Светлина и поезия от корените ни



Дата10.02.2018
Размер41.9 Kb.
#57190
Светлина и поезия от корените ни
За стъклото като материал за строителство и елемент на дизайна разговаряхме с архитект Драган Ефтимов, управител на проектантска фирма „4 Д”-OOD.
Арх. Ефтимов е проектирал множество обекти, между които; почивни домове в Рибарица - 430л, Преустройство на дом 1 в к.”Св.Константин”, комплекс бунгала и столова 400 места във Варна -2 и м.Каваклар, средношколски лагер в с.Орешак -240 л.

с пълно комплесно обслужване – столова, кухня, администрация и др.,административна сграда в Плевен, домове на културата, жилищна структури от 9 сгради под Панорамата в гр. Плевен с 200 апарт.,жилищни сгради в кв.”Лозенец”, кв.”Филиповци”, кв.”Възраждане”- гр.София, първата сграда на РВД-Летище София, административно-производствена сграда в кв.”Илиенци”, авторемонтен комплекс “Джемини- 4”, KFS кв.”Люлин”- София и Варна , бар-кафета в къмпинг Обзор и в Св.Константин, Почивна база край гр.Петрич, и много други за които арх. Ефтимов твърди, че това са само част от “рожбите на професията”му. Има проектирани и построени и около 40 еднофамилни и двуфамилни жилищни сгради и вили, в които “професията му се е превърнала в хоби”.


Арх. Ефтимов, какво е мястото на стъклото в съвременното проектиране на сгради у нас?

Идеята да се използват стъклени фасади, огромни стъклени витрини – стени и цели постройки от прозрачния материал съвсем не е нова. У нас се забелязват днес тенденции, които бяха актуални в европейската мода в архитектурата отпреди доста години. Използуването на стъклото не е самоцел. То изразява стремежа на човека към слънцето като източник на светлина , топлина и здраве. Обикновенно при добро проекти лаконично се използуват само три или четири материала. Единият / с много малко изключения / задължително е стъклото. Прекрасно е да имаш голяма витрина във дневната на вилата си - тогава просто поканваш екстериора да се влее по най-естествения начин в интериора ти, но в същотовреме практиката доказва, че не се чувстваме много комфортно в съвременните почти изцяло остъклени офис сгради. Днес вече наблюдаваме много фасади на обществени сгради, които са изпълнени от различни стъкла. При проектирането на сграда в центъра на гр. Варна се сблъскахме с голям проблем. Там след много опити и търсения се наложи наистина да проектираме цялостна фасада от огледално стъкло /противно на усещането си за баланс на материалите/. Бяхме заобиколени от сгради – паметници на културата с различно фасадно оформление между които и сградата на театъра. Със съвременни материали и средства проектирахме екран в чиито отражения от разлините точки на главната пешеходна ос се откриваха различни перспективи от старото архитектурно наследство. Проектът ни по някакви си там обективни причини не бе изпълнен. Не мога да опиша вълнението си когато ми попадна снимка на която непознат колега беше стигнал сам до същия приом, независимо от нас – това е най-голямто потвърждение, че сме мислили в правилна посока. То е по-силно от адмирациите на колегите от паметниците на културата, които съгласуваха проекта. Ние обаче не разполагаме все още с достатъчно съвременни технологии, за да правим и реализираме екстравагантни, елегантни рещения от стъкло. Това са някои видове поръчки за остъкляване по зададена от проектантите крива, куполи с по големи размери и много други.


А Вие акцентирате ли в проектите си на стъклото?

Ние, българите, не можем да изненадаме света с проекти от стъкло. Нашата сила е в нашата традиция – четирискатните покриви, еркерите, каменните облицовки , дървените обшивки, големите стрехи, бялата гладка мазилка. Аз съм твърд привърженик на идеята, че традициите в националната ни архитектурна философия и култура трябва да се претворяват със съвременни композиции, форми и средства. Светлината и елегантността, които създава стъклото, при нашите класически къщи извира от контрастта между материалите. От съчетанието му гладката повърхност на стъклото с масивното дърво и естествената местна каменна облицовка с дълбока суха фуга се ражда най-често красотата. Общото усещане и внушение, което се получава от една българска къща, построена според законите на възрожденската ни архитектура, е спокойствие, равновесие, сигурност. Един алпийски покрив в нашите ширини звучи агресивно и прекалено динамично. Когато не е задължителен заради обилните снеговалежи, аз не бих го препоръчвал. Той просто не е българската поетика, не е струната, на която се отзовава душата на българина във вечния му стремеж към красота и съвършенство.


Някои философи твърдят, че човекът на бъдещето ще живее в стъклени къщи. Вие как възприемате такова пророчество?

За далечното бъдеще може би – тогава, когато този наистина екологичен материал ще бъде по-евтин,по-топло непроводим, ще са измислени технологии за олекотяването му и за преодоляване на някои недостатъци, които днес съществуват. Изцяло стъклени –



вероятно – не, защото трябва да се променят освен свойствата на стъклото и някои естетически критерии... Преди не малко години французите стигнаха до извода, че стъклените фасади са пагубни за растителността около големите сгради поради ефекта на слънчевото отражение и създаването на непоносима за живата природа висока температура . Изобретателите веднага предложиха вентилационни варианти, примесване на стъклото със слънцепоглъщащи вещества и т.н.,но с това нарушиха някои от най-значимите му качества...
Съществуват изключително впечатляващи проекти на обекти с различно предназначение, изработени от стъкло, които са резултат от специални конкурси, посветени на този материал. Вие бихте ли участвал в подобен конкурс?

Зависи от условията на конкурса, от географското положение и ситуирането на задача и от много други фактори. Винаги е много приятно да се мечтае – нали изкуството, освен всичко друго, е и уловени божествени мигове на вдъхновение. Да, обичам да мечтая, да творя, да експериментирам като повечето от колегите, които уважавам. В този смисъл сигурно ще участвам. От различните архитектурни форуми, победи в международни конкурси и прегледа на световната специализирана преса оставам с впечатлението, че нашата архитектурна мисъл се ползува с определен авторитет в световен мащаб. Тези позиции могат да бъдат сериозно разклатени, сега, когато се сгромолясоха канони и окови и у нас навлизат купища материали и технологии, когато /почти като правило/ инвеститорът - бизнесмен ”знае повече” от архитекта и най-често използува податливостта на колеги с недостатъчен опит за да им внушава идеи. Аз съм твърд привърженик проектирането у нас да бъде в поетиката и светлината на нашите традиции - далече от евтиния блясък на космополитичните архитектурни въжделения. В такъв труден момент трябва непрекъснато да се обръщаме назад и да черпим светлина от корените ни, като проектираме отново и отново на границата между реалността и мечтите си.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница