Световният кибер-тероризъм носи едновременно две големи заплахи – страхът от технологиите и страхът от тероризма. Ембар-Седън
Историческа переспектива на кибертероризма
Изтегляне 418.1 Kb.
|
| Историческа переспектива на кибертероризма.
Подобно на всяка индустрия, нови концепции се прилагат върху по-рано обсъдени области, в опит за по-нататъшно определяне и разработване на концепцията за кибиртероризма. В доклад от 1998 г. на Центъра за стратегически и международни изследвания озаглавено „Кибер престъпност, Кибертероризъм, Кибер война, Предотвратяване на Електронен Ватерло“ е представена една от първите приети дефиниции за кибертероризма. „Кибертероризма означава умишлено, политически мотивирани нападения от местни групи или лица срещу информационните и компютърни системи, компютърни програми и данни, които водят до насилие срещу некомбативи цели.”[3] През 2004 г. пред сенатската Подкомисия за тероризъм, технологии и вътрешната сигурност, заместник асистент-директора на Кибер-отдела на ФБР Кийт Лордо определя кибертероризма като:„……престъпно деяние, извършено чрез използване на компютри и телекомуникационни възможности, което води до насилие, разрушаване и/или прекъсване на услугите, където причината е да се създаде страх от причиняване на объркване и несигурност в рамките на дадена популация, с цел да се повлияе на правителство или населението да отговарят на определен политически, социален или идеологически дневен ред. (Lourdcau, 2005). Основният проблем с тези две определения е, че и двете гледат на физическото лице като на кибертерорист. Това означава, че ако на отделен индивид не му харесва това, което правителството прави и в отговор реши да информира за това си несъгласие като промени, да речем, уеб страницата на дадена правителствена институция по начин, който предизвиква страх у този който вижда сайта (т.е., страха се разглежда като насилие ), чрез способностите си прави мрежовите системи потенциални цели на увеличаващият се брой на недоволните лица, включително и терористи ” (Лордо, 2005). Това означава, че като се работи за осигуряване на киберпространството, като цяло, допълнителни механизми ще бъдат въведени, за да се попречи на терористите да атакуват тази инфраструктура. Но преди някой да може да се защити срещу терористична атака в киберпространство, човек трябва да проучи потенциалните цели, методите за атака, както и общото използване на инфраструктурата от терористи. Глобалната информационна инфраструктура дава възможност за терористи с големи разстояния между тях да общуват чрез глас (стационарни телефони, сателити и глас през интернет протокол VoIP), трансфер на файлове, електронна поща и чат сесии. Терористичните групи вече могат да работят в разпределена, мрежови структура, тъй като комуникационните технологии са се превърнали в критични активи на тези организации. В отделни групи или клетки, членовете могат да работят над по-големи географски региони, извършвайки независими задачи, докато имат възможността за поддържане на честа комуникация, която се изисква в подкрепа на терористични задачи и операции. Без публичност, тероризмът е ограничен и се счита за незначителен за всички, които не са пряко засегнати. Като част от продължаващите дейности на една терористична група, увеличаване показността на своите престъпни деяния е улеснено чрез използването на уеб сайтове, дискусионни форуми и други подобни. Според Антитерористичната Коалиция (АТК)-Базата данни на терористичните уеб сайтове и е-групи в www.atcoalition.net/ има над 1000 уеб сайтове, е-групи и форуми, които подкрепят създаването и разпространението на терористична дейност. АТК е една от първите обществени организации за проследяване и документиране на тези дейности. В резултат на системно идентифициране на тези обекти, АТК предоставя ценен инструмент за бизнеса и правителствата за системно сваляне на тези сайтове за злоупотреби в потребителските договори и нарушение на закона. Изтегляне 418.1 Kb. Сподели с приятели:
|