Световният кибер-тероризъм носи едновременно две големи заплахи – страхът от технологиите и страхът от тероризма. Ембар-Седън
Изтегляне 418.1 Kb.
|
| Методи за въздействие на информационната инфраструктура
Възможна стратегия на терористите е осъществяването на пробиви в компютърните системи на военните министерства и структури, или в системите, осигуряващи водоснабдяването и т.н. Атаките на кибер-терористите могат да спрат електроснабдяването, да предизвикат хаос в системата на управление на въздушното движение, да преустановят действието на кредитните карти на гражданите или пък да създадат проблеми в управлението на спешната медицинска помощ например. Така, подобна кибер-атака на ислямските фундаменталисти, извършена преди време срещу компютърната система на медицинската справочна служба, доведе до загуби, които специалистите сравняват с тези от самоубийственото нападение срещу казармата на американските морски пехотинци в Бейрут през 1983. Освен всичко друго, компютърният саботаж не изисква кой знае какви ресурси. Така, за да бъде взривен голям язовир е необходим един тон мощен взрив, да не говорим колко е сложно да се организира доставката и поставянето на взрива в най-уязвимите места. Много по-лесно е водата от язовира да бъде изпусната като чрез Интернет се подадат съответните команди в предварително „пробитата” от хакери-ислямисти компютърна система за управление. Средства за въздействие на информационната инфраструктура Кибертерористите използват вече познати средства за въздействие на информационната инфраструктура, като Злонамерени атаки от всякакъв тип и вид. Например: 1. Групата „Единство” (UNITY) – мюсюлмански екстремисти „изстреляла” координирана мултифазова DoS акака последователно до няколко типа цели. Първо атакували Уеб сайтовете на държавната администрация на Израел, след това на Израелски банкови и финансови институции, след което атакували Израелски интернет доставчици и накрая атакували сайтове за електронна търговия („Zionist E-Commerce”). 2. Другата група – „Ал Мухайруин” (al-Muhajiroun), базираната в Лондон управлява своите членове през Уеб сайт и направила софтуер, при който е било достатъчно след като се зареди сайта, достатъчно е да се кликне с мишката върху определено място, за да бъде включен компютъра на потребителя към автоматична система за атакуване на Уеб сайтове в Израел. Самите атаки могат да бъдат извършвани индиректно, чрез т.нар. „зомбирани” компютри на трети лица. Проникването чрез Интернет в чужди компютърни информационни системи може да бъде осъществявано от всяко място, където има Интернет достъп и може да бъде замаскирано чрез т.нар. анонимни „proxy servers”. [1] Заплахите на кибертероризма, review.sagabg.net, 2004 г. [2] Заплахите на кибертероризма, review.sagabg.net, 2004 г. [3] Център за стратегически и международни изследвания, 1998 [4] “Киберпреступность и кибертерроризм” – Татяна Tропина, http://www.phreaking.ru/showpage.php? [5] От компьютерных преступлений кибертерроризм отличается, прежде всего своими целями” – Владимир Голубев, Екатерина Титунина, http://www.crime-research.ru/articles/ [6] “От компьютерных преступлений кибертерроризм отличается, прежде всего своими целями” – Владимир Голубев, Екатерина Титунина, http://www.crime-research.ru/articles/ [7] „Използването на Интернет от терористи и борбата срещу това явление” Маура Конуей, Катедра „Политология“, College Green, Тринити Колидж , Дъблин 2 , Ирландия [8] Crispin, Mark M., 2002 – What’s Wrong With This Picture?, http://www.mediachannel.org/atissue/conflict/. [9] Smith Andrew F., 2002 – International Conflict and the Media, http://www.mediachannel.org/atissue/conflict/. [10] McChesney, Robert W., 2002 – Corporate Media, Global Capitalism, In Simon Cottle, editor, Media Organisation and Production. London: Sage. [11] Хакерската група “Лулц секюрити” отплава надалеч, вестник Монитор, 2011г., www.monitor.bg/article?id=296795 [12] Стратегията за киберсигурността на ЕС Изтегляне 418.1 Kb. Сподели с приятели:
|