Свръхсетивhото
Изтегляне 302.42 Kb.
|
| 11. ИЗЧЕЗНАЛИ ХОРА
Определянето на местонахождението на изчезнали хора при всички случаи не е от силните страни на Едгар Кейси. Въпреки няколкото неуспехи или почти неуспехи, той понякога е постигал и добри резултати. Обяснението не е особено ясно. Съществуват признаци, че Кейси е чувствал, че не би трябвало да използва психическите си способности за такива цели, тъй' като той съзнавал, че основната му задача е да се концентрира в областта на физическите проблеми и в душевното и духовното насочване на хората. Най-силният пример за това е случаят, когато бил помолен от лекаря да установи местонахождението на изчезналия съпруг на негова позната. Отказът му бил учтив, но твърд: „Ние сме посочени чрез информацията да нямаме нищо общо с такива случаи. Съжалявам, но не мога да ви помогна." Често след като не удовлетворявал .подобни молби, той страдал душевно и физически. Веднъж бил помолен да установи местонахождението на едно малко момче, което вероятно било отвлечено от дома си в Ню Йорк през април 1938 г. Полученото тълкуване не толкова решавало случая, колкото отговаряло на въпроса, може ли способностите на Кейси да бъдат използвани в тази насока? Като отделен отговор на този въпрос Кейси допълва: „Това не е състояние, което е различно от обикновеното, а е работа на ненормален. Оттук става все по-трудно какво решение да се вземе; все повече е под въпрос да се предприеме ли такова издирване. След това тълкуване Кейси изглеждал видимо потиснат и изнервен. Информацията, получена за момчето, дотолкова, доколкото имало такава, изглеждала достоверна. Тялото на детето било намерено няколко седмици по-късно, носещо се по водите на Ловг Айлънд. Очевидно то било преживяло дълго и тежко пленничество, като на едната му ръка имало дълбоки белези от завързване с тел. Възможно е отказът на Кейси, поне отчасти, да е породен от факта, че през 1932 г. той неуспешно се опитвал да установи местонахождението на едно бебе. По молба на приятел на семейството били направени няколко тълкувания, в които на пръв поглед се съдържала точна информация за станалото. Въпреки това казаното в тълкуванията почти не съвпадало с фактите, изнесени на процеса срещу Бруно Ричард Хауптман. Обвинението било само срещу Хауптман, според тълкуванията той имал съучастници. Трябва да кажем, че има още твърде много несъответствия между информацията от тълкуванията и установеното в процеса, така че очевидно не е необходимо да се задълбочаваме в изследване на този случай.
обстоятелствата и тези състояния и опасенията, които са проявени тук във връзка с майката. Те всички задно не са приятно обкръжение или приятни състояния... през следващите месеци или през август 1940 г. ще има пълно узнаване и връщане на тялото при майката..." (Трябва да се отбележи, че Кейси използва думата „тяло" в смисъла на индивид и в никакъв случай на „труп".) Един приятел на семейството открил момчето през юли 1940 г. в Лос Анджелис. Родителите, които преди това били помолили за тълкуването, отишли там и взели сина си. Трябва да се каже обаче, информация за самия случай в тълкуването нямало. Странното изчезване на Марк Клейпул В много от случаите, при които Кейси прави опит да установи местонахождението на изчезнали хора, той бил смущаван от специфично препятствие, нарушаващо нормалния ход на неговата духовна работа. Няма случаи, който да илюстрира това по-подробно от изчезването на Марк Клейпул. Марк бил на 10 години, с отчасти забавено развитие, страдащ от епилепсия. От 31 юли 1929 до 11 януари 1932 г. Кейси направил 34 точни тълкувания за това момче, в последното от които дал пълна картина за здравословното състояние на момчето, както и пълно описание на лечението и очакваните резултати. Той дори посочил в тълкуването и училище, което Марк трябвало да посещава, тъй като то било най-пригодено за неговите нужди. Тогава, около обяд на 12 юли 1932 г., майката на Марк телефонирала с молба да се направи спешно тълкуване с цел да бъде установено местонахождението на сина й. Той изчезнал веднага след като обядвал два дни преди това, докато се разхождал със своя съученици по хълмовете в подножието на планината. По неизвестни причини училищното ръководство изчакало два дни преди да съобщи това на майката. Мисис Кейси, която водела тълкуването, започнала с описанието на обстоятелствата на изчезването, доколкото те били известни. След това казала: „Моля опиши движението на това тяло от неделя следобед, 10 юли 1932 г. до сегашния момент, кажи ни къде се намира той сега и как е най-добре да стигнем до него. После отговори на въпросите, които ще бъдат задавени." Кейси отговорил: „Не го виждаме сред тези, които .се разхождат," „Не го ли намирате в училището или в лагера през деня или по-рано?" „Не го намираме в този лагер или училището. Намираме го на обяд с другите." „Моля, проследете го след това. Обядвал ли е Марк в училището или в лагера?" „Не можем да определим къде се намира след обяда, тук на полето, около постройките или лагера." „Къде е отишъл? Моля, опишете движението на тялото от момента, в който го виждате." „Не го намираме тук." Мисис Кейси продължила това изпитание: „Намираме ли го в училището по някое време през..." Кейси я прекъснал: „На обяд." „Бил е там на обяд?" „Бил е на обяд." „Моля, проследете тялото от обеда, кажете ни къде е отишло." „Не намираме тялото." „Какво се е случило с тялото?" „Не намираме тялото." „Моля, кажете ни, колко информация за тялото можем да получим чрез този канал?" „Не намираме Тялото." „Дали Марк по време на разходката не се е отделил от останалите и не е останал през нощта на около миля от училището?" „Намираме тялото на обяд. По-късно не го намираме." Мисис Кейси все още не смятала да се отказва: „Моля, проследете движението на тялото след обяда." „Не намираме тялото." „Къде се е движило тялото, след като се е наобядвало?" „Не намираме тялото." „Можете ли да ни дадете някаква информация за Марк Клейпул?" „Не намираме тялото." Мисис Кейси продължила да задава въпросите с други думи. Всеки път Кейси отговарял: „Не намираме тялото." Тя се опитала да получи отговор от Кейси, повтаряйки сведенията, дадени в началото на тълкуването - името на адреса на училището, обстоятелствата около изчезването. Отново никакъв резултат. Кейси повтарял все същите думи. Накрая тя попитала: „Можете ли да проследите пътя на Марк от масата за обяд нататък?" „Прекъсва се там. Не можем." „Какво значи „прекъсва се там"?" „Не можем да го видим." у „Можете ли да ни кажете, дали с тялото се е случило нещо, което да е причинило смъртта му?" „Не намираме тялото." „Моля, обяснете ни какво ви попречи да проследите пътя на тялото?" „Нещо се намесва. Не знаем." „Едгар Кейси, ще ни кажете ли по какъв начин да получим от вас информация за Марк Клейпул, която може да помогне на родителите му да го намерят, когато направим след време нов опит?" Обикновено в такива случаи Едгар Кейси без да се бави, посочва исканото сведение. Въпреки туй той отново казал само: „Не намираме тялото." Очевидно било, че няма смисъл да се продължават, опитите. Мисис Кейси прочела формулата за събуждане. Кейси, разбира се, бил много разстроен, като продължил опита с тълкуване още същата вечер. За щастие то се оказало ненужно. Същата вечер към 8 ч се обадила майката на Марк, за да съобщи, че той току-що бил намерен от другата страна на планината, без нито една дреха по него, целият издраскан, зашеметен и изгладнял. Умственият му недъг бил причината той да не може да обясни какво се е случило. Той бил настанен в болница, за да бъде излекуван обривът, покрил цялото му тяло, и постепенно се възстановил напълно от последствията от двудневното си пребиваване по хълмовете. Интересно е, че през следващите няколко години за Марк Клейпул била направена серия от тълкувания, занимаващи се с физическото му състояние и нямало случай Кейси да не успее да даде исканата информация. Изтегляне 302.42 Kb. Сподели с приятели:
|