Сътворение

159
— Светът на технократите се мъчи да попречи да се слеят трите главни точки народените ведно да се разкъсат нишките с
Божествения разум. И късат тези нишки, преди да се роди детето. И
човекът митарства по света, търси тази връзка, но нея намира Какви са тези главни точки Какви нишки с разума Пак нищо не разбирам Владимире, човекът се формира в по-голямата си част преди появата му в материалния ни свят. И цялото му възпитание с всичко,
сътворено в Космоса, би следвало да влиза в допир. И онова, що Бог е ползвал, когато е създавал своите творения прекрасни, и Неговият син не бива да го пренебрегва. Три главни точки, трите първи плана на битието родителите трябва да предоставят на детето.
Ето точка първа зараждането на човека, нейното име е родителска мисъл. И в Библията се говори затова, и в Корана „В
началото бе словото, но може и поточно да се каже В началото бе мисълта Нека си спомни този, който днес нарича себе си родител,
кога и как детето свое е замислял Какво му е предричал И що за свят създал е за своето творение Смятам, Анастасия, че повечето почти не се замислят, докато жената не забременее. Просто така заедно си живеят. Случва се ида се женят, когато приятелката забременее. Защото не е ясно дали изобщо може да забременее. Ида се мисли предварително просто няма смисъл, докато е неясно ще имали въобще дете Да, за съжаление така се получава. В плътски удоволствия заченати са повечето хора. Но човекът, образи подобие на Бога, не трябвана света да се явява като следствие на плътско удоволствие.
Представи си друга ситуация. Той и тя с Любов един към други с мисли за бъдещото свое сътворение прекрасно изграждат къщата си жива. И си представят тяхното дете, син или дъщеря, как щастливо ще живее в онова прекрасно място. Как чедото им първи звук ще чуе звукът на майчиния дъх и песента на птиците, творенията Божии. А
после заедно ще си представят как порасналото им дете след труден път ще иска да си отпочине, в градината на своите родители ще дойде и там под сянката на кедъра ще си поседне. Под сянката на туй дърво,
що от родителска ръка е посадено народната земя, с Любов към него и с мислите за него. Засаждането на дървото народа от бъдещите му родители първата точка ще определи, която ще призове планетите на

помощ за бъдещото сътворение. Тя е нужна Тя е важна И повече от всички е присъща Богу. Тя се явява като потвърждение, че ще твориш нещо подобно Нему На Него, на Великия Творец И ще се радва Той на осъзнатостта на Своя сини Свойта дъщеря. На всичко е начало мисълта Повярвай, моля те, Владимире. Потоците на всичките космически енергии ще бъдат в тази точка, където мисълта на двама влюбени в единно ще се слее, където двама мислят за прекрасно сътворение.
Точка втора, а по-вярно, човешки план още един ще се роди, нова звезда ще грейне в небето, когато в Любови мисли за творението тъй прекрасно ще се слеят две тела ведно на мястото, където дом строиш ти, живи райски, за бъдещото си дете.
А после бъдещата майка трябва да живее девет месеца на това място. И най-добре тези месеци да бъдат през буйния цъфтеж на пролетта, в нежното благоухание налятото, в плодовете, багрите на есента. Там, където нищо нея отвлича от радостта, от приятните усещания, където звуците единствено на Божиите творения жената обкръжават, в която прекрасно сътворение живее вече — живее и усеща цялата Вселена. Звездите бъдещата майка трябва също да поглежда. И всичките планети и звезди на своето дете прекрасно мислено да подарява — майката това да прави може с лекота на нея всичко е по силите. И всичко мисълта на майката без закъснение ще следва. А Космосът ще бъде верният слуга на малкото прекрасно сътворение на Любовта на двамата.
И трета точка. Новият план на това място трябва да се появи.
Там, където е заченато детето, там трябва ида се роди. И
задължително бащата трябва също да присъства. Тогава и над тримата венец ще възкачи великият, любящ нас всички ни, Отец Ех, това е чудесно Не знам защо, Анастасия, дори дъхът ми спираше от твойте думи. И знаеш ли, аз си представих мястото, за което ми говориш. Да, така си го представих, че ми се прииска самият аз да се родя поновому в това местенце. Ех, да можех ей сега да си отдъхна в градината прекрасна, която моите баща и майка са садили.
Да можех да поседна под дървото сенчесто, което преди раждането миза мене посадено — където съм заченати където аз съм се родил;
където майка ми из таз градина с мисълта за мен сее разхождала,
който още в този свят не съм се бил явил.

161
— Такова място с радост най-голяма тебе би посрещнало,
Владимире. Ако болна е плътта ти, то би те излекувало, ако е болна твоята Душа, и нея то ще излекува. Щете нахрани, теб уморения ще напои. Би те обгърнала в спокоен сън, би те разбудила радостна зора.
Но както е при повечето хора, живеещи днес на Земята, такова място ти си нямаш. Не съществува твоята Родина, където всички планове на битието се събират ведно Защо при нас се получава всичко толкова несвързано,
разбъркано? Защо деца полудебилни продължават майките да раждат?
Кой е взел от мене мястото Кой го е отнел от другите Владимире, ти ще можеш да си отговориш сам, кой такова място за Полина, дъщеря ти, не е създал Какво Нима намекваш, че аз съм си виновен затова Затова, че няма гои дъщеря ми?

162

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: