологично, икономическо и политическо естество, особено в трансграничните райони;
   
2. 
   Засилване на сътрудничеството между заинтересованите страни във въздушния трафик, за да бъде подготвен план за реализацията на по-кратки въздушни маршрути;
   
3. 
   Гарантиране на устойчиви градски транспортни системи и мобилност;
   
4. 
   Подобряване на регионалната/местна трансгранична инфраструктура и достъпа до селските райони;
   

• 
  Изграждане на втори мост на река Дунав при Видин – Калафат
  

Проектната стойност за българската страна : € 226 000 000 и включва:

• 
  € 70 000 000 – програма ИСПА
  
• 
  € 70 000 000 – заем от ЕИБ
  
• 
  € 5 000 000 – грант от AFD
  
• 
  € 2 045 000 – грант от KfW
  
• 
  € 18 000 000 – заем от KfW
  
• 
  € 60 760 000 – Съфинансиране от държавния бюджет на България
  

• 
  Модернизация на ж.п. линията Видин-София
  

Проектиране на ж.п. линията Видин-София

- общ индикативен стойност на проекта: € 50 000 000

• 
  Съфинансиране от Кохезионния фонд (80%) – € 40 000 000
  

• 
  Модернизация на участък от път (E 79) Враца - Ботевград по протежение на Трансевропейската транспортна мрежа;
  

Проектна стойност: € 85 000 000

Финансови ресурси:

• 
  Кохезионен фонд – € 68 000 000
  
• 
  Национално съ-финансиране – € 17 000 000
  

• 
  Изграждане на първокласен път Е 79 Видин – Монтана;
  

Проектна стойност: € 32 000 000

Финансови ресурси:

• 
  Кохезионен фонд – € 25 600 000
  
• 
  Национално съ-финансиране – € 6 400 000
  

• 
  Изграждане на автомагистрала „Люлин” (в процес на изпълнение по програма ИСПА). Това е част от TEN-T приоритетен проект № 7(пътен) (по направлението на Трансевропейски транспортен коридор № 4).
  
• 
  Обновяване и реконструкция на Северен околовръстен път на София (Северна тангента. Това е част от Трансевропейски транспортен коридор № 4
  
• 
  Изграждане на автомагистрала „Струма”; Това е част от TEN-T приоритетен проект № 7(пътен) (по направлението на Трансевропейски транспортен коридор № 4).
  
• 
  Изграждане на Магистрала „Марица”: Това е част от Трансевропейски транспортен коридор № 4.
  
• 
  Изграждане на автомагистрала София – Калотина - Ниш; Това е част от Трансевропейски транспортен коридор № 4.
  

• 
  Възстановяване на проектните параметри на железопътната линия Русе – Варна:.Общата индикативна стойност на проекта е: € 300 000 000.
  

Регионалните и местни трансгранични връзки трябва да се засилят с помощта на трансграничната транспортна инфраструктура (малки мостове, пропускателни пунктове, връзки на обществения транспорт).

Дейности на българската страна за изграждане на регионална/местна трансгранична инфраструктура са:

• 
  Реконструкция и модернизация на съществуващия мост Русе-Гюргево;
  
• 
  Изграждане на нови мостови връзки над р. Дунав”.
  

- Нов мост: Оряхово-Бекет.

Строителството ще се осъществи чрез инструментите на публично-частното партньорство.
Българските дейности за осигуряване и модернизиране на достъпа до селските

райони:

• 
  Изграждане на Дунавски панорамен път: Реконструкция и ремонтни дейности на пътни участъци успоредни на р. Дунав от Видин до Силистра.
  

• 
  Създаването на вело-алея и вело-пътека по дължината на р. Дунав от Видин до Силистра – the Danube Bike Lane (част от Трансевропейската вело-алея по дължината на р. Дунав)
  

Страните от Дунавския регион имат възможност да развият общ подход за пълноценното пестене на енергия, чрез споделяне на успешни практики за енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници. Това е необходимо за осигуряване на инфраструктурата, организирането на енергийните пазари и осъществяването на енергийна ефективност. Тази приоритетна област трябва да се разглежда заедно с политиките в други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, свързващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност (например околната среда, мобилност, икономическо развитие, развитието на човешките ресурси т.н.). Поради това за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области. Изпълнението на тази приоритетна област се нуждае от координация със следното: 1.1 "да се подобри достъпността и мобилността" (например по отношение на водната енергия); 3.1 ", за да успее чрез знанието и иновациите" (например по отношение на иновациите в областта на енергетиката) и 3.2 "в подкрепа на конкурентоспособността на предприятията в единния пазар (напр. за комерсиалността на енергията, оборудване и технологии

• 
  Енергийна инфраструктура: „Да се координират дългосрочните енергийни политики, както и националните инвестиционни стратегии (електроцентрали, електрически мрежи, тръбопроводи, междусистемни връзки и др.) като се взема предвид Стратегическите оценки за въздействие върху околната среда”.
  

1. 
   Разработване на обща позиция на региона относно промените, които биха могли да се предприемат в рамката на преразглеждането на TEN-E политиката и методите на новия Инструмент за енергийна сигурност и инфраструктура, особено що се отнася до пропуските в енергийната инфраструктура;
   
2. 
   Гарантиране на консистентност на дейностите чрез общия подход на Енергийната общност и изследване на синергиите между Енергийната общност и процесите, свързани с Дунавската стратегия;
   
3. 
   Въвеждане на регионално сътрудничество с цел да се разработят и реализират проекти за създаване на междусистемни газови връзки Север-Юг;
   
4. 
   Създаване на газохранилища.
   

По отношение на енергийните мрежи и енергийната ефективност в българската позиция е представен набор от мерки, целящи постигането на регионална интеграция чрез общи транснационални енергийни инициативи (например реализацията на проекти за газопроводи Набуко, Южен поток, които да бъдат включени като приоритетни в Плана за действие), развитие на липсващите звена в енергийната система, създаване на единна регулаторна рамка, системи за сигурност, прилагане на нови финансови модели, изграждане на инсталации за възобновяеми енергийни източници (включително ефективно използване на геотермалните ресурси), както и прилагането на мерки за енергийна ефективност. Участие в новите схеми на следващия програмен период на Осмата рамкова програма (8 РП) ERA NET и ERANET+.

• 
  Изграждане на газопровод „България-Румъния”;
  
• 
  Изграждане на газова междусистемна връзка България-Сърбия;
  
• 
  Обединение на енергийните пазари на България и Румъния.
  

• 
  Реконструкция на газохранилище –Чирен.
  

• 
  Енергийни пазари: “Да се изгради интегриран и добре функциониращ енергиен пазар”.
  

1. 
   Сътрудничество за реализация на Интегрирана регионална мрежа и на Нова европейска преносна система (NETS), съответстваща на предварителните проучвания;
   
2. 
   Да се изградят работещи взаимоотношения с Централния Източноевропейски форум за интегриран електроенергиен пазар;като би могло да се разшири към съседни страни.
   

• 
  Изграждане на електрическа междусистемна връзка България Румъния от 400 kV;
  
• 
  Изграждане на нов ЕП 400kV от п/ст „Марица изток” (Гълъбово) до п/ст „Бургас”;
  
• 
  Изграждане на нов ЕП 400kV, между п/ст „Пловдив” и п/ст „Марица изток” (Гълъбово), паралелно на съществуващия „Иван Попов”;
  
• 
  Изграждане на нов ЕП 400kV, между п/ст „Марица изток” (Гълъбово) и ТЕЦ „Марица изток 3”, паралелно на съществуващия „Хеброс”;
  
• 
  Изграждане на нов междусистемен ЕП 400kV между п/ст „Марица изток” и п/ст „Nea Santa” (Гърция);
  
• 
  Изграждане на нов ЕП 400kV, между новата п/ст „Свобода” (Крушари) и новата п/ст „Видно”.
  

• 
  „Разширяване на употребата на биомаса (например дървесна или от отпадъци), слънчева енергия, геотермална, хидро- и вятърна енергия”;
  
• 
  “ „Налагане на Карпатската конвенция за обмен на добри практики в използването на биомаса за енергийни цели;”
  
• 
  „Осъществяване на Националните планове за действие в областта на възобновяемите енергийни източници и изготвяне на План за действие в областта на възобновяемите енергийни източници за Дунавския регион”:
  

1. 
   Изследване на възможността да се увеличи производството на енергия от местни възобновяеми енергийни източници, за да бъде увеличена енергийната автономност;
   
2. 
   Разработване на цялостен план за действие за устойчивото развитие на потенциала за генериране на хидроенергия на р. Дунав и нейните притоци (например р. Сава, р. Тиса и р. Мура);
   
3. 
   Разработване и създаване на предпланов механизъм за определянето на подходящи райони за новите хидроенергийни проекти;
   
4. 
   Насърчаване на енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници в сградите и отоплителните системи, включително чрез саниране на районното отопление и съоръженията за комбинирано производство на електричество и топлинна енергия според изискванията на Директивата за енергийната ефективност на сградите и Директивата за възобновяема енергия.
   

• 
  „Насърчавана на членовете/наблюдателите на Енергийната общност да възприемат и приложат Директивата за възобновяема енергия”;
  
• 
  Осигуряване за местните власти, бизнеса и гражданите в Дунавския регион на консултации по въпроси свързани със смекчаването на климатичните промени и енергийната ефективност”.
  

• 
  Изграждането и развитието на централи за възобновяеми източници на енергия:
  

• 
  изграждането на фотоволтаични централи в много от българските общини, разположени на р.Дунав
  
• 
  създаване на демо селище с нулева консумация на енергия.
  

• 
  прилагането на иновативни геотермални проекти
  

• 
  Създаване и изпълнение на научно развойна програма за устойчиви изолационни материали и други мерки да подобряване на енергийната ефективност на сградите.
  

Дунавският регион се характеризира с голямо наследство от разнообразни култури, религии, етноси, общества и държави. Промоцията на интеркултурния диалог е пътят към толерантното взаимно разбиране, което позволява на европейската общност да бъде единна в многообразието си. Туризмът и междукултурният диалог ще спомогнат за ускоряване на процеса на икономическо и социално сближаване на регионите и развитие на устойчиви партньорства между тях. Тази приоритетна област трябва да се основава и да бъде в съответствие с общите цели и действия, предложени в сферата на европейския туризъм и представени в Съобщение на Комисията от 30 юни 2010 г. Наистина, Европейската стратегия за Дунавския регион трябва да се основава на интегриран подход „отдолу-нагоре”, като прави връзка между въпроси, които са взаимосвързани на практика (напр. устойчиво развитие, икономическо развитие, заетост, развитие на човешките ресурси и др.). Затова и за изпълнението на тази Приоритетна област е от значение провеждането на широко обсъждане с други органи и институции, чиято дейност покрива свързани области на развитие.

• 
  „Засилване на сътрудничеството и контактите между хора от различен произход, насърчаване на креативността и осигуряване на мотивация за културна иновация и икономическо развитие на основата на наследство, традиции и туризъм”;
  
• 
  Изграждане на културно разнообразие като силна страна на Дунавския регион чрез”:
  

1. 
   Опазване на културните ценности на Дунавския регион: сътрудничество при опазването на ценностите и наследството, съвместни научни изследвания, обмен на опит, курсове, конференции, събития и обучения; съхраняване на военни паметници;
   
2. 
   Разширяване на контактите между хората, насърчаване на междукултурния диалог, диалога между религиите, езиков обмен и др.;
   
3. 
   Подобряване на условията за младежки обмен;
   
4. 
   Организиране на съвместни (културни) събития, фестивали, стипендиантски програми;
   
5. 
   Създаване на мрежа от „творчески сили”, които включват хората в артистичната сфера. Тази мрежа може да надгражда върху опита на разнообразните фестивали в Дунавския регион;
   
6. 
   Насърчаване на културния обмен и обмена в изкуствата. Културните дейности (например игрални и документални филми, забавни игри/шоу-програми свързани с Дунавския регион) могат да допринесат значително за повишаването на осведомеността за Дунавския регион;
   
7. 
   Подкрепа за съвременното изкуство в региона;
   
8. 
   Подкрепа за модерната развлекателна индустрия, включително съвременна телевизия, филми, музика и интерактивни игри;
   
9. 
   Създаване на база данни, която събира информация за културни богатства и културни дейности.
   

• 
  Проект наречен „По пътя на римските императори” – за създаването на транснационален продукт в областта на културния туризум. На българска територия продуктът ще съчетава богатото културно наследство от тази епоха и възможностите за СПА туризъм. Този проект ще бъд реализиран заедно с Румъния, Сърбия и Хърватия, и е включен в рамката на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
  

• 
  Проект за организиране на фестивали на различните етнически групи.
  

• 
  „Развитие на Дунавския регион като европейска търговска марка”:
  

1. 
   „Разработване на търговски знак на „Дунавския регион””;
   
2. 
   „Съвместно управление на туристически дестинации” чрез съвместен маркетинг, съвместни събития и международно признати сертификати за качество (особено що се отнася до екологията).
   

• 
  „Утвръждаване на Дунавския регион като важна европейска туристическа дестинация”;
  
• 
  „Подобряване на планирането и инфраструктурата в туризма”;
  
• 
  “ „Насърчаване на краткия уикенд-туризъм и отдих, както и на по-дълги почивки”;
  
• 
  „По-нататъшно развитие на корабоплаването и пристанищната система за круизни кораби и частни яхти по р. Дунав”;
  
• 
  „Насърчаване на здравния туризъм в региона”;
  
• 
  „По-нататъшно развитие и засилване на активния туризъм”;
  
• 
  „По-нататъшно засилване на връзките и сътрудничеството в образованието и научноизследователските дейности в туризма”;
  
• 
  „Подкрепа за подобрение на качеството на туристическите продукти”;
  
• 
  „Събиране на съществуващите данни за културни дейности и създаване на цялостна база данни, която дава общ преглед на културните дейности в Дунавския регион”;
  
• 
  „Насърчаване на културния обмен и обмена в изкуствата”;
  
• 
  „Събиране на съществуващите данни за културни дейности и създаване на цялостна база данни, която дава общ преглед на културните дейности в Дунавския регион”;
  

• 
  Подобряване на развитието на планирането и инфраструктурата за устойчив туризъм;
  
• 
  Развитието на Дунавския регион като европейски бранд и важна туристическа дестинация;
  
• 
  Развитие на културния туризъм и културния обмен;
  
• 
  Развитие на екотуризъм и активен туризъм.
  

• 
  Система, базирана на историческа, културна, етническа и природна идентичност по места = МЕСТНА;
  
• 
  План за действия по привличане на туристи, проявяващи интерес към различни културни източници с цел обогатяване на собствени културни преживявания и потребности = КУЛТУРНА;
  
• 
  Съвкупна комбинация от ресурси, организирана и взаимосвързана в обща визия за специфичния район и развитието му, както и на целевия сегмент = СИСТЕМА
  

• 
  Пример: Проект LOCUS “По бреговете на Дунав” – Стратегия за развитие
  

• 
  Пример: Проект LOCUS “Каменистата гора”
  

• 
  Средносрочните планове за развитието на LOCUS стъпват на интеграцията на много атрактивни културни обекти, в които са запазени културно наследство и се поддържат традиционни изкуства и занаяти;
  
• 
  Политика по предлагане на допълнителни места и атракции с цел увеличаване на престоя на туристите.
  

• 
  Пример: Проект LOCUS “Ренесансов град” – Стратегия за развитие
  

Дейности на българската страна за създаване на среда за развитие на туризма и ефективно използване на неговите ресурси:

• 
  Планиране и териториално управление;
  
• 
  Развитие на специализирана туристическа инфраструктура;
  
• 
  Развитие на обща инфраструктура.
  

• 
  Развитие на трансграничните туристически продукти
  
• 
  Насърчаване на културния обмен;
  
• 
  Прилагане на общ маркетингов план в региона.
  

• 
  Пример:The Danube valley in the Bulgarian Tourism Policy. Project for tourism regioning.
  

• 
  регионален маркетинг и реклама на регионалната идентичност и представяне на комплексен продукт за дестинацията, с цел идентифициране на долината на р. Дунав на туристическия пазар и постигане на високо ниво на информираност сред туристите;
  
• 
  - Насърчаване на партньорството и сътрудничеството на регионално ниво;
  
• 
  - Мониторинг и анализ на развитието на туризма в региона.
  

• 
  Развитие на трансгранични туристически продукти;
  
• 
  Представяне на дестинацията река Дунав на пазари на трети страни;
  
• 
  Прилагане на обща маркетингова стратегия в региона.
  

• 
  Пример: Проект “Антично римско наследство, продукти на трансграничния винен и СПА туризъм със Сърбия, Румъния и Хърватия”
  

• 
  Създаване на обща маркетингова концепция: лого, мото и други символи, идентифициращи продукта;
  
• 
  Формулиране на общи стандарти за разпространение на информация относно различни предоставяни услуги;
  
• 
  Въвеждане на обща маркетингова политика;
  
• 
  Идентифициране и въвеждане на различни източници на финансиране от ЕС и други фондове.
  

Действията от българска страна по поддържането на устойчива връзка между околната среда и туризма, и запазването на природните ресурси чрез предлагането на продукти в сферата на екотуризма в съответствие с модерните тенденции и потребности на пазара са:

• 
  Развитие на продукти на трансграничния туризъм;
  
• 
  Развитие на специализирана инфраструктура за екотуризъм, в това число в защитените зони и резервати;
  
• 
  Прилагане на обща маркетингова стратегия в региона.
  

• 
  Пример: Европейски проект „Пътят на Желязната завеса ”
  

• 
  Основна цел: създаване на веломаршрут за велотуризъм през териториите, през които е минавала Желязната завеса, като по този начин се генерира международен туристически продукт;
  
• 
  Стратегическата цел на проекта е маршрутът да стане част от европейската туристическа мрежа на веломаршутите;
  
• 
  Икономическия потенциал на веломаршрута като част от европейската туристическа веломрежа има потенциал да генерира по 850 000 ваканционни пътувания годишно с печалба над 3 милиона евро по проект „Пътят на желязната завеса”.
  

• 
  Пример: Изграждане на Дунавски парк Видин – Калафат.