Влияние на неолибералния модел на глобализация върху

Международно фирмено поведение
10
A.
Промяна в разбиранията на индустриално развитите страни за конкурентоспособността.
Промяната във вижданията за конкурентоспособността на индустриално развитите страни е първият отличителен елемент на неолибералния модел. През последните десетилетия в развитите страни протичат глобални промени, свързани с развитието на новите технологии.
Държавите щедро финансират и стимулират тези преобразувания, ръководейки се от императивите на изострящата се международна конкуренция. Глобализацията рязко засилва необходимостта и от организационно-управленско преструктуриране на икономиката. С бързи темпове се развива науката и техниката, откриват се нови области на знанията и отрасли на икономиката. Разработват се нови материали, създават се системи за връзка, миниатюризират се устройствата, трудно предсказуеми хоризонти се откриват пред развитието на информатиката и иновациите.
Тези тенденции тясно се преплитат с дълбоките промени в характера на търсенето, което бързо се диференцира и индивидуализира.
Производителите са принудени да съвместяват ориентацията към масовия пазар, с необходимостта да обслужват конкретни специфични ниши. Този процес, наречен къстамизация (от англ. ез. - customization, customize - изработвам по поръчка) позволява обединяване на силните страни и на малкия и на големия бизнес, което е качествена предпоставка за заменяне на постановката за устойчивост с такава за гъвкавост, маневреност и приспособимост.
Протичащите трансформации довеждат до създаването на глобална предприемаческа икономика. В много сектори на икономиката стремително се внедряват нови организационно-управленски структури и променят формите и методите на контрол. Нарастващо значение има не само преструктурирането на предприятията, но и замяната на толерираните с десетилетия от теоретици и практици вертикално- интегрирани структури с влизащи във взаимодействия на постоянна основа предприемачески мрежи. Този процес влияе пряко на децентрализацията на вземаните решения и на контрола върху изпълнението им. Йерархическата централизация все по-често се заменя с хоризонтални връзки. Разпространява се субконтрактната система. Върху субконтракторите се прехвърля рискът, свързан с трудността да се

Тема № 1. Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството
11 предвиди бъдещата конфигурация на производството, структурата на пазара, перспективните и печелившите дейности.
Наред с това растящата капиталоемкост на много сектори в икономиката подтиква дори ТНК към стратегически алианси и различни форми на съвместна дейност. Все по-често в различни участъци на пазара възникват отношения на сътрудничество. Появяват се нови форми на преплитане между конкуренция и сътрудничество, по-продължителни и по-устойчиви форми на взаимодействие, опиращи се на стремително еволюиращата юридическа база. Повече от всякога голямо значение придобиват качеството, пунктуалността, добросъвестността на контрагентите.
Съвременното индустриално предприятие функционира като част от мрежи, изграждани от формални и неформални връзки и услуги. Отказът от тях предизвиква опасност от допълнителни рискове и трудности, а използването носи силни конкурентни предимства.
B.
Формиране на нови регулатори на световното стопанство.
Втората колона на неолибералния вариант на глобалната икономика предполага формирането на нови регулатори на световното стопанство.
През втората половина на XX век в световното стопанство бързо се развиват нови системообразуващи единици - ТНК и Международни финансови центрове (МФЦ). Фактор за тяхното формиране след 70-те години на XX век е политиката на либерализация, позволяваща на най силните компании и банки да се измъкват от национално-държавния контрол и да придобиват по-голяма самостоятелност. Основна част от нарастването на международната търговия през последните десетилетия е свързана именно с дейността на ТНК, включително и с операциите между различните им подразделения. ТНК координират дейността на образувалите се анклави, създават собствени подсистеми за международно разделение на труда. Ако по- рано основната мотивация за международната експанзия на ТНК е заинтересоваността от евтина работна сила, пазари на пласмент и източници на суровини, с течение на времето се прибавя и стремежът за преференциално данъчно облагане.
МФЦ манипулират най-мобилния елемент - парите и чрез тях, съсредоточават в ръцете си огромна икономическа мощ. МФЦ се състоят не

Международно фирмено поведение
12 просто от големи банки и финансови институти. Неотделима тяхна част са валутните, фондовите и други борси, действащи съгласувано. Около международните финансови центрове се групират многобройни фирми, предоставящи юридически, одиторски, икономико-технически и други услуги. МФЦ съсредоточават огромен аналитичен потенциал. Важен атрибут на зараждащата се глобална финансова система са многобройните офшорни и други преференциални зони, позволяващи заобикаляне от националното законодателство.
Всичко това съществено променя и конфигурацията в световната икономика и разположението на силите. Световната система става толкова сложна и многостранна, че вече не може да се управлява от един център.
C.
Промени в развиващите се страни.
Трансформациите в развиващите се страни е третият стълб на неолибералния икономически модел. Постколониалното развитие на развиващите се страни се определя от взаимодействието на две тенденции.
Първата е ориентирана към развитие на вътрешния пазар, националните предприятия и националната икономика. Втората се дефинира от перспективите на глобализацията - интегриране в световната икономика, ориентация към анклавно развитие с използване на финансови средства и технологии, постъпващи от чужбина. В първите постколониални години бизнесът в развиващите се страни води борба за преодоляване на икономическата изостаналост и утвърждаване на икономическата си самостоятелност. Решаващи фактори за разгръщане на предприемаческата дейност са индустриализацията и активната намеса на държавата в икономиката. Резултатът е спорен. От една страна, се увеличава производствения потенциал, но, от друга, се създават нерентабилни предприятия, изискващи протекционизъм и/или постоянно субсидиране. В тези условия освободилите се страни с особена настойчивост се стремят към нов икономически ред.
Възприели това като сериозна заплаха, в началото на 80-те години на
XX век индустриално развитите държави теоретично обосновават смяната на доминиращия в продължение на десетилетия икономически модел.
Вместо държавно регулиране се предлагат неолиберални и монетарни рецепти за прилагане на пазарния механизъм - твърди монетарни

Тема № 1. Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството
13 изисквания за балансиран бюджет и осигуряване на устойчивост на паричното обръщение, експортноориентирано развитие с помощта на ТНК, вместо импортозаместваща индустриализация. Според неолиберализма право на съществуване имат само конкурентоспособни по международните стандарти предприятия, а такива в развиващите се страни са много малко.
Често неолибералният подход игнорира интересите на голям брой страни, с милиарди души население. При това е добре известно, че не е възможно с пазарни средства да се мобилизират необходимите за модернизирането на икономиките на развиващите се страни инвестиции. Следователно, предписанията на неолибералите a priori се отнасят до малък кръг предприятия и то предимно експортно ориентирани.
Световният опит доказва, че в чист вид нито един от моделите
(индустриализация с пълно заместване на вноса и неолиберализъм) не води до успех развиващите се страни. От една страна, намесата на държавата в икономическия живот в условията на корупция, често се превръща в необуздана разпиляване, а не в мобилизиране на национални ресурси. От друга страна, неолибералният модел не се съобразява със социално-икономическата и политическата среда, а това е аксиома в икономическата теория. Налаганият на развиващите се страни (от
Вашингтонския консенсус, СБ и МВФ) неолиберален модел се оказа горчиво, но безрезултатно лекарство. Резултатите показват предписаните рецепти довеждат единствено до анклавно развитие на отделни предприятия, ориентирани към външния пазар.
През последните години много изследователи препоръчват от фанатична привързаност към един или друг модел на развитие да се премине към разумно и прагматично съчетаване на откритостта
(императив на глобализацията) със защитата на националните интереси, към съчетаване на държавното участие в икономическото развитие с частното предприемачество. Успешното прилагане на подобни процеси отличава развитието на страни, като Южна Корея Малайзия и Тайван, където ролята на държавата за икономическото развитие беше огромна.
Аналогичен път на развитие извървя и Латинска Америка. Тези страни успяха да изградят икономическа система, основаваща се ако не на равнопоставеността на всички икономически актьори (малки, средни, големи предприятия), то поне на тяхното взаимодействие.

Международно фирмено поведение
14
В началото на XXI век неолиберализмът не се разглежда като панацея като задължително условие за просперитета на развиващите се страни.
Появяват се концепции за смесена икономика, отделящи повече внимание на социално-културните аспекти и историческия контекст на развитието, които се от изключителна важност за успеха на предприемаческата дейност. Коментара се държавния предприемачески модел.
Какви са последствията от неолибералния икономически модел?
Никой не твърди, че неолибералните ценности водят до повишаване на морално-етичните стандарти, че нараства търпимостта и разбирателството и проблемите се решават чрез консенсус. Световният икономически опит показва, че те са в основата на съвременните бизнес формули като конкуренция плюс сътрудничество. Най-често се твърди, че положителна черта на този модел на икономическа глобализация е взаимозависимостта в световен мащаб. Но от политическа гледна точка, би следвало глобализацията да изисква доброволно обединение на различни страни, съвместната им еволюция, баланс на интереси, а не силово налагане на един модел в ущърб на друг.
С цялата си острота стои въпросът за активното привличане на националните държави към създаване на балансиран механизъм за регулиране на световната икономика. Равноправните отношения на сътрудничество, а не диктатът на някои от националните държави и международните икономически организации са гаранция за просперитет на индивидите, обществото, предприемаческите структури и държавата.
Много обстоятелства навеждат на мисълта, че неолибералният икономически модел в близка перспектива няма реална алтернатива. Но не може да не се види, че в резултат на вътрешните си противоречия неолибералният модел следва да се подложи на съществени трансформации. Неолибералният модел на глобализация се проявява не само в икономиката, но и в политиката. Алтернативите му следва да бъдат търсени, обаче, преди всичко в сферата на икономиката и бизнеса.
Практиката показва, че конкуренцията, съчетана със сътрудничество, взаимодействията между големи и малки страни, както между малки, средни и големи предприятия са сред вероятните варианти.

Тема № 1. Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството
15

Изтегляне 4.63 Mb.

Сподели с приятели: