СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ВЕДРИНА”

Сурвакарската група е съществувала още през турско робство.

Групата се състои от болюбашия, сватбарска група - невеста, младоженец, поп и група на звънчарите. Групата се съпровожда от музиканти. Сурвакарите носят ликове, направени от дървени коруби и украсени с пера на домашни птици и рога на животни. Маскарадните костюмите са изработени от нарязани разноцветни ленти.

Групата представя зимния обичай “Сурвакарска сватба”.

Сурвакарската група в село Драгичево е млада формация, която съществува към читалището. Създадена е през 2002 година. Взима участие в тържеството, посветено на 80 години от създаване на читалището в село Драгичево през месец декември 2002 година. През 2004 и 2006 година участва в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. Всяка година на 13 и 14 януари сурвакарите обхождат цялото село. Облечени са в маскарадни костюми от кожи или зашити разноцветни ресни, а на главите си носят маски от кожи и рога на животни, крила и пера от птици. На кръста им са закачени звънци. Групата на звънчарите се придружава от сватбарска група - булка и младоженец, девер, байрактар, свекър, свекърва, кум и кумица, поп, циганин, мечка, мечкар и други.

Групата ще представи зимния маскараден обичай “Сурвакарска сватба”.

БАБУГЕРСКА ГРУПА

ГРАД РАЗЛОГ, ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Празникът “ Нова година” в Разлог се отбелязва с участие на сурвакари, хоро с моми и ергени, под звуците на тъпани и зурни, придружени от мечкар с мечки и смешници. На този ден хората се стремят да дадат нещо от себе си и на другите. Отправят се пожелания, наричания и благословии.

Участниците изпълняват ритуал при който се прави кръг, в средата на който застава старейшината с житен сноб в ръце, облечен в празничен костюм при подаден от него знак първият чауш размахва волска опашка, след този знак всички чауши подскачат три пъти на място, а Старейшината издига високо над главата си житен сноб за здраве и берекет.

Момите и ергените са сборна група от 6 – те квартала на Разлог. Начело на хорото е първият ергенин със своята избранница, а след тях се редят другите младежи, като се спазва йерархията по старшинство, на когото е ред да се жени е по – близо до първия ергенин, а самият той би могъл да е само сгоден.

Сурвакарската група е сборна от първенците на квартали, костюмите им са от кози кожи, а на главите си поставят специални чучулки украсени от рога от коза или козел. Украсата на чучулката определя мястото на чауша в йерархията на празничното хоро. Изпълняват ритуал със стари езически традиции, като със звъна на чановете и тумбелеците и със страховитите си кожи прогонват злите духове.

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”,

СЕЛО КЛИМЕНТ, ОБЩИНА КАРЛОВО,

ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Кукерите представят обичая “Старчов ден”.

От Месни до Сирни Заговезни старците обикалят из селото за прогонване на злите духове и нечистите сили. Със силния звън на хлопките те възвестяват радостта от настъпващата пролет и започване на работата на полето.

Преобладаващи цветове в костюмите са бяло и червено, като пожелание за здраве и дълголетие. Маската им е украсена с цветя, които предвещават богата реколта от маслодайни рози. Обичаят е свързан с трудовата дейност на хората.

Групата е редовен участник във фестивалите на гр. Перник, гр. Раковски, гр. Ямбол, гр. Ст. Загора, с. Широка Лъка, а през 2002 взима участие и в международния фестивал в гр. Нови Тарг – Полша.


СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ПРОСВЕТА”, СЕЛО ГАБРА, ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН, СОФИЙСКА ОБЛАСТ

Групата представя обичая “Джамал”

Първите сведения за селото датират от ноември 1576г.

В село Габра обичаят “Джамал” датира от 1919г., като първите разигравания са били под ръководството на собственика на “Чукурово”.

През последните 30-35 години групапа за народни обичаи ежегодно възстановява в селото обичая “Джамал” на Йордановден.

Обичани и чакани гости във всеки габренски дом са участниците в обичая, които от ранни зори обикалят селото. Традиция е и народното веселие, което те организират на площада, след което отново продължават да гонят “злите сили” с пожелания за здраве и берекет.

КУКЕРСКИ КЛУБ “ЗЛАТНО РУНО”,

СЕЛО ЧЕЛОПЕЧ, ОБЛАСТ СОФИЯ

Обичан тачен и предаван от поколение на поколение е презникът Сирни заговезни е с. Челопеч. Той носи в себе си много традиционно челопешко, средногорско звучене, в което днешните млади хора се вписват блестящо. Седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни – празник, с който се поставя началото на най – продължителния пост през годината.

Маскирани ергени и млади мъже са участници в този обичай. Кукерите са облечени в кози или овчи кожи с космите навън и зооморфни маски.

Основен момент в кукерските игри е “ОБРЕДНОТО ЗАОРАВАНЕ И ЗАСЯВАНЕ”. Извършва се на селския мегдан преди залез слънце. Впряга се в дървено рало кукер и изорават три бразди в кръг, засяват и благославят. В това време кукерите играят и скачат високо. Колкото по – високи са техните отскоци, толкова по – богата ще бъде реколтата.

Сурвакарската група от село Ковачевци съществува още от древни времена. Групата представя обичая “Посрещане на сурвакари в дома на стопанина”. Вечерта на 14 януари Василовден сурвакарите посещават всички домове в селото, стопаните ги посрещат и черпят, а звънчарите дрънкат, за да прогонят злите духове от дома. Болюбашията благославя семейството за здраве, берекет и дълголетие. Сурвакарите носят различни по големина и тежест звънци, маскарадните костюми са направени от разноцветни ленти. Маските са изработени от кожа, а ликовете са с различна големина и украсени с птичи пера.

Сурвакарската група е носител на много отличия. През 1985 година групата печели златен медал от Фестивала в град Перник. През 2006 година получава парична награда от ВМРО- град Перник. Носител е на голям брой плакети и грамоти от различни фестивали на маскарадните игри в страната..

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОБУДА”,

КВАРТАЛ “ЛЪДЖА” , ГРАД ИВАЙЛОВГРАД,

ОБЛАСТ ХАСКОВО

Кукерската група от квартал “Лъджа” към читалище “Пробуда” – Ивайловград е единственият по рода си на територията на Хасковския регион. Целият ритуал, начинът на обличане на кукерите и всеки един елемент от този ритуал носят в себе си традицията, предавана от поколение на поколение.

За изготвянето на кукерските маски се използват кози кожи животински рога, пера, вълна. Всеки участник сам приготвя своята маска и обреден костюм, като това определя нейната уникалност, друга особеност е, че никой не участва повече от един път с една и съща маска, а това дава възможност кукерската група всеки път да изглежда “различна”.

Облеклото на кукерите се състои от традиционни носии – потури, елек , везана риза, пояс, бели навои, привързани на кръст с черни сурвакари и цървули от свинска кожа. Костюмът на всеки участник се допълва от дървена сабя – изписана и украсена с различни символи.

Група играе “Кукерско хоро”, специфично с това че се играе на дясно.

Кукерите от квартал “Лъджа” са участници в многобройни фестивали и празници, а пред пернишка публика се явяват за десети пореден път. Носители са на множество колективни и индивидуални награди.

Сурвакарската група от село Косача съществува от незепомнени времена. Групата наброява около 50 участника. Характерно за празника Сурва в селото е, че на 13- ти срещу 14- ти януари на площада се пали буен ритуален огън, около който сурвакарите играят. След това тръгват на обиколка из селото. През цялата нощ стопаните очакват групата. Къщите са осветени, стопаните са приготвили характерните зимни обредни ястия - вариво и пихтия, баница и греяна косачка ракия.

Във всяка къща болюбашията честити новата година, попа благославя за здраве и благоденствие, а звънчарите прогонват злите духове.

Групата е участвала в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник през 1980, 1985, 1990, 1996и 2006 година. Носител е на сребърен медал за детска група през 1990 година. Участва в различни фестивали в страната. Взима участие в ІХ- ия Национален фестивал на българското народно творчество в Копривщица 2005. Участва в Общинския фестивал “Долината на маските” в село Ковачевци през 2005 и 2006 година.

Сурвакарската група представя характерното за селото “Ходене по Сурова”. Всяка година на 14 януари в ранни зори сурвакарите- шумни и страховити тръгват из селото да гонят злото и да пожелават здраве и берекет. Навсякъде са посрещани с радост и богато дарувани.

Сурвакарската група от село Копаница съществува от началото на 50- те години на 20 век. Най-възрастният участник е Петко Темелков, който е на 80 години.

Групата участва много пъти на Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. Носител е на награди от изданията му през 1996 и 2000 година. През 1995 година сурвакарите от Копаница печелят първа награда от Националния събор в Копривщица, а през 2004 и 2005 година получават награди за маски и обредно маскарадно облекло и за оригинално представяне на Международния фестивал “Кукове” в град Раковски.

В читалището е сформирана детската сурвакарска група, която се изявява самостоятелна от 2002 година. Същата година още печели награда за детска сурвакарска група на Международния фестивал на маскарадните игри в Перник. През 2003 година печели първа награда на Националния детски фестивал за традиционен фолклор “Слънце иде” в село Дрен, а през 2004 и 2006 година отново е призьор на фестивала в Перник.

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ДЕБЕЛЕЦ”,

СЕЛО САДОВИК, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

По предания на възрастни хора от село Садовик, групата на т.нар. “сировичкаре” съществува още от времето на турско робство. Този ритуал се предава и запазва от поколение на поколение още от прадедите ни и се спазва и почита до днешните му наследници. Групата представя зимния обичай “Сурвакарска сватба”.

Групата участва във втория национален фестивал на сурвакарските и кукерските игри през 1967 година в град Перник и се класира на първо място. Получава и индивидуална награда.

През същата година групата получава покана за участие в откриването на Варненско лято. Тя е единствената група, която представя Пернишка област тогава. Започва снимането на филма “Сурвакари”, в който групата взима участие. През 1968 година групата отново печели първо място на фестивала в град Перник. През 1974 година печели първа награда и златен медал, както и две индивидуални награди. Поканена е да участва в заснемането на филма “Римски мост”. През 1977 година сурвакарите от село Садовик печелят сребърен медал и индивидуални награди. През 1978 година групата участва в снимането на филма “При източниците на човечността” по поръчка на ЮНЕСКО.

През 1980 година получава бронзов медал на фестивала в град Перник. През 1996 година детската сурвакарска група печели първо място на фестивала.


СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ДЕБЕЛЕЦ”,

СЕЛО СОПИЦА, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Сопица съществува от повече от 60 години. Традицията се предава от поколение на поколение- от дядовци и бащи- на синове и внуци. Подготовката за Сурва се прави месец по-рано. По традиция Сурова в село Сопица винаги се е празнувала на 14 януари. Предната вечер всички участници се събират в центъра на селото, дрънкат и палят ритуални огньове.

Маските в групата се изработват от дърво, кожи и рога, а дрехите са от овчи кожи.

Сурвакарската група от село Сопица е участвала във всички издания на Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. Получавала е награди за добро представяне и за хубави маски и костюми: през 1998 година - награда за оригинално преставяне; награда за маски и костюми през 2000 година; награда за цялостно представяне на младежка група през 2006 година.

Групата участва в Общински прегледи, в традиционния събор в Момин проход през 2002 година. Печели грамоти и сувенири от фестивала в град Костенец “Поклади-2002”, както и наградата за най-малък участник за Димитър Николаев Димитров.

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОСВЕТА”,

СЕЛО БАНИЩЕ, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група представя зимния обичай “Сурва”, който се изпълнява на 14 януари (Нова година- Василов ден по стар стил).

Обичаят е съхранен от древни времена. Основна идея в обредните действия е прогонването на “нечистите сили”, които през този период идват от света на мъртвите и могат да навредят на човека. В традиционните вярвания играта на маскираните е ритуален благослов за здраве, плодородие, благоденствие и добруване. Сурвакарската група от с.Банище съхранява древните обичаи и обреди като се стреми да ги запази в най-автентичния им вид.

Групата има множество изяви в станата и чужбина. Участвала е във всички издания на Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник и е носител на много награди, в това число и Голямата награда на фестивала. С успех се е представяла на международни карнавали в Латвия, Република Македония и Словения.

Сурвакарската група от село Ноевци съществува от много отдавна, традицията се предава от поколение на поколение. Сурва се празнува всяка година на 14 януари.

В сурвакарската група на село Ноевци участват деца и възрастни - предимно мъже. Броят на участниците е около 100 човека. Маските и ликовете се изработват от самите участници като подготовката започва най-малко месец по-рано. Маските наподобяват животни, дяволи, змейове. Ликовете имат дървена конструкция, облепени са с плат , пера и крила от птици. Групата на звънчарите се ръководи от болюбашия. Играта на сурвакарите има за цел да изгони злите духове и болести от домовете.

Сурвакарската група от село Ноевци взема участие във всички маскарадни фестивали, провеждани в град Перник, в прегледи на маскарадните игри във Варна, Копривщица, Брезник. Канена е в Историческия музей в град София. Носител е на много награди: златен медал от Копривщица; сребърен медал от ІХ Международен фестивал в Перник през 1990 година; първа награда от ХІІІ Международен фестивал през 2000 година; кристалната купа на ФЕКГ от ХІV Международен фестивал; първа награда за детска група през 2000 година; награда за цялостно представяне и артистичност на сурвакарската група през 2006 година.

Маскарадните костюми се изработват от разноцветни ленти, а на главите си сурвакарите слагат маски и ликове.

Групата участва редовно във фестивала в град Перник. Носител е на много награди и грамоти.

Групата от село Елов дол има много участия на фестивали в страната - в София, Брезник, Карлово, Момин проход, Сушица, Раковски, откъдето получава различни колективни и индивидуални награди. Получава първата награда от І- ят Международен фестивал в град Копривщица.

Сурвакарската група от село Елов дол има и международни участия - на международни фестивали във Франция и Република Македония, Гърция.

СУРВАКАРСКА ГРУПА

ПРИ НЧ “АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ”,

СЕЛО СИРИЩНИК, ОБЩИНА РАДОМИР,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Сирищник същаствува от незапомнени времена. Представя ритуала Сурва. Групата се състои от 50 човека. Болюбашия на групата е Иван Иванов. Освен звънчарите има и сватбарска група - булка и младоженец, поп, мечка и мечкар, свекър, свекърва, съпровождани от музиканти. Участват и живи животни.

Групата е многократен участник в Международния фестивал на маскарадните игри “Сурва” в град Перник. Носител на различни награди. Групата получава първо място за костюм на мечка и награда за детско участие, както и колективна награда за добро представяне на групата.

Взима участие в много празници и фестивали, провеждани в страната: в град Копривщица, град Брезник, Ковачевци.

По данни на възрастни хора сурвакарската група от село Черна гора съществува от много отдавна. Участник е в почти всички фестивали, провеждани в град Перник. Групата представя зимния обичай “Сурвакарска сватба”.

На шестото издание на фестивала в град Перник през 1977 година, групата печели бронзов медал за маски. През 1988 г. получава трето място и индивидуални награди. През 1996 г. печели първата награда. Групата е канена за участие в новогодишните програми в градовете Перник, Ботевград, Благоевград. Участва в традиционния преглед на маскарадните игри в град Брезник, от където печели ІІІ – то място и индивидуални награди. Сурвакарската група от село Черна гора взема участие в международните фестивали “Три мери ” в Република Македония и Дания.

Седемдесет и двама участника от сурвакарската група участват в снимките на филма “Козият рог” през 1971 година.

Сурвакарската група от село Дивля е съставена предимно от млади хора. Традициите в село Дивля са от незапомнени времена.

На 13 срещу 14- ти януари, с настъпването на мрака в селото излизат сурвакарите. На площада на селото се пали ритуален огън, около който те играят. След това групата тръгва на обиколка по къщите. През цялата нощ стопаните очакват сурвакарите. Къщите са осветени, приготвени са традиционните за празника ястия . Сурвакарите пожелават здраве, щастие, плодородие и спокоен живот на стопаните.

Дивлянските лици са получавали високи оценки и международни признания. Един от тези ликове, наречен “Сурвакар от Дивля” се съхранява в световноизвестния Музей на маските в град Бенш - Белгия. Оценен е като една от най-хубавите карнавални маски в света.

Групата е участвала в различни фестивали и прегледи в страната, както и в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. На неговото ХІV – то издание през 2002 година, на групата е присъдена индивидуална награда за маска. През 2004 година групата получава награда и диплом за маска и костюм.

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОБУДА”,

СЕЛО КОШАРЕВО, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Кошарево съществува от повече от сто години. Участвала е във всичките издания на Маскарадните костюми на участниците в групата са изработени от червени ленти, а ликове, които имат дървена конструкция, са украсени с пера и крила на домашни птици.

Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник и пет пъти е била национален първенец. Получавала е много грамоти, дипломи, статуетки и парични награди, индивидуални награди за маска и костюм.

През 1975 година групата участва в Международния фестивал на нациите в град Нанси- Франция. Това е първото излизане на наша маскарадна група в чужбина. Групата има множество изяви в страната- в град София, Раковски, Стара Загора, Ковачевци, Брезник и други.

Девизът на групата за настоящето издание на фестивала е “Сега или никога”.
27 ЯНУАРИ 2008

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОСВЕТА”,

СЕЛО ЧАРГАН, ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Кукерски игри в с. Чарган имат богата традиция. Те се организират между Сирни и Месни заговезни /м. Февруари/, когато започва събуждането на природата и подготовката за ново оплождане и раждане на ново начало и нов живот.

Играе се, за да бъдат изгонени злите духове, затова се влиза във всяка къща. Пожелава се много здраве и берекет на семейството.

Заораване и засяване е друг момент от ритуала. Той символизира пробуждащата се природа и готовността за ново оплождане и раждане на повече блага и берекет.

Основни персонажи в обичая: кукери, кукерска булка, годеник, мечка, мечкадар, магаре, волове, стопани. Всички участници са младежи и мъже.

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “НАПРЕД”,

ГРАД ПАВЕЛ БАНЯ, ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Векове наред в края на зимата кукерските игри са привличали интереса на млади и стари. Предавани от поколение на поколение, преплитайки се с новостите на времето, игрите са достигнали и до наши дни. В Павел баня празника се провежда през Сирната седмица и местното население го нарича “Карнавалът”, а кукерите – “старци”. Месеци преди празника в семействата на кукерите цари скрито за чуждите очи оживление. Всеки “старец” си преглежда и притяга маската и дюзените с хлопките, дървената сабя наречена “калъчка”, разноцветните кърпички, които се навързват по ръцете и маската.

По време на “Карнавалът” към групата на старците се включват и допълнителни персонажи като “булка”, “младоженец”, “девер”, “камила”, “камилар”, “доктор”, “поп”, “циганин” и “циганка”, която носи парцалено дете притежаващо магическа сила за здраве и плодородие.

Кукерската група наброява над сто участника – деца и възрастни и е носител на множество златни медали и отличия от фестивали и фолклорни прояви в страната.

Кукеруването в с. Веселиново се провежда с благопожелание за здраве и плодородие в определен ден от годината – деня след Заговезни.

На главите си кукерите носят дълги конусовидни козешки гугли, лицата им са начернени със сажди. На гърба си поставят сламени възглавници, защото по време на кукерската игра те се бият с дървени саби. Върху раменете си обличат тъкана веселинова фуста. На кръста си кукерите закачат чанове (траки). Краката им са обути в калцуни и цървули. С очернените си лица и дрънкането на траките с помощта на дървените саби, те плашат злите сили.

Кукерите се предвождат от булка – момък облечен в женски дрехи, държащ в ръката си хурка. Заедно с кукерската група вървят каракука, охраняваща булката, поп и магаре.

Група „Арапи” представя привнесения от Западна България сурвакарски обичай арапи, който се играе всяка година на 1 януари в Шуменския квартал Макак. Вече 80 години в ранни зори, непосредствено след новогодишната нощ, арапите тръгват от улица на улица и от къща на къща.

Групата е съставена от млади хора: свещеник, младоженец и младоженка, лекар, мечкар с мече и циганка, които благославят дома и стопаните. Арапите облечени в кожени дрехи, с маски и звън на хлопки, траки и звънци, пъдят злите духове от сърцата, домовете и стопанствата на хората.

Група „Арапи” има отличия от международни и национални фестивали. Редовен участник е в Шуменския карнавал на плодородието.