Свръхсетивhото
Изтегляне 302.42 Kb.
|
| НЕОБИЧАЙНО ЯСНОВИДСТВО
Установено е, че през живота си Едгар Кейси е говорил на 25 различни езика, докато е създавал тълкувания, въпреки че в будно състояние е владеел само английски. Предлагам ви два примера, илюстриращи този феномен. Кейси живеел през 1917 г. в Селма, Алабама, когато една жена в Палермо, Сицилия, чула за него и му писала с молба за точна диагноза и лечение на заболяване на корема. Писмото й било на италиански, затова Кейси го препратил на свой приятел в Тускалуза за превод. Тълкуването от 27 януари 1918 г. било изцяло на италиански. Един италиански търговец на плодове, извикан набързо от щанда си, намиращ се наблизо, в студиото на Кейси, го записал и продиктувал впоследствие превода на стенографа. Ето и другият случай. На 11 юли 1933 г. Кейси започнал да прави тълкуване на живота за Ханс Мюлер от Ню Йорк, който бил роден 53 години преди това във Франкфурт в Германия. Произнесени били обичайните думи за тълкуването. Кейси ги повторил за себе си и след това както винаги започнал да назовава в обратен ред датите от настоящия живот, докато достигнал датата на раждане на индивида. След това казал: „Да, имаме обекта и тези връзки с вселената и универсалните сили, които са латентни и преминали през личността на сегашния обект, известен като Ханс Мюлер." И тогава замлъкнал. След дълга пауза започнал да произнася немски думи. Както, споменахме, Кейси не знаеше немски език; същото се отнася и за съпругата му, която ръководела тълкуването; същото важи и за секретарката му Глейдис Дейвис (Търнър), която могла да запише думите само фонетично. (Мистър Мюлер впоследствие превел записаното и то се оказало сбор от възклицания от рода на: „Малък ъгъл! Малък! Малко дете! Аз ще говоря; аз говоря немски! О, боже, говоря немски! О, боже, не!" Мюлер смята, че някои от изразите, например „малък" и „малко дете", може би са били думите, които са изразили радостта на роднините му при неговото раждане. Това изглежда приемливо, особено ако се вземе предвид, че Кейси винаги сякаш се пренасяше във времето и „присъстваше" при събитията и на местата, които описваше в тълкуванията на живота. След края на поредицата от немски изрази, Кейси изведнъж казал; „Ние свършихме."
Нямало колебание от страна на Кейси; подсъзнателната му памет, действаща винаги безотказно, незабавно възкресила събитието. Той обяснил, че този, който се опитал да го ръководи при получаването на информацията, говорел само немски. Когато станало ясно, че никой в стаята не можел да разбира езика, връзката била прекъсната. Тогава той бил попитай: „Каква е интерпретацията на получените немски думи?"
ВОДЕЩ: Както трябва ли е подготвено? КЕЙСИ: Добре. ВОДЕЩ: Ще предложим ли някои промени за подобряването му? КЕЙСИ: Само по-голямо избистряне или по-добро пречистване на използваната вода, където няма толкова вещество, което е направено или се прави - за концентрацията на същото. По време на задаването на следващия въпрос Кейси от спящ „аптекар" се превърнал в спящ „водещ". Няколко статии, основаващи се на тълкуванията, били току-що завършени и авторът искал да знае дали те точно представят материята. ВОДЕЩ: Държа в ръцете си копия от две статии: „Единството на всички сили" и „Медитация..." КЕЙСИ (прекъсвайки го): Те са много добри, и двете. Използвайте ги такива, каквито са! Много добре изглеждащи статии! АУРАТА „Аурата" е последната книга под авторството на Едгар Кейси Написана в сътрудничество с неговия биограф и приятел Томас Съгру и издадена почти веднага след смъртта на Кейси през януари 1945 г., тя започва с думите: „От момента, до който се простира паметта ми назад във времето, аз винаги съм виждал цветове, свързани с хората. Не си спомням случай, когато съм се срещал с човешки същества и ретината ми да не е регистрирала синьото, зеленото или червеното, меко струящи от техните глави и рамене: Беше изминало дълго време, преди да осъзная, че другите хора не виждат тези цветове; измина също така много време, преди да чуя думата „аура" и да се науча да я прилагам към този феномен, който за мен беше нещо съвсем обичайно. Аз никога не мисля за хората по друг начин освен за тяхната връзка с аурата им; аз наблюдавам промените при моите приятели и близки с течение на времето - при болести, униние, любов, удовлетворение - всичко това се отразява на аурата, а за мен тя е индикатор на душата. Тя ми показва в какви посоки духат ветровете на съдбата." Веднъж осъзнал, че този феномен е нещо необичайно, но в никакъв случай не и специфично за него, Кейси започнал да сравнява впечатленията си с тези на другите хора. За своя голяма изненада той открил, че те са аналогични. „Ние се различавахме само по отношение на цветовете, които бяха в нашите собствени аури" - казва той. „Това е забележително, защото показва колко универсални са природните закони. Знаем, че противоположностите се привличат, а подобията се отблъскват. Така аз имам доста синьо в аурата си и моята интерпретация на този цвят съвсем не съвпада с тази на човек, чиято аура въобще не го съдържа, и който по този повод е способен да направи по-обективна интерпретация. Една дама, която познавах, имаше голямо количество зелено в аурата си и съответно не се отнасяше положително към този цвят в аурите на други хора, като му даваше една спорна интерпретация, според която зеленото е цветът на здравето и е един от хубавите цветове, които човек може да притежава. Кейси можеше да вижда черти на характера, отразени в аурите на абсолютно непознати хора, но когато искаше да помогне някому, за него беше най-добре да го познава. „Така аз мога да му кажа кога виждам трепкащите светлини на успеха или постиженията, или да го предупредя за настъпващата меланхолия или болест. Разбира се, не бих направил това своя професия, не бих и помислил за подобно нещо. Но аз вярвам, че това е способност, която един ден ще притежават всички хора, и затова искам да направя всичко, което мога, за да възприемат и използват хората идеята за аурата, да започнат да мислят за нея - само така те ще започнат да се опитват да виждат своите аури. Откъде идват цветовете и какво ги прави така непостоянни и променливи? Изглежда цветовете са характеристика на вибрациите на материята и нашите души изглежда ги отразяват в този триизмерен свят посредством атомни схеми. Ние самите сме схеми и проектираме цветове, които съществуват за тези, които ги виждат." Кейси бил помолен в едно тълкуване, правено десет години по-рано, да посочи природата и източника на индивидуалната аура. „Аурите са двойни - казва тълкуването. - Част, която показва физическите излъчвания, и част, която показва духовното развитие. Те, когато се поддържат в по-голямо съответствие с преживяванията на индивида, допринасят за по-голямото единение на целта и идеала." „Така аурата е излъчване, което произхожда от силните вибраторни влияния на индивида, духовни и душевни - особено от духовните сили." Много преди това Кейси беше описал аурата „не като причина, а като резултат от състоянието на обекта. Под „обект" ние разбираме не само физическото същество или тялото, а цялото същество, включващо и духовното, и душевното същество". Продължавайки в тази насока, той казва: „Както реагираме на различните състояния, така изпращаме или излъчваме определени вибрации. Самите ние излъчваме енергия, откакто сме създадени, и създаваме тази енергия в самите нас. Нашите реакции са излъчвания, които се оформят в цвят. Това, което ние излъчваме като индивиди и изхвърляме като енергия, е аурата." През годините Кейси е разработил нещо от рода на справочник за цветовете, който обяснява значението им в човешката аура. Тези изследвания се базират върху неговия опит, придобит чрез тълкуване на аурите на околните, върху сравнението на това, което е видял, с това, което е било видяно от други хора, притежаващи този талант, и върху анализа на връзката между цветовете, видени в аурите на хората и събитията и състоянията в техния живот, които биха могли да предизвикат наблюдаваните в аурата промени. Като пример той разказва за човек, когото познава от детинство и който винаги се обличал в синьо. „Често казва Кейси - съм го виждал облечен в синя риза, със синя връзка или дори със сини чорапи. Един ден той влязъл в един магазин да си купи вратовръзки. Бил изненадан, когато установил, че е избрал няколко, които са кафеникави на цвят. Той бил още по-изненадан, когато след известно време започнал да избира ризи на гранатово червени райета и връзки с кърпички за джоб, оцветени в различни гами на червеното. Това продължи няколко години, той ставаше все по-уморен и по-нервен. Работеше твърде много и вероятно беше изпаднал в нервна Криза. През това време червеното беше станало преобладаващо в неговата аура. След това сивото, цветът на болестта, започна да се впива в червеното, но след като той се възстанови, сивото изчезна и синьото започна да измества червеното. Възможно е червеното да беше изчезнало напълно и той се чувстваше така добре. Впоследствие никога не носеше червено, гранатено или алено. Изглежда, че човек реагира към собствената си аура посредством избора на цвета на дрехите си дори без да подозира, че притежава аура. Кейси чувствал, че това ни най-малко не е необичайно. „По-голямата част от хората, смятам аз, виждат аурата, но не го осъзнават. Аз вярвам, че всеки може да открие каква е в общи линии аурата на друг човек, ако започне да следи цветовете, които изследваното лице обикновено използва по отношение на дрехите си или за украса на заобикалящата го среда. Колко пъти сте казвали за някоя жена: „Защо е облякла този цвят? Та той въобще не й отива!" И колко пъти сте казвали: „Колко е красива тази рокля! Цветът е точно за нея. Роклята е направена като за нея." И в двата случая вие сте виждали аурата. Първата жена е носила цвят, който не е близък на аурата й. А втората е избрала цвят, хармониращ с нейната аура. Всички знаем кои цветове са подходящи за приятелите ни, и дори тези, които пасват най-добре. Именно цветовете трептят със същите вибрации като аурата и това я засилва и стабилизира. При по-внимателно наблюдение можете да откриете промяна в приятелите си - тя се отразява в смяната на цвета, преобладаващ в гардероба им. Тук в съкратен вид представяме каталог на цветовете, разработен от Кейси: Изтегляне 302.42 Kb. Сподели с приятели:
|