Т е м а №1 същност и роля на предприемачеството. Теории за

Международно фирмено поведение
22
„Пътеводител за клъстерни стратегии в по-изостанали райони“, в който фокусира вниманието към развитие на клъстери и прилагане на клъстерна стратегия в по- изостаналите райони
(стари индустриализирани региони, полу- индустриализирани и периферни и недостатъчно населени райони) и
„Пътеводител на губернатора за клъстерно-базираното икономическо развитие“ с препоръки как държавниците да засилват икономиките чрез подпомагане конкурентоспособността на клъстерите.
Изследването на Европейската клъстерна практика е широко застъпена в разработките на Кристиан Кетълс. Той е един от водещите изследователи на клъстерните инициативи ("The Cluster Initiative Greenbook", "Cluster Initiatives in
Developing and Transition Economies"), които ги определя като „всяко организирано усилие за насърчаване на конкурентоспособността на клъстера“.
Кетълс, както и Розенфелд, е привърженик на тезата за икономическо развитие, основано на клъстерите (cluster-based economic development).
Майкъл Енрайт работи предимно върху изследване характеристиките и начините на оценяването на регионалните клъстери, които той определя като
„географски концентрации от фирми и индустрии чрез връзки купувач-продавач, конкурентно взаимодействие или посредством общи технологии, потребители или канали“. Той подчертава ролята на регионалните и пространствени аспекти за генерирането на динамика, която подсилва конкурентността. Той лансира идеята, че съвместните, взаимни подкрепящи се групи от икономически субекти насърчават регионалната конкурентоспособност на глобалните пазари и така създават растеж и други ползи.
Принос за съвременното изучаване на разглежданата тема има и носителят на Нобелова награда за икономика от 2008 г. Пол Кругман Той счита, че произхода на индустриалните клъстери се дължи по-скоро на икономиите от мащаба, отколкото на конкурентното предимство. Застъпва мнението, че клъстерите са резултат от действието на случайни фактори и устойчиви външни икономии от мащаба.
Значимостта на индустриалните клъстери като модерен инструмент за въздействие върху икономическото развитие привлича вниманието на такива институции като Европейската комисия, Организацията за индустриално
развитие към Обединените нации (УНИДО), Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие (ОИСР) u др. Те имат специализирани програми, посветени на клъстерите, в т. ч. на индустриалните клъстери. Част от техните ана- лизи и препоръки ще бъдат ползвани в последващото изложение.

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
23
През последните няколко години се наблюдава засилен академичен интерес към клъстерите и от българските учени. Икономистите ги изучават от различни ъгли:
-
Върху факторите, възгледите и стратегиите за създаването на конкурентни клъстери в българската икономика е едно от първите изследвания в областта на Атанас Гочев u колектив.
-
Методико-методологичен акцент върху изучаването на индустриалните клъстери през призмата на конкурентоспособността поставя монографичното изследване на Младен Велев.
-
Подходът на индустриалната екология и клъстерите са обект на билатералното изследване на авторски колектив: Иван Илиев и Веселина
Димитрова и италианските им партньори Джованни Лагиоиа и Теодоро Галлучи.
-
Влиянието на микроклъстерите към резултатите на дребните предприятия изследва в дисертационния си труд Недко Минчев.
Обобщавайки изложеното до тук следва да кажем, че индустриалните клъстери имат многоаспектна природа като настоящата разработка ще използва инструментариума на икономическата наука за изследване на част от теоретико- приложните й страни. Ще се придържаме към разбирането, лансирано от М.
Портър (1998 г.), че „клъстерът (промишлена група) е географска концентрация
от взаимносвързани компании, специализирани доставчици, доставчици на
услуги, фирми от свързаните индустрии и асоциираните институции (напр.
университети, агенции за стандартизация и търговски асоциации) в определена
област, които се конкурират, но и се кооперират“, отчитайки резервите, които част от изследователите имат по отношение широтата на тази дефиниция. Именно тя позволява да се разкриват основните компоненти на клъстерите, а именно: разположение в ограничени географски области; сравнително голям брой обхванати фирми и заети лица в определена стопанска дейност или свързани дейности; включени разнороден вид организации: фирми, научно- изследователски институти, институции и други, понякога и от различни места от това на клъстера, с цел подпомагане общата му дейност. Придържането към горепосоченото разбиране за индустриалните клъстери позволява поставянето на акцент върху това, което ги отличава от останалите форми на бизнес сътрудничество - появата на синергичен ефект, резултат от съвместното действие на елементите на клъстера, връзките между тях и пространствената им близост.

Международно фирмено поведение
24
Очертавайки теоретичните основи на индустриалните клъстери е нужно да отбележим, че заедно с това понятие се използват още няколко, описващи географско концентриране на фирми, отрасли и свързаните с тях процеси. Те се отличават помежду си, но въпреки това се ползват като синоними и създават объркване, което налага необходимостта от уточняването им. Тяхното значение е представено в таблицата по-долу:
Таблица 4. Свързани понятия

Индустриален район
(industrial district)
Пространствено измерение на интензивно взаимодейст- вие сред фирми, обикновено МСП и от една и съща ин- дустрия (или сегмент), в определена област. Разглежда се като разновидност на индустриалния клъстер.
Италиански индустриален район
(Italianate industrial district)
Силно концентрирана група от предприятия, които ра- ботят пряко или непряко за един и същ краен пазар, спо- делят едни и същи ценности и знания, които са толкова важни, че формират определена културна среда, и са свързани една с друга по специфичен начин в комплекс - микс от конкуренция и коопериране.
Индустриален комплекс (Industrial complex)
Група от индустрии, свързани от важни потоци от стоки и услуги и показващи в допълнение значително сходство в техните локални модели.
Иновативно общество
(Innovative milieu)
Не е група от бизнеси или един регион, а комплекс, който е способен да инициира синергичен процес организация, комплексна система, направена от икономически и технологични взаимозависимости съгласувана цялост, в която териториалната производствена система, техни- ческата култура и главните действащи лица са свързани.
Бизнес
Мрежа
(business network)
Договорен алианс или организация с членство, в която някои фирми се съгласяват да споделят ресурси, разходи или информация. Сътрудничество и някаква степен на доверие съществуват. Мрежите често са, но не задължи- телно, обхванати в клъстери.
Вериги на стойностите (Supply or value-added chains)
Вериги от фирми в производствения поток, които про- извеждат индивидуални системи, части и услуги, съеди- нени във финален продукт, закупувани от краен клиент или потребител.

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
25
Освен терминологичното сходство на понятията, касаещи географското концентриране на фирми, авторите, работещи по изучаването на индустриалните клъстери насочват усилията си в твърде различни направления, а широките граници и вариациите за същността, жизнения цикъл на развитие, категориите и други важни техни характеристики допълнително усложняват стройността на съвременното разбиране за тях. Това кара немалко изследователи да работят по очертаването на теоретичната рамка на индустриалните клъстери, но засега техните резултати са скромни. Съществуващите неясноти извеждат на преден план някои трудности при изучаването им: част от тях трудно се конкретизират географски, което рефлектира върху отчитането на резултати от дейността им и затруднява анализирането им, а това от своя страна прави изключително трудно извеждането на мерки, които ефективно да въздействат върху клъстерното разви- тие. Независимо от това индустриалните клъстери са не само „темата на деня“, но те се утвърждават все повече като важен инструмент за въздействие върху регионалното развитие, основано на конкурентоспособни динамично развиващи се индустрии.

Изтегляне 4.63 Mb.

Сподели с приятели: