Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
СтимулДори с помощта на съвременните ни дедуктивни умения е невъзможно да си представим собствената си смърт. Не защото ни липсва проницателност, а защото идеята за смъртта е измислена. Такова нещо няма. Това ще ти стане ясно по някое време, когато попаднеш в ситуация, в която си мислиш, че би трябвало да умреш – например тежка катастрофа. Ще се изненадаш, че не те е боляло. Свидетелите наоколо ще се смеят, ще ти помогнат да се изправиш и да изтърсиш парченцата стъкло, и ще ти обяснят как стоят нещата. А нещата стоят така: хората наоколо са Актьори. Общуването ти с другите хора е било почти изцяло нагласено по техен сценарий. Твоето „отвъдно“, ако така искаш да му викаш, е твоето посвещаване в играта. Наясно сме, че този миг на разкритие ще е труден за теб. „За Бога – ще си мислиш, докато се надигаш от останките на колата, – ами партньорката ми? На какво се е крепяла връзката ни? Нощните шепоти да не са били измислица? Изрепетирани реплики? И всичките ми приятели – Актьори? Дали родителите ми са се престрували?“ Не се отчайвай. Не е толкова лошо, колкото си мислиш. Ако си въобразяваш, че ти единствен не си бил посветен, докато всички останали са били Актьори, отчасти грешиш. Около половината от хората са Актьори, а останалите, също като теб допреди миг, са Облагодетелствани. Така че в половината случаи партньорката ти е била в същото наивно положение като теб – и сега ти се пада отговорността да станеш Актьор заради нея, така че тя да не забележи никаква разлика във връзката ви. Ще заприличаш на неверен съпруг, който се опитва да се държи нормално. Може да се наложи да си Актьор и заради други Облагодетелствани: шефа ти, таксиметровия шофьор, сервитьорката. Като Актьор, ще можеш да видиш задната страна на нещата. Когато приключиш разговор с някой Облагодетелстван, се озоваваш в задкулисна чакалня, където наклонени греди подпират декорите, които отпред изглеждат като стени. Има дивани и можеш да си взимаш десерти от автомати. Бъбриш си с други Актьори, докато чакаш реда си за следващата поява. А тя ще е, да речем, в 12:53 – някаква привидно случайна кавга в метрото. Всеки път преди да се появиш, ти дават картонче със сценарий. Като цяло, инструкциите са неясни. Например може да пише да се направиш на изненадан, когато се натъкнеш на Облагодетелствания; и още, да се престориш, че тъкмо си си купил куче, или пък да се държиш все едно в ума ти е все работата. Друг път инструкциите включват нещо съвсем специфично: по време на разговора ще трябва да споменеш заглавието на нова книга или да подхвърлиш името на общ приятел. Предполага се, че други Актьори ще имат подобни задачи през седмицата, така че да насочат Облагодетелствания към нова идея или среща. Така че наизустяваш краткия сценарий, а когато пак прекрачиш през оная врата, ще се окажеш там, където е нужно: в тоалетната на ресторанта, в магазина за сувенири, където те чака приятелят ти, или може би на оживен тротоар, където трябва да те види под ръка с друга Актриса. За Облагодетелстваните задните страни на вратите се създават точно преди те да влязат; за Актьорите всички врати на света са нашият портал към и от тази чакалня. Не знаем как Режисьорите динамично изграждат света, още по-малко с каква цел. Казали са ни само, че задължението ни като Актьори тук в един момент ще свърши и след това ще отидем на по-добро място. Можеш да решиш, че не желаеш да поддържаш тази безспирна лъжа пред Облагодетелстваните. Може да креснеш на Режисьорите по домофона, че повече няма да бъдеш техен доносник. Тази реакция е типична. Но много скоро ще омекнеш и ще приемеш ролята си присърце. Не знаем много за Режисьорите – единствено, че са достатъчно умни, за да ни накарат да правим нещо, което не искаме. Защо взимаме ролите си така присърце? Защо не се вдигнем на стачка и не разтръбим истината? Един от факторите е искреността по лицето на любимата ти: животът ѝ от неочаквано породени емоции, чистосърдечната ѝ вяра в случайността и спонтанността. Ти си роб на тази божествена сериозност в очите ѝ, на мирогледа ѝ, граден върху един свят на възможности. Но всъщност има по-дълбока причина да играеш ролята си толкова убедително. Ако се справяш добре, можеш по-бързо да напуснеш актьорската работа. Най-впечатляващите Актьори ги награждават с неведение: прераждат се като непосветени Облагодетелствани. Можеш да разтръбиш истината веднъж завинаги, но Режисьорите са убедени, че няма да го направиш; те знаят, че би се принизил и до най-дълбоката неистинност, за да опазиш лъжата в очакване на мига, когато пак ще се върнеш към нея. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|