Свръхсетивhото
Изтегляне 302.42 Kb.
|
| Какво ни предстои?
В първата глава на тази книга споменахме някои от предсказанията на Кейси, чиято правдивост времето е доказало. Тази тема цялостно е разгледана в други книги задно с пророчествата, посветени на бъдещето: „Едгар Кейси - спящият пророк" на Джес Стърн и „Пророчествата на Едгар Кейси" от Мери Елън Картьр. Напълно естествено е, че най-голямо обществено внимание привлякоха предсказанията на Кейси, отнасящи се до земните промени, особено за периода 1958 - 1998 г. Тези пророчества са потресаващи и ако наистина се сбъднат, ще засегнат огромно количество хора. Аз смятам, че е необходимо да им се отдели повече внимание, защото е напълно възможно Кейси да ги е направил с цел да предупреди човечеството, да го накара да промени пътищата си и така да предотврати катаклизмите. Въпреки това не смятам да ги изброявам тук. Първо, те са предмет на други книги, а на това място едва ли има възможност, да бъдем изчерпателни по въпроса. Затова бих препоръчал на читателя да се запознае с по-горе цитираните книги, както и с изданието „Земни промени" на АИП. Тук искам да изразя едно само свое наблюдение. Предсказанието на Кейси за бъдещето разрушаване на Лос Анджелис, Сан Франциско и Ню Йорк ме притесни особено много, тъй като аз живея само на няколко мили южно от Сан Франциско. Дори известните научни факти показват, че живеейки на ръба на една от най-активните земетръсни зони в Америка, Сан Андреас, шансовете ми да попадна в центъра на огромното разрушение, което според Кейси ще се осъществиАот 1958 г. до 1998 г., са особено големи. Геолозите посочват, че имайки предвид многото земетресения в района, трябва да се очаква ново, което може да стане както след 10 години, така и след 10 минути. Въпреки това точно в тази зона продължават да се строят огромни сгради, заводи, училища и инсталации и то точно по земетръсната линия. Едва ли ще е нужно някой специалист да ми обяснява, че живея върху бомба със закъснител. При всички случаи първата ми реакция, след като прочетох пророчеството на Кейси, беше да обмисля възможността за изселване. И аз мислих много дълго по този въпрос. И тогава разорах, че всъщност ме притеснява не мисълта за внезапната смърт, а представата, че домът ми и въобще всичко ще бъде разрушено и че аз трябва да започна всичко отначало. Това е неприятна мисъл, защото тя се опира на един човешки недостатък, който Кейси неуморно бичува в тълкуванията си: тенденцията да смятаме материалната страна на живота за по-важна от духовната. На едно място Кейси казва: „Така тези преживявания, които разбиха надеждите, които донесоха разочарования, които създадоха периоди, когато изглеждаше, че много малко или нищо е останало в материалния живот - ако те бяха използвани като стъпала, а не като повод за възмущение, за обвинение на останалите, за недоволство, ние смятаме, че те щяха да се превърнат в полезен опит, който може да отведе човека в тих и мирен приют." Изтегляне 302.42 Kb. Сподели с приятели:
|