Свещеноиконом Стоян Махлелиев смисълът на живота (Беседи за Православните истини) „Или тази книга

31
„Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия” (Лев.
18:2).
Чрез медиите се внушава на обществото, че който не приеме еднополовите съжителства, е нетолерантен към различните от него, като му се приписва измисленият в по- следно време термин „хомофоб”. Ако преди години „раз- личните” малко или много се съобразяваха и ограничаваха изявите си само в своите среди, то в днешни дни наблюда- ваме как демонстративно организират публично шумни гей паради. А чрез тези шествия на греха се нарушават права- та на нормалните човеци, защото грехът се демонстрира и влияе пагубно и негативно особено на младите хора. Целта на тези публични прояви е грехът да се приеме като нещо нормално и естествено.
Един автобус от градския транспорт бил претъпкан с хора, но в средата седял само един нечистоплътен просяк, а около него местата били свободни, защото той излъчвал силна миризма. На спирка се качил друг просяк, който спо- койно седнал до първия и даже невъзмутимо си подсвир- квал. Всички останали пътници започнали да се смеят. Ако се замислим над този случай, бихме си направили следния извод: Грехът във всичките му разновидности се проклами- ра и като че ли човечеството примиренчески свиква с него, както просяците с миризмата си.
Върхът на цинизма е, че в някои държави вече се диску- тира разрешаването на еднополовите двойки да осиновяват деца, които ще бъдат увредени за цял живот. Бог е благо- словил семейството между мъжа и жената, за да се възпро- извеждат деца и затова двамата имат особено призвание за отглеждането и възпитанието на децата си. Св. Йоан Злато-

32
уст казва: „Господ ви държи живи заради децата ви, защото те са невинни, а не заради вашите правдини.”
Най-голямата радост и възвишен дар за семейството са децата. То се стреми да ги отгледа и възпита по най-добрия начин. Народна мъдрост казва следното: „Ако мислиш една година напред, посади фиданка, за десет години – посади гора, за сто години – възпитай и обучавай.”
Възпитанието на децата е ежедневие на общуване и личен пример, защото моделът им на подражание са роди- телите. Те се възпитават с това, което виждат, а не с това, което слушат. Невъзможно е детето да се възпитава чрез телефона или интернет, защото то има огромна нужда от живото присъствие.
Заради липса на контакт много от родителите не по- знават децата си, а впоследствие се учудват на тяхното по- ведение. Невъзможно е наемната жена да запълни липсата
– особено на майката. Някои родители, увлечени в ежедне- вието си, отделят малко или почти никакво време за деца- та си. Впоследствие те запълват отсъствието си с най-раз- лични играчки, пари и др., но това само ги разглезва още повече. Никакъв бизнес и инвестиции в икономиката не са по-важни от това да инвестираш в здравето и възпитанието на децата си.
„Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да
се утешава отпосле с него” (Сир. 30:10).
„Глупостта се е привързала към сърцето на момъка,
но изправителната пръчка ще я махне от него” (Прит.
Сол. 22:15).
Неправилно възпитаното дете израства като злобно животинче, което после пречи на нормалното общество.

33
Израствайки без надзор, такова дете загрубява духовно и бавно, но сигурно, се превръща в корав престъпник. Не- съзнателно то става слуга на дявола, като в много случаи пребива дори родителите си.
„Който удари баща си или майка си, да бъде предаден
на смърт” (Изх. 21:15).
„Не ходи по път, дето има развалини, за да не се спъ-
неш в камък; не се доверявай и на равен път; пази се дори
от децата си” (Прит. Сол. 32:22–23).
Родителите всекидневно трябва да поощряват децата си в полезните неща. Не бива, особено бащата, да се изявя- ва като феодал, който да комплексира децата си например при конкретен техен неуспех.
„Бащи, не дразнете децата си, за да не падат духом”
(Кол. 3:21).
Също така родителите да внимават за собствения си морал и поведение, тъй като в много случаи децата страдат заради греховете им. По този въпрос често се разсъждава и много човеци са в недоумение защо Бог допуска това да се случи. Бог наказва децата на нечестивите родители, за да накаже самите тях, т.е. да ги заболи повече, а невинните деца Той ги приема при себе си като ангели.
„За вината на бащите Господ наказва децата и де-
цата на децата до трета и четвърта рода” (Изх. 34:7;
20:5).
Децата от своя страна трябва да знаят, че бащината бла- гословия за всяко тяхно начинание е много важна. Чрез бла- гословията на родителя християнин детето получава така- ва от Самия Бог. Съществува една поговорка: „Където има
Бога, има и слога”, т.е. ред и благополучие. Майките нека

34
да внимават в гнева си да не отправят хулни думи, особено клетви към децата си, защото както благословията, така и клетвите са действителни.
„Бащина благословия утвърдява домовете на децата:
майчината клетва разрушава до основи” (Сир. 3:9).
„Докле си жив и дихания има в тебе, не заменявай себе
си с никого, защото по-добре е децата тебе да молят, не-
жели ти да гледаш в ръцете на синовете си” (Прем. Сол.
33:21:20).

35

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: