Свещеноиконом Стоян Махлелиев смисълът на живота (Беседи за Православните истини) „Или тази книга

19
колело – в един момент си отгоре, после си отдолу. Човеш- кият живот е борба за съществуване, при която поражение- то е сигурно.
Много свръхбогати хора живеят в лукс и разкош. На човек му е необходим нормален дом, но те живеят в приказ- ни дворци, голяма част от които не използват. Всекидневно изхвърлят излишни дрехи и храна, като дори не се замислят за нуждите на другите. Устремени основно да съхранят и умножат богатството си, забравят за малките радости. Кап- сулирани в своята среда, те губят реална представа за соци- алното общуване между обикновените хора. Понесени на вълната на разкоша, забравят, че са земни и смъртни и ста- ват роби на богатството си. В стремежа си да го умножат, губят свободата си. Неразбрана истина от тях е, че свобода- та е да имаш свободно време.
Св. Антоний Велики казва: „Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате, помислете, че може да не се събудите. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях.
Труди се с мисълта, че ще живееш сто години, а живей с ми- сълта, че утре ще умреш. Така по-малко ще съгрешаваш.“
Препоръчително е всяко наше по-важно начинание да бъде благословено от духовник, защото труд без молитва е робия, а молитва без труд е просия.
„...тъй че нито който сади е нещо, нито който поли-
ва, а всичко е Бог, Който прави да расте”(1 Кор.3:7).
Необходимо е човек да си върши работата, без да се оглежда и завижда на ближния, защото завистта клевети доброто име. Тя се подиграва дори и на най-малките не- достатъци в другия, търси да унижи и опозори ближния.

20
Завистникът не може да се радва на своето щастие, щом вижда, че други са щастливи. Той скърби не толкова когато сам е в неблагополучие, колкото когато вижда че други са щастливи.
„Най-голямото нещастие е да бъдеш съжаляван, а най- голямото щастие е да правиш другите щастливи.”
Попитали един мъдрец, като му посочили един завис- тливец, който постоянно ходел с мрачно и навъсено лице:
„Защо този човек не е весел?” Мъдрецът отговорил: „Или за това, че му се е случило нещастие, или за това, че на ближния му се е случило щастие.“
Бог казал на единия от двама братя, че ще направи на брат му двойно от това, което ще направи на самия него и го попитал за желание, а той избрал да му избоде едното око.
Богатството променя неразумния човек. След като за- богатее, той бързо забравя предишното си положение. За- бравя близки приятели, а в много случаи дори и родителите си.
„Корен на всички злини е сребролюбието“ (1 Тим.
6:10).
В повечето случаи човек се надява на друг човек, за да успее в живота, а не вярва и не се уповава на Бога. Няма никаква логика обаче да се надяваме на творението вместо на Твореца, защото всичко в живота е преходно. За много кратко време човекът, на когото сме се надявали, може да изгуби власт, пари и положение.
„
...проклет оня човек, който се надява на човек и плът
прави своя опора, и чието сърце страни от Господа” (Иер.
17:5).
живеел един много беден човек с многолюдното си

21
семейство. Всеки ден чукал камъни, тъй като бил камено- делец. Независимо дали е студено или горещо, каменоделе- цът всекидневно ходел до каменната кариера, за да добива камъни. Св. ап. Петър се смилил над този нещастен човек и помолил Господ да промени живота на бедния.
– Ти не знаеш защо този човек е в това състояние, за- щото, ако променя неговата съдба, няма да е добре за душа- та му – казал Господ.
Въпреки всичко св. ап. Петър неколкократно молил
Господ да бъде милостив към човека. Най-накрая заради настойчивите му молитви Господ се съгласил.
Св. Петър се явил в скъсани и овехтели дрехи и с бас- тунче в ръка минал покрай каменоделеца.
– Какво правиш, човече? – рекъл старецът.
– Какво да правя, по цял ден чукам камъни, за да из- хранвам семейството си – казал каменоделецът.
– Искаш ли да бъдеш богат и ако искаш, след работа копай до това дърво, където ще намериш скрито съкровище
– казал старецът и си отминал.
Докато работел, каменоделецът си мислел. Този ста- рец мене за какъв ме има. Ако имаше съкровище, той пръв щеше да го извади, за да не ходи гол и бос. Решил той мене да спасява от бедност, а самият той е за оплакване. Когато свършил работния ден обаче, той не се стърпял и копнал точно под дървото, там, където му казал старецът. За негова голяма радост и учудване той наистина намерил богато съ- кровище. Закупил си много земи, стада и си построил при- казен дворец, като заживял охолно и разпътно.
– Иди да видиш бедния, който по твоята молба стана богат – казал Господ на св. ап. Петър.

22
Той се явил като бедняк пред двореца. Там помолил придворните да кажат на господаря си, че един стар познат го търси. Когато обаче богаташът излизайки видял стареца, веднага го познал. Отрекъл се от него и заповядал да го из- хвърлят извън пределите на двореца.
„

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: