Т е м а №1 същност и роля на предприемачеството. Теории за

Международно фирмено поведение
20










Фиг. 2. Цялостна система на детерминанти на конкурентното предимство
според М. Портър
15

Концепцията на Портър за локализация на конкуренцията намира израз в обосноваването на подход, основан на развитието на индустриални клъстери.
Според него „клъстерът (промишлена група) е група от географски близко
разположени компании и асоциираните към тях организации с определена
дейност, свързани от общи черти и взаимнодопълващи се“.
По-късно, доразвивайки идеите си конкретизира тази дефиницията като посочва географския обхват (който може да е регион, страна, отделен град, съседни държави), индустриите (една или повече от една), организациите, които го подпомагат и подкрепят, в т. ч. и правителствени, и по този начин извежда елементите на индустриалния клъстер. Портър счита, че формирането на клъстерите е резултат по-скоро от естествени процеси, протичащи между отделните фирми, отколкото следствие на правителствена намеса. Веднъж обаче формирани, ролята на държавата придобива значимост в поддръжката за просперитета им. В статията си „Клъстерите и новата икономика на конкуренцията Портър казва, че клъстерите „... са критични маси - в едно място - необикновен конкурентен успех в определена сфера“ и по-нататък обяснява защо са важни за конкуренцията. Според него те влияят върху конкуренцията в три направления:
-
като насърчават производителността на компаниите в областта;
15
Портър, М. Конкурентното предимство на нациите, С, „Класика и стил“, 2004, с. 169.

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
21
-
като задвижват посоката и иновациите, които подкрепят бъдещия производствен растеж;
-
като стимулират формирането на нови бизнеси, които разширяват и засилват позициите на самия клъстер.
Тези изключително широки въздействия следствие клъстерирането безспорно привличат вниманието както на академичните, така и на политическите среди, тъй като индустриалните клъстери са адресирани към успеха на всички - компанията, региона, дори цялата нация. Като че ли тяхното развитие и подпомагане се превръща в модерната рецепта за успех в новите икономически реалности.
Всъщност идеята си за широкото прилагане на клъстерния подход за постигането на конкурентни предимства Портър продължава да доразвива и към настоящия момент, като очертава съвременните измерения на клъстерите като: средство за осъществяване на икономическите политики; платформа към неформалната публична политика; и клъстерните инициативи, които мобилизират обществено-частните усилия да се подобри бизнес средата.
Въпреки доказаните си приноси за развитието и популяризирането на теорията за клъстерите, Портър е критикуван от някои изследователи за наличие на противоречие в логическите аргументи на неговите твърдения. Най-атакувана е дефиницията му, която се определя като «основен източник на неяснота», но упреци търпят и типологията на клъстерните видове, статуса на клъстерната теория и др. Критиците окачествяват също и заключенията му като липсващи ем- пирична подкрепа и позоваващи се на избрани казусни изследвания.
От 90
- те години на XX век до наши дни клъстерите, в т. ч. индустриалните, се превръщат в една от най-дискутираните теми в научните среди - изучават се теоретико-приложните им аспекти, изследват се успешни практики на функциониращи клъстерни структури, формират се и се анализират политики за насърчаването им и т.н. Дори самият брой на изследванията е показателен за вниманието, което се отделя на тази проблематика. Съвременните изследователи, които работят върху клъстерите са внушителен брой, като тук следва да отбележим приноса на Ст. Розенфелд, Кр. Кетшс, Ед. Бергман, П. Кругман, М.

Изтегляне 4.63 Mb.

Сподели с приятели: