Теоретични основи на индустриалните клъстери

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
17
- стартиращите предприятия в такива райони са значително улеснени, поради наличието на постоянен пазар на обучени работници;
- налице е продължителен растеж на подкрепящи и помощни бизнеси;
- много по-бързо се разпространяват добрите практики, идеи, подобрения в работата, изобретения;
- район, който е зависим главно от една индустрия е изложен на риск от упадък в случаи на намаляване потреблението на произвежданата от нея продукция или липса на основните суровини захранващи това производство.
В заключение Маршал очертава рамка, установяваща връзката между разполагането на фирмите и икономическата ефективност, като фирмите се локализират, за да се облагодетелстват от позитивните външни характеристики
(externalities), свързани със съответните им дейности.
В „Теория на местоположението на индустриите“ (1909 г.) Алфред Вебер разработва първата обща теория на индустриалната локализация като изгражда модел с няколко пространствени фактори за откриване на оптималното месторазполагане и минималните разходи за производствените заводи. Моделът се основава на тестване на хипотези: първоначално се извежда „идеален тип индустрия“ като единица за анализ и се предполага, че производството и дистрибуцията са неделими и независими от други индустрии; след това се отхвърля тази хипотеза като взимат под внимание по-реалистични условия, в които локалните фактори могат да обединят или разделят различни аспекти на индустрията. Решението за разполагане на една индустрия според Вебер, при което има минимизиране на разходите за труд и транспорт, е възможно на едно единствено производствено място. За определянето му той разработва математическо резюме на модела, в което с помощта на изчисляване на
„локализационни триъгълници“
(locational triangles) се извършва позиционирането на конкретния индустриален производител. Въпреки че поставя ударение върху този метод и го демонстрира в работата си, авторът отбелязва, че тези чисти правила на разполагане са недостатъчни, освен ако не се тестват при отчитане на реалните локални, социологически и политически условия.
През 30
- те и 40
- те години на миналия век върху оптималната локализация и пространственото равновесие работят Август Льош (August Losch) и Валтер
Кристалер (Walter Christaller). Льош, който е основоположник на теорията за пространствената икономика, счита, че изследването на локализацията трябва да е не на отделен отрасъл - промишленост или селско стопанство, а на стопанството

Международно фирмено поведение
18 като цяло. Той разработва модел за локализационния избор на база система от центрове и зони, който служи като идейна основа на разработките на Кристалер за „централните места“. Базирайки се на данни от Южна Германия, Кристалер обосновава теория за централното място (Central place theory), която предполага специфични йерархични обяснения за организацията на икономическия ландшафт от градове, селища и пазарни области. Кристалер изразява търсенето и предлагането на стоките и услугите като централизирано, но също така характеризирано от разпространения, които отслабват с разстоянието.
Централните райони според него са обградени от периферни гранични области с ниска пазарна активност. Позовавайки се на принципните постановки на
Кристалер, Льош предлага схема на пространствена конфигурация на центровете.
Значимостта на индустриите като движещи икономическото и най-вече регионалното развитие, е фундамент на идеята за стълбовете на растеж (growth poles) и абстрактните икономически пространства (abstract economic space) на
Франсоа Перу, лансирана през 50
- те години на XX век. За Перу аспектът на доминиране е важен за стълбовете на растеж - така например, ако една голяма фирма или индустрия, която има висока степен на взаимодействие с другите и е доминираща в това взаимодействие се казва, че тя е полюсна (propulsive).
Процесът на развитие на полюсна фирма или индустрия той нарича поляризация
(polarization).
Полюсната фирма или индустрия привлича и насочва работната сила, доставчиците и др. като така допринася за развитието на региона. Идеите на
Перу и други автори, работещи върху стълбовете на растеж придобиват голяма популярност и играят главна роля при формулирането на регионални политики.
Съвременното виждане за индустриалните клъстери се основава на ключови приноси и на автори от неокласическата и модерна локализационна теории. Тук следва да отбележим имената на X. Хотелинг, Ед. Хувър, Ал. Пред и др., които подчертават голямото значение на пазарите и на локализационната взаимовръзка между фирмите като фактори за избор на местоположението им.
Въпреки техните усилия относно локалната индустриална специализация, пространствената икономическа агломерация и регионалното развитие, значимостта на специализираните индустриални локализации остава по-скоро обект на научни търсения.
Интересът към тази проблематика, и по-специално към индустриалните райони, се възобновява през края на 70
- те и началото на 80
- те години на миналия век, провокиран от наблюденията върху т. нар. „Трета Италия“. Развитието на североизточната и централна част на Италия силно контрастира със стагнацията на бедната южна („Втора Италия“) и рецесията на традиционно богатата

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
19 северозападна част на страната („Първа Италия“). Причината - наличие на групи от фирми, предимно малки и средни, концентрирани според индустриалните сектори. Те правят впечатление с бързия си растеж, способността да установяват силни позиции на световните пазари в традиционни продуктови категории
(обувки, мебели, плочки, музикални инструменти и др.), предлагането на нови възможности за заетост, целенасоченото търсене и реализиране на иновации. Във връзка с изучаването на този район се появяват редица изследвания върху отличителните качества на индустриалната организация, които подпомагат гъвкавите структури и специализация с фокус върху ролята на малките и средните предприятия (МСП), сравнения върху клъстерното развитие в различните страни, както и изследвания на различните видове клъстери, възникнали в резултат от исторически и социални специфики на отделните страни.
Сериозен тласък в развитието на клъстерната теория дават трудовете на
Майкъл Портър. Няма да е пресилено, ако кажем, че днес толкова много изследователи, предприемачи и политици знаят и проявяват интерес към клъстерите в резултат на усилията му по популяризирането на теорията за индустриалните или бизнес клъстерите. Благодарение на него тя бързо става концепция - стандарт в областта. В своя най-популярен труд «Конкурентното предимство на нациите» (1990 г.), анализирайки икономическия успех в глобалната икономика и позовавайки се на множество доказателства от различни страни и индустрии, Портър обосновава прилагането на нов подход, свързващ конкурентността на страната и региона директно с тази на индустриите в тях.
Международният успех на дадена индустрия според него се дължи на четири детерминанти, формиращи националната среда, в която местните фирми се конкурират. Тази среда може както да подпомага, така и да възпрепятства създаването на конкурентното предимство. Паралелно върху конкурентната среда на конкретните индустрии влияят и редица случайни фактори като изобретенията, радикални технологични промени, сътресения в цените на вложенията, политически кризи и т.н., както и една особено важна променлива - правителството. Между детерминантите съществува взаимна свързаност и зависимост, тъй като ефектът на една от тях е причина или следствие за/на състоянието на другите (вж. фиг. 2).

Изтегляне 4.63 Mb.

Сподели с приятели: