Свръхсетивhото
Изтегляне 302.42 Kb.
|
| Кейси „ издирва" Амелия Иърхарт
Не можем да твърдим, че има голяма точност в двете тълкувания, направени през 1937 г., във връзка с изчезването на Амелия Иърхарт и нейния навигатор в последната част на околосветския им полет. Няма нито едно точно твърдение, обясняващо какво наистина се е случило. Въпреки това тълкуванията са интересни и затова смятаме да цитираме най-важното От тях. Първото е направено на 5 юли по молба на близък приятел на Амелия. Уводът към тълкуването гласял: "Ще имате пред себе си молбата ни..., в която той иска информация за местонахождението на Амелия Иърхарт, която според едно съобщение по радиото от 2 юли 1937 г. се е намирала приблизително на 100 мили от Хауленд Айлънд в южната част на Тихия океан. Намерете местонахождението й по това време и проследете движението й до настоящия момент като давате и указания как може да бъде намерено това място сега. Ще отговорите на-въпроси, свързани с този проблем." Кейси започнал: „Да, имаме молбата, а и тревогата от това се появява в съзнанието на мнозина в момента... Както виждаме, тъй като състоянието е по-скоро сериозно, в ранните часове (защото сега там е нощ) трябва да имаме местоположението на тези, които търсят в района. Това, както виждаме, се намира в това положение срещу обикновеното на тези, които са загубили пътя си; към север и запад на Хауленд Айлънд. Към рифа, който се простира от западната част на острова, на по-малко -от 100 мили от основната част на Хауленд Айлънд; и от Хауленд Айлънд в западно, северозападно направление." „Какво е в момента състоянието на Амелия Иърхарт и нейния спътник?" - попитали Кейси. „Амелия Иърхарт сега е много по-добре, понася обстановката много по-добре от спътника си; защото спътникът е изпаднал в паника и те двамата са изпаднали в състояния, които трябва да се имат предвид. Нищо не засяга телесно, колкото изоставеността и душевното състояние." „Какво се е случило със самолета? Какво е неговото състояние?" „Той е донякъде развален, но това, както виждаме, е повече от опита за приземяване, когато е започнало да изтича гориво, отколкото нещо друго. Макар че със сигурност, ветровете и неспособността да се стабилизира са поставили нещата извън нормалното. Не са могли да 'продължат дори с гориво." Кейси бил помолен за указания във връзка с местонахождението на Амелия и нейния спътник. „Наистина - казал той, — има изгледи да се установи местонахождението в този район рано сутринта. Но ще е необходима светлина, защото за тях няма път от светлина с изключение на светкавиците - и това скоро ще даде пътя." „Те имат ли храна и вода?" „Много-малко и от двете. Състоянията със сигурност са се влошавали постоянно през цялото време. Но трябва да има спасение с това придвижване, в ранното утро на утрешния ден - 6-и - "който вече е започнал, но още не напълно, и сега е видно повече движение в дясното направление." В края на тълкуването Кейси отбелязал, че видял и много железни мрежи „някои на ромбове, други на правоъгълници". Това, както ще видим, ще се окаже много интересно твърдение. Второто тълкуване било направено на 2 август 1937 г. по молба на съпруга на Амелия, Джордж П. Пътнем, който влязъл в контакт с АИП с помощта на приятеля, който поръчал първото тълкуване. Кейси започнал: „Както виждаме, 21 юли е донесъл промени в тълкуването на Амелия Иърхарт. Може да бъде дадена много малко полезна информация, освен това: само тя е загинала. Така, това е между 89-ата и 90-ата миля северозападно от нейната очаквана цел, или Хауленд Айлънд. Буря и горещина. Ние завършихме." Самолети са претърсвали този район на 18 юли. Според Кейси Амелия е живяла-още три дни. След този случай дълго време е имало много спекулации по повод случилото се с изчезналите Амелия Иърхарт и Фред Нунен. Много писания са се опитвали да разкрият истината за тяхната съдба, но на практика няма нито едно сериозно изследване. Нито едно, докато жена, родена в Япония, живееща в Сан Матео в Калифорния, не писала на вестник „Таймс", Сан Матео, че видяла двама американски летци, мъж и жена, които били отведени от войници на Сейпън Айлънд на Марианите през 1937 г. Тази жена, чието име е Джозефин Бланко Акияма, дала точни описания на Аме-лия,и Фред, като подкрепила разказа си с много доказателства. Нейната версия за случилото се била публикувана през 1960 г. Не за първи път разказвала историята си, но тогава за първи път тя получила публичност. Казаното от нея не било доказателство, че събитията са се развили именно по този начин, но било достатъчно, за да заинтересува журналиста от радио „Сан Францис- ко" Фред Гьорнър да започне разследване. Издирванията са се провеждали от 1960 до 1966-к и в тях освен Фред Гьорнър са участвали още системата за радио „Калъм-бия", лигата на вестниците „Тайме" от Сан Матео, Асошиейтед прес. Пълно описание на операцията се •съдържа в книгата на Гьорнър „В търсене на Амелия Иърхарт", издадена от Дабълдей през 1966 г. Изводите, до които стигнало разследването, били сходни донякъде с информацията от тълкуванията на Кейси. Нито изследванията, нито тълкуванията отговарят на въпроса, какво се е случило с двамата летци, или както пише Гьорнър, обединявайки всички изводи от търсенията: „Това вероятно е случилото се, имайки предвид фактите, с които разполагаме." Според версията на Гьорнър, Амелия и Фред не летели директно от Лае в Нова Гвинея към Хауленд Айлънд, както било предвидено в плана за полета. Вместо това те се насочили на север към Трък в Централна Каролина, изпълнявайки неофициално поръчение за Съединените щати - да проверят японските въздушни пространства и боеспособността на флота в комплекса „Трък". Гьорнър, който самият е опитен пилот, смята, че тяхната „Електра", произведена в заводите ,,-Уосп Сеньор", можела да достига скорост от 20й до 220 мили в час. Въпреки това най-високата скорост, развита от тях през целия полет е 150 мили в час. Той смята, че те умишлено не са демонстрирали възможностите на самолета. Така те смятали да прелетят над Трък и то във време, което не е отбелязано в разписанието на полетите. Когато попаднали в район с особени метеорологични условия - силни въздушни течения, утихващи напълно на моменти, те напълно осъзнавали опасността. Амелия при всички случаи не е искала да се задържа по-продължително време на североизток от Хауленд, където според разписанието на полетите тя въобще не е трябвало да се намира. Затова тя не поддържала радиовръзка. Облаците скрили морето за дълго време и така те имали навигационни проблеми. Накрая, след като горивото почти привършило, Амелия помислила, че са подминали Хауленд, и се върнала по посоката, от която дошли. Така те сменили курса на полета съвсем малко преди да достигнат целта си. Тя приземила самолета на малък остров, който бил част от дълъг атол. Най-вероятно е, казва Гьорнър, самолетът да се е разбил в лагуната на атола Мили, намиращ се на югоизток от Маршаловите острови, който бил подмандат-на територия на Япония. Според заключенията на Гьорнър, Амелия нямала наранявания, докато Нунен си бил ударил главата в някакво желязо в кабината. Главата му била сцепена и той бил в безсъзнание. Амелия превързала раните му и когато той дошъл в съзнание, тя излязла от самолета, за да проучи района. Отдалечавайки се от брега, попаднала на група местни жители, на които обяснила със знаци, че трябва да пренесат Нунен. След като свършили това, започнала да изпраща сигнали 8. О. 8. от повредения самолет. След това, пише Гьорнър, на или около 13 юли 1937 г. японски рибарски кораб взел на борда си Амелия и Фред и ги закарал до малкия японски воден самолет „Камой" или до изследователския кораб „Коршу". Така те пътували до Ялуит, после, до Каваялейн и накрая стигнали до Сейпан, където се намирал японският военен кораб за Тихия океан. Там те били разпитвани, вероятно жестоко, и впоследствие починали - Амелия от дизентерия, а Нунен бил обезглавен. На пръв поглед изглежда, че няма почти нищо общо между тълкуванията на Кейси и написаното от Гьорнър в книгата му. Въпреки това има някои сходни места. Местонахождението на самолета, дадено в тълкуванията, е доста съмнително. Най-малкото, защото на 90-100 мили северозападно от Хауленд няма остров. Въпреки това трябва да кажем, че това е мястото, където е смятала, че се намира Амелия, когато е приземила самолета, и е възможно Кейси да е прочел тази информация по телепатичен път от мислите й. Или може би просто е приел "данните, дадени в увода към тълкуването за сигурни. Казаното от Кейси, че те са на това място, противоположно на обикновеното за тези, които са изгубили пътя си, ако бъде съобразено с версията на Гьорнър, може да означава, че те умишлено са се отклонили от курса, за да прелетят над Трък. Кейси споменава силни ветрове и бури. Това очевидно съответства на обстоятелствата, принудили ги да се приземят. Също така се споменава липсата на гориво, което напълно съвпада с версията на Гьорнър. И в двете версии се смята, че самолетът се е приземил, а не е катастрофирал. Във второто си тълкуване Кейси твърди, че Амелия е починала на 21 юли. Това е напълно възможно, ако се приеме за вярно, както пише Гьорнър, че те са били открити на 13 юли и са били откарани в Сейпан за разпит. За жалост във второто тълкуване Кейси не казва нищо конкретно за съдбата на Фред, причината за което може би е тази, че неговото име не се споменава в увода към тълкуването. Кейси също така не е посочил и причината за смъртта на Амелия, макар че в първото тълкуване говори за изостаналост и за тежкото състояние. Най-впечатляващото твърдение, свързано с разказа на Гьорнър, е казаното от Кейси в края на първото тълкуване, когато съобщава, че е видял „много железни мрежи, някои на ромбове, други на правоъгълници". Това съвсем спокойно може да се отнася до задържането и разпита от японците, описани от Гьорнър. Тъй като тълкуването е правено на 5 юли, тези думи е възможно да са лредска-зание, символ, ясновидство по повод тяхното бъдещо арестуване. Възможно е също така задържането да е станало по-рано, а не на 13 юли, както е според Гьорнър. Разследването, в което е взел участие Фред Гьорнър, не успява да разнищи докрай тази история. Преди няколко седмици той ми. каза по телефона, че издирванията били подновени. Така може би някой ден ще узнаем всичко за мистерията от 1937 г. 12. ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В ТЪЛКУВАНИЯТА НА ЕДГАР КЕЙСИ В тълкуванията на Кейси срещаме огромно количество исторически данни. Най-често те фигурират в тълкуванията на живота на хора, където историческите детайли се явяват част от описанието на миналите прераждалия в съществуването на душата. За щастие в тези случаи такава информация е била връщана на спящия Кейси за по-обширни обяснения. Понякога неговите твърдения не съвпадат със схващанията на казионната наука, но често те просто допълват вече известното. Съществуват много случаи, при крито данните, получени от тълкуванията, били абсолютно неприемливи за времето, когато е живял Кейси, но затова пък впоследствие са потвърдени от археологически находки или от други доказателства. В една от предишните глави ние разгледахме случая на преродената Саломе. Кейси, в тълкуването на тази жена твърди, че като Саломе тя е присъствала на Исусо-вото възкръсване на Лазар от смъртта. Минали доста години, докато тази история, подобно на казаното в Светите писания, била потвърдена от открити древни писмени документи. Историческите сведения в тълкуванията са невероятно много, затова няма да е възможно да ги разгледаме всички в рамките на тази глава, но ще се опитаме да подчертаем значимостта на тези материали, като цитираме отделни примери от тълкуванията на различни хора. В едно тълкуване за едно 4-годишно момченце Кейси казва: „Преди това ние виждаме душата да се е намирала в тази страна, която сега е известна като Арабия... тогава в името Ксертелпес..." (В друго изречение от тълкуването се обяснява, че под Арабия се разбира Персия или сегашен Иран.) „Душата била сред тези, които станали първи сред многото съдии в града... Все още могат да бъдат намерени от душата тези останки близо до мястото,, където е погребан Ухилд (Кейси през предишно прераждане), в пещерите извън града, които наскоро били построени и наречени Шуш-тар; това е на юг и запад от града, в пещерата там." В тълкуването, на една 42-годишна жена Кейси казва: „Преди това виждаме душата в страната Халдея, когато там са били тези периоди, когато е била подготовката на хората, наречени евреи, да се завърнат в собствената си страна, за тяхното установяване в живота на родината им. Може да се каже, че душата е била съветник на царя Ксерксес. Душата тогава е била от халдейците. И там може да бъде намерен в тези разкопки - търсете ги - този жезъл, който веднъж е използван в твоето обожествяване за лични цели през това съществуване. Той ще бъде сред тези неща, които скоро ще бъдат открити. Той е от ебонит и злато." За една 33-годишна жена Кейси казва: „Преди това душата е била на земята, когато са били преселванията от изток на запад - злато! През ~А9 душата със спътниците си и придружителите отпътувала за западните страни. По пътя били преживени трудности, защото душата била сред тези, които достигнали, и видяла, вече опитна, какво свързва в тези действия с тези, които били сравними в техните отношения към подобни състояния: караници, пиене, разточителство. Името било Ета Тетлоу. Записи на това могат да бъдат намерени на някои от въпросните места в някои части на Калифорния, дори и сега." В тълкуването на един 20-годишен мъж Кейси казва: „Преди това душата е била » Норвегия, бил сред тези, които били смелите, мореплавателите; душата била Ерик, както се е наричала през това съществуване; преселила се или се установила л страната на сегашното си местоживеене (Америка)." Попитали Кейси: „Колко пъти и крез кои години е прекосявал океана през прераждането се в Норвегия?" . Той отговорил: „1552, 1502, 1502." (Забележете,, че тук както винаги, Кейси назовава годините в обратен ред. Това вероятно е потвърждение на неговото твърдение, че получава информацията от книга със записи" (за която сме говорили а една от предишните глави.) Описвайки пътуванията, той допълва: „В тази страна има заселвания, в- северозападните части, дори части от Монтана са били достигнати от душата- защото достъпът тогава е бил нрез Санкт Лоурънс нрез езерата." Когато го попитали за неща, което може да потвърди казаното, Кейси отговорил: „Доказателствата тъкмо са открити от една експедиция в Уисконсин... Сред ножовете и камъните, които са намерени, един от тях е бил на Ерик!" Дори това кратко изложение доказва огромните способности на Кейси в областта на историята и географията. Още едно доказателство за правотата на Кейси, според мен е фактът, че имената, които той дава на различни хора за миналите им прераждания, винаги са подходящи за съответното време и място. Например името Ксертел-пес, споменато по-горе в тълкуването на малкото момче, идеално подхожда за Персия от това време.
Изтегляне 302.42 Kb. Сподели с приятели:
|