Т е м а №1 същност и роля на предприемачеството. Теории за
Изтегляне 4.63 Mb. Pdf просмотр
|
| 7 . Основни видове индустриални клъстери Индустриалните клъстери се характеризират със значително разнообразие в зависимост от секторите, в които функционират, спецификата на индустриалните предприятия, които обединяват, веригите на доставка и продажби и т.н. Всеки индустриален клъстер е уникален по своя произход, структура, начин на организиране, динамика и траектория на развитие. Поредица от изследователи полагат усилия за подреждането, групирането и предлагането на система от признаци, подпомагащи тяхното изучаване. Една изключително подробна систематизация на видовете индустриални клъстери предлага проф. Мл. Велев, която ще е основа на по-нататъшното разглеждане на потенциалните и съществуващите индустриални клъстери в България. Таблица 5. Класифициране на индустриалните клъстери Класификационен признак Видове клъстери Състав ■ клъстери от Маршалов тип; ■ „hub and spoke“ клъстери; ■ сателитни платформи; ■ държавно доминирани. Брой на съставляващите фирми ■ наситени клъстери; ■ ненаситени клъстери. Вид на интеграцията между фирмите ■ вертикално интегрирани клъстери; ■ хоризонтално интегрирани клъстери. Ниво на интеграция на фирмите ■ микро-клъстери; ■ мезо- клъстери. Дълбочина ■ дълбоки клъстери; ■ плитки клъстери; Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри. Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи 43 ■ клъстери с неизвестна дълбочина. Ширина ■ широки клъстери; ■ тесни клъстери. Дължина ■ дълги клъстери; ■ къси клъстери; ■ клъстери с неизвестна дължина. Обхват на дейността ■ клъстери с богата дейност; ■ клъстери с ограничена дейност. Географски обхват ■ регионални клъстери; ■ национални клъстери; ■ мултинационални клъстери. Географска конфигурация ■ локализирани клъстери; ■ дисперсирани клъстери. Икономическо значение (конкурентоспособност) ■ клъстери с регионално значение (конкурентоспособност); ■ клъстери с национално значение (конкурентоспособност); ■ клъстери с международно значение (конкурентоспособност). Произход на индустриалната база ■ клъстери, възникнали в резултат на развитието на регионалната икономика; ■ клъстери, възникнали в резултат на влагане на външни инвестиции. Водеща причина за възникване ■ клъстери, възникнали, поради наличието на определени природни ресурси; ■ наличие на квалифицирана работна ръка; ■ на основата на ключова технология и знания; ■ на основата на сходни потребители и пазари; ■ около фирми, произвеждащи сходни продукти; ■ около държавни обекти; ■ около университети или научно- изследователски центрове; ■ в резултат от реализацията на политики за икономическо развитие на района/държавата; ■ в резултат от случайни събития. Международно фирмено поведение 44 Стадий на развитие ■ Работещи, латентни, потенциални клъстери. ■ Ембрионални, установени, зрели клъстери. ■ Клъстери в ембрионален стадий, в стадий на растеж, в стадий на зрялост или в стадий на спад. ■ Съществуващи или установени клъстери на възникващи клъстери. ■ Възникващи или развиващи се клъстери. Източник на конкурентоспособност ■ клъстери на основата на веригата на ■ добавените стойности; ■ клъстери на основата на определена компетентност. Растеж ■ стабилни клъстери; ■ нарастващи клъстери; ■ западащи клъстери. Иновационен капацитет ■ клъстери с висок иновационен капацитет; ■ клъстери с нисък иновационен капацитет; Сила на вътрешните търговски връзки ■ клъстери с ориентация към вътрешните продажби; ■ клъстери с ориентация към вътрешните покупки; ■ клъстери със силни вътрешни търговски връзки; ■ клъстери със слаби вътрешни търговски връзки. Сила на външните търговски връзки ■ клъстери с ключово значение; ■ клъстери с движещо значение; ■ клъстери, осигуряващи възможности; ■ клъстери със слаби външни връзки. Степен на активност на хоризонталните взаимоотношения ■ клъстери с активни взаимоотношения на сътрудничество, взаимодействие и координация; ■ клъстери с недоразвити взаимоотношения на сътрудничество, взаимодействие и координация; ■ клъстери без взаимоотношения на сътрудничество, взаимодействие и координация. Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри. Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи 45 Механизми на координация ■ от организация/и на съставляващите ги фирми; ■ чрез неформални отношения между съставляващите ги фирми; ■ от регионалните/държавните институции; ■ чрез взаимодействие на организация/и на съставните фирми с регионалните/ държавните институции. Като други признаци за класифициране на индустриалните клъстери проф. Мл. Велев посочва продуктовата специализация, етапите от веригата на стойностите, на които са специализирани, използвани технологии, потребителски сегменти, които обслужват и др. От позициите на изследователската цел на настоящата разработка ще бъдат разгледани по-подробно част от видовете индустриални клъстери, изведени по- горе. Портър посочва два основни типа индустриални клъстери в „Конкурентното предимство на нациите“, а именно: - вертикални клъстери, които се състоят от индустрии, свързани посредством отношенията купувач-доставчик; - хоризонтални клъстери, които включват индустрии, които могат да делят общи пазари на продукти, да използват общи технологии, работна сила, сходни ресурси, канали и т.н. Една от най-използваните класификации за индустриалните клъстери е тази, разработена от Анн Маркусен, която ги групира на база определени характеристики в четири типа: Маршалови, „hub and spoke“, сателитни платформи и държавно-доминирани клъстери. • Клъстерите от Маршалов тип (близки до индустриалните райони, описани от А. Маршал) са съставени предимно от местно притежавани малки и средни по размер предприятия, концентрирани в индустрии, основани на занаятчийството, или такива, оказващи производствени услуги. Въпреки че е по-ограничено съществуването им, такива типове клъстери има и във високотехнологичните индустрии. Характерно за тях е осъществяването на значителна междуфирмена търговия на база Международно фирмено поведение 46 дългосрочни контракти, съществуване на фирми и организации, оказващи специализирани услуги, гъвкав трудов пазар, функциониране на институции, обслужващи фирмите в клъстера. • "Hub-and-spoke" клъстерите (център и спици) са доминирани от една или няколко големи („хъб“) фирми, заобиколени от по-малки фирми-доставчици и фирми („споук“), осъществяващи свързани дейности. По-малките фирми купуват или продават от/към основната фирма или да се възползват от дейностите, съществуващи заради нея в региона. Между малките и големите фирми съществува сътрудничество като то е гледна точка на главната фирма. При този вид клъстери имаме високи нива на икономии от мащаба, гъвкав местен пазар на труда, както и наличие на сътрудничество с фирми извън района, обикновено доставчици, конкуренти и потребители на „хъб“ фирмата. Специфичното при този вид индустриални клъстери е липсата на задълбочено сътрудничество между конкуриращите се дребни фирми по повод разпределяне на риска, стабилизиране на пазарите и споделяне на иновациите. • Сателитните платформи са индустриални клъстери, доминирани от браншови филиали на външни за района фирми, обикновено мултинационални. Тези поделения са средни или големи по размер заводи и имат относителна самостоятелност. В този тип клъстери имаме краткосрочни търговски отношения между заводите и местните фирми с минимални обеми на търговските отношения, ограничена работа в мрежа, липса на местни бизнес асоциации. Ключовите инвестиционни решения се осъществяват извън клъстера, а източниците на знание и иновация са свързани с компанията-майка. • Държавно доминираните индустриални клъстери са клъстери, при които местната бизнес структура е доминирана от обществена организация или организация с идеална цел (напр. военна база, университет, държавна агенция и др.) Около тази „основна“ организация се развиват фирми на доставчици и фирми от сектора на услугите, но те са относително маловажни за формирането и развитието на клъстера. Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри. Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи 47 Изтегляне 4.63 Mb. Сподели с приятели:
|