Св. Св. Кирил и Методий“ Педагогически колеж – гр. Плевен



страница3/4
Дата21.03.2023
Размер45 Kb.
#116981
1   2   3   4
portfolio-po-kultura-na-rechevoto-obshtuvane
Поетическа (Естетическа)
Посланието обуславя съществуването на поетическата функция на езика (от гр. “poietikos” – ‘творчески’). Това е функция на езиковите знакове, която насочва вниманието на получателя само върху посланието заради самото него и която е основополагаща за словесното изкуство.
Поетическата функция на езика може да бъда изразена в дискурса чрез най-различни видове словесни действия, тъй като чрез нея се създава условна действителност, дублираща всекидневната.
Използването на езика за постигане на естетическо въздействие върху слушащия. Обичайни за нея сфери са художествената литература и словесният фолклор, но нерядко се използва и във всекидневното общуване, когато разказваме случки или описваме преживявания. Естетическо въздействие се постига чрез специален подбор на думи, изрази и конструкции, чрез специфично прилагане на граматическите и словоредните правила, чрез интонация и др.

Блага дума – железни врати отваря”


/Есе/
Личните взаимоотношения са жизненоважни за нас както въздухът, който дишаме. Всички знаем, че „блага дума железни врати отваря”. В последно време като че ли добрите думи се чуват по – рядко от грубостите. Всеки се мисли за повече от другия и се държи толкова неучтиво, нетактично, неуважително. А каквото правим, това и получаваме.
Всички ние се нуждаем от приятели, любими партньори, от доброжелателни хора, с които да споделяме и радости, и мъки, опасения и успехи. Това общуване докосва най-нежните и тънки струни и обогатява най-затънтените кътчета на душата ни. Споделяйки, човек се разтоварва, изчиства от тежко бреме, което носи като излишен товар. Душата на човека трябва да е свободна, спокойна, за да работи и да твори пълноценно, защото всеки човек е специален, уникален и заслужава уважение независимо от социалния му статус. Всеки носи зрънцето, от което да поникне величие, красота и да разгърне талантите си. Стига да знае как да стигне до тях, защото те се намират дълбоко в нас.
Най-важното, което хората трябва да знаят, е, че малката подадена ръка навреме е по – ценна от безмерните закъснели грижи после. Във взаимоотношенията хората проявяват преходност, днес се обичат и си разказват всичко, утре са скарани и не искат да се виждат. Точно тук е мястото на прошката. Тя помага да си простим и да продължим напред, пак да се обичаме и да останем приятели или да продължим трудната си връзка.
Най-разпространеният начин за общуване е с думи. Те са навсякъде около нас. С тях изразяваме своите мисли, чувства, желания. Думата може да приласкае, да разколебае, да разсмее, да разплаче, да разгневи, да убие. Има много пословици за нея: „Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя”, „Казана дума – хвърлен камък”,Думата не е врабче, ама когато я изпуснеш, не се улавя”, „Добра дума – златен ключ”, „Блага дума железни врати отваря”.
Без съмнение, никой не би се наел да оспорва проверената с вековете истинност на народните пословици и поговорки. Преминали нелекия изпит на времето, те чакат подходяща житейска ситуация, за да дадат ориентир и отговор на възникналите въпроси. В българската народна култура съществуват значителен брой пословици и поговорки посветени на „думата” – словото. Те са едни от най-популярните, използват се и до днес. Това е напълно естествено – традиционната колективистична устна култура на българите е задала готови формули, които да регулират словесното поведение и да не допускат потенциални конфликти, възникващи при комуникация между членовете на общността.
Малко по – особен е случаят с пословицата „Блага дума – железни врати отваря”. Тя представлява формула – стратегия на словесното поведение, а от там и начин за житейска активност. За разлика от други текстове, поставящи акцента върху етичната страна на човешкото общуване /добрата дума – лошата дума/, тук такъв аспект липсва. Благата дума представлява ключ към постигането на желаната цел независимо от нейните морални измерения; благата дума не е задължително израз на истината – напротив – тя е средство да се предразположи събеседника на всяка цена. „Благостта” на думите е оръжие, зад което може да стои принципна добронамереност към човека отсреща, но също така и лицемерие, прикрита лъжа. Този въпрос, обаче, не стои пред традиционната култура, която, в случая, подхожда към действителността прагматически, а не етически. Изразът внушава, че в човешките отношения всичко е постижимо с правилно избрана речева стратегия и това допълнително се подчертава от хиперболата в пословицата. Силата на словото има и друг аспект – благата дума достига до места, недостъпни за други сили. Това показва висока степен на развитие на традиционната устна култура, която, като че ли, дава предпочитания на словесните пред физическите действия, словото е оценностено изключително високо. Думата може да руши, но може и да изгражда, да прониква, да свързва, да проправя пътища в сложните човешки отношения; чрез словото човекът търси и намира мястото си в света.
Блага дума – железни врати отваря” е метафоричен израз на една прагматична житейска философия, която предоставя на индивида готова формула на човешки взаимоотношения, формула необходима за съществуването в един свят на утвърдени от традицията норми и условности.
Нанизът от думи прави гердана, с който се окичваме и вървим между хората. Говорният ни език е показателен за нашия характер и настроения. Употребяваме най – различни съчетания от думи и изречени с добро намерение, постигаме успех в общуването. С един звук можем да предизвикаме съответстващи реакции у околните.
Една дума, произнесена тихо или високо, има различно въздействие – звучи като молба или заповед, а никой не иска да слуша заповеди, защото го сковават.
Като поднесем с уважение всичко, което имаме да кажем, печелим добро отношение и не нараняваме нито себе си, нито някой друг. „Блага дума железни врата отваря!
Колко добре ще бъде да се замислим, преди да изречем нещо и да преценим дали ни харесва и ако ни харесва, тогава да го насочим навън. Да удостояваме себе си и хората с най-добрата си реч. Да използваме почтени съзвучия, с които ще носим радост на слушателите ни.
А това ще ни дари с удоволствие, ще почувстваме вълшебството и красотата на всяка дума!



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница