Свръхсетивhото
Изтегляне 302.42 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Съзнанието е строителят
| Утре може би ще открием...
В много от физическите тълкувания се съдържат факти, доказващи, че Кейси в много отношения значително е изпреварил времето си. Особено в областта на психоматичната медицина той спокойно може да се нарече основоположник. Не е възможно да цитираме всички случаи, в които се обръща внимание на различни духовни характеристики, тъй като всяка една от тях е съставна част от философията на Кейси. Той казва: „Съзнанието е строителят". Според него емоциите и духовната неразположеност са в по-голяма степен причина за физическите болести, отколкото всеки друг фактор. Така, както бедният духовен живот може да е предпоставка за лошо здраве, по същия начин положителното и градивно съзнание може да резултира в добро - или поне в по-добро здравословно състояние. „Защото това, което мислим и което ядем, взети заедно - правят това, което сме физически и духовно" - казва Кейси в тълкуване от 1934 г. Също през 1934 г. по повод случая на едно 11-годишно момиченце: „Но това лечение трябва да се провежда систематично, с очакване, без да има съмнение! Защото това, за което молим от негово име, вярвайки и живеейки, вече го имаме." За един пациент, страдащ от рак, Кейси казва: „Запази конструктивния мироглед с помощта на молитвите." За друг пациент с рак са думите: „Духовната настройка е в много тясна връзка с физическите реакции като болестта на тялото." „Гневът - казва Кейси - със сигурност е отрова за системата. Това трябва да е предупреждение за всеки човек." „Трябва да бъдем сигурни - казва той в тълкуването на млад мъж, - настройката често влияе на физическите състояния на тялото. Никой не може да мрази ближния си и да няма проблеми със стомаха или черния дроб. Никой не може да бъде ревнив и така да допусне яростта в себе си и да не се оплаква от смущения в сърдечната дейност. Тук не е налице никое от тези нарушения и тук тази настройка е свързана с натрупванията, ставали постепенна., тенденции към невротично-артритни реакции..." Нямаме намерение да твърдим, че Едгар Кейси е единственият, който се е занимавал с връзката между емоциите и физическите болести, нито че неговата концепция за психосоматичното заболяване е нова. Но трябва да се каже, че едва през последните няколко десетилетия медицината започна да гледа на човека като на едно цяло, по начина, по които Кейси прави това в своите тълкувания, без да се концентрира изцяло само върху нарушеното функциониране на един или повече органи. Това, разбира се, е голям напредък, но той носи със себе си и огромни трудности в работата при определяне причините за всяко едно конкретно заболяване. Например, сякаш въпросите при решаване на днешния ужасен проблем за раковите заболявания не са достатъчно сложни, та сега към тях се прибавя възможността емоциите също да съставляват част от причината за тази болест. Тези проблеми бяха разглеждани на една 3-дневна конференция в Ню Йорк през май 1968 г., под егидата на Нюйоркската академия на науките. Един от докладите описвал изследванията на неколкостотин пациенти, болни от рак, проведени от група медици от университета в Рочестьр, които силно клонят към извода, че душевните чувства на безнадеждност и безпомощност, причинени от смъртта или раздялата с някой близък, по някакъв начин са свързани с раковото заболяване. Като допълнение към тези изследвания могат да се цитират и задълбочените интервюта, проведени от един нюйоркски психолог с група от 500 пациенти с ракови заболявания и друга от 600 души без заболявания. Според този психолог животът на раково болните хора се характеризира с ранни загуби, причинени от чувства на обърканост, самота и дори чувства на вина и самообвинение. Председателят на конференцията, д-р Клаус Бенсън, професор по психиатрия в Джеферсонския медицински колеж във Филаделфия, разказа, че неговите изследвания показали, че ракът най-често се проявява при хора, неспособни да овладеят емоциите си вследствие на загубата на близък човек. Тези неизразими емоции, казва д-р Бенсън, изглежда сякаш причиняват промени в централната нервна система, които пък от своя страна понижават съпротивлението към болестта. Сред повечето участващи в конференцията имаше принципно съгласие по въпроса, че раковото заболяване се проявява най-често при хора с намалена имунна зашита. Трябва да се каже, че психосоматичните заболявания са само една от областите, в които Кейси сериозно е изпреварил времето си. Сега, след като е открита ваксина за детски паралич, тази болест не представлява особен проблем за лечение. Но през годините, когато са правени тълкуванията на Кейси, това беше страшна болест, взимаща ужасен данък от човешкото здраве, дори от самия живот. Тук ще цитираме казаното за детския паралич от Кейси в тълкуване от август 1936 г.: „От самата природа на състоянието, показанията са като цяло, създавайки възпаления, че са от отделителната и лимфната циркулация. Доколкото е инфекциозно, значи може да бъде носено от хора или също така с предаваща се болест. И то се появява в индивида от състоянията, които съществуват от това, което може да бъде наречено телесна инфекция или телесноинфекциозно състояние. Когато състоянията са в баланс в тялото, където има това изпарение, настъпило посредством циркулацията и активността на повърхностната циркулация, тези части от кожата най-често биват затруднени от липсата на чистота. Инфекциозни сили също могат да причинят това чрез изпускане на кръв в тези части на изпарение на самата кръв, което значи, че те атакуват така лигавиците на гърлото, устата, очите и носната кухина, но също така могат да бъдат погълнати чрез отделителните центрове от слабините, под ръцете, коленете, лактите. Това са източниците, също и това са начините на инфектирането, на инфекциозното състояние, което може да възникне, както чрез контакт, така и по въздуха. Както виждаме то е от вид, или от тип, както беше показано; където има повече хора в едно домакинство, изложени на вируса и само някои от тях са заразени. Това показва, че жлезите на някои са по-активни от жлезите на други. Като предпазно средство срещу детския паралич Кейси препоръчва използването на вид йод, разработен при независими изследвания с помощта на тълкуванията на Кейси. За разлика от всички други такива лекарства, то не се приема вътрешно. Като превантивно средство срещу детския паралич този йодов разтвор се използвал при бани с разтъркване, „за да могат по-възрастните, медсестрите или тези, грижещи се за пациента, да мажат около ръцете, слабините и подобни части на тялото. Използвайте спрей около 50-процентов разтвор с обикновена сила за гърлото, носната кухина и подобните, И вземането вътрешно на известни количества от тези, които явно са изложени на тези условия - 1 до 2 капки сутрин и вечер на периоди, след това период на почивка, след това взимайте отново..." През 1962 г. в една емисия на новините се говореше за изследване, което изглежда открило някакви съставки в морска раковина, нещо като охлюв, използван от жителите на Бахамските острови за храна, които противодействали срещу детския паралич. Според това съобщение, сред жителите на острова е имало само 15 случая на детски паралич през последните 10 години. Ако приложим пропорционално степента на разпространението на болестта в САЩ, тези случаи за същия период би трябвало да бъдат 177. На остров Бимини децата започват да ядат раковината — сурова, в салати, пържена и т. н. още след като престанат да сучат. В Насау тези раковини се ядат по-рядко. Именно там са повечето от тези 15 случая. В съобщението се съдържаше и допълнителна информация - изследвания показали същите свойства и при сока от друг вид морски охлюви. Те, както и раковините, имат високо съдържание на йод, макар че всичко това не е доказателство за казаното от Едгар Кейси за детския паралич, но донякъде се потвърждава по отношение на йода. Все още обаче тази болест има неизследвани страни, които, като бъдат проучени, може би ще потвърдят правотата на казаното по-горе. Сега ще разкажем за едно 18-годишно момче, страдащо от левкемия, за което Кейси е направил редица тълкувания през 1941 г. В описанието на диетата, която според "тълкуванията била изключително важна за лечението на този пациент, Кейси казва нещо много интересно. „Да съдържа толкова портокалов сок, колкото може да бъде асимилиран от тялото. За предпочитане са плодове от Флорида, узрели по дърветата. Те съдържат нужните елементи." В статия в „Сатърдей ревю" от 1 юни 1968 г. авторът, д-р Соломон, говори за доказателство, показващо, че относителният недостиг на витамин С в тялото на болния от левкемия пациент може да бъде причина за повечето болестни симптоми. Според д-р Герб съвременни изследвания показали, че клетките на левкемията могат да погълнат целия наличен в тялото витамин С, оставяйки толкова малко в плазмата и в тъканите, че пациентът проявява симптоми на скорбут. Очевидно обичайните дози витамин С в тези случаи не са достатъчни; д-р Герб предполага, че при експериментално лечение с големи дози витамин С, най-неприятните симптоми на левкемията в голяма степен могат да бъдат преодолени. Той смята, че това би удължило живота на пациента. Портокалите, разбира се, са богати на витамин С. Тук трябва да разкажем за кафето, което често се предписва в тълкуванията, при това то трябва да се приема не просто като напитка, но и като храна. В едно тълкуване се казва: „За хранителни качества и подсилване на съставките, кафето трябва да се приема без захар и сметана." В друго се твърди: „Кафето, което се приема както следва, е храна; а то е такова без сметана и мляко." В сп. „Здраве" от февруари 1964 г. се съобщава, че биологичният анализ на кафето показал, че то съдържа немалки количества витамин В, ниацин, както и други В витамини. То също така съдържа минерални соли, калций, желязо и флуор. Твърди се, че в 100 г кафе се съдържат от 45 до 46,5 мг ниацин. А при силно изпечено кафе се установило, че 4 чаши съдържат от 9,6 до 13,4 мг ниацин, т. е. достатъчно, за да бъде задоволена дневната дажба на един човек. Времето след смъртта на Кейси донесе със себе си редица открития, които ни позволяват по-свободно да тълкуваме и по-точно да разбираме твърденията в тълкуванията. Този напредък позволи да се потвърди научно точността на информацията, давана от Кейси. Едва сега започват да се осъществяват редица проекти за използване на тълкуванията в различни области. В изданието на АИП „Нюз" от септември 1968 г. се говори за изследователска програма, осъществявана от фондацията „Едгар Кейси" и различни медицински и остеопатични институти. В статията се казва: „Работата върху епилепсията, склерозата, шизофренията, глухотата и други болести и техните синдроми вече показва интересни резултати, числото на участващите лекари нарасна чувствително." Изтегляне 302.42 Kb. Сподели с приятели:
|