T m o проблемът за дефиницията на международните отношения. Система на мо

Разрешаване на МК

Управление на кризи и конфликти - цялата съвкупност от действия от всякакво естество (военно, политическо, хуманитарно), които имат за цел да наложат контрол върху конфликта и да се направлява развитието му в посока приключване. Какви форми може да приеме това управление на кризи? Говорим за:

• 
  превенция на конфликта – изобщо да не се допусне дадено противоречие да прерастне в конфликт. Осъществява се със средствата на дипломацията. Ако все пак се стигне да конфликт говорим за
  
• 
  умиротворяване – peace-making. Предприемат се действия за управление, решаване и прекратяване на вече започнал конфликт. То може да се осъществи с:
  

Заключителната фаза на управлението на конфликта – peace-building - изграждане на мира. След като конфликта е овладян, се предприема изграждане на мира. Конкретни мерки за постконфликтно устройство на региона – връщане на бежанци, провеждане на избори, изграждане на местни органи на реда.

1. 
   Сигурност на индивида – най-ниско.
   
2. 
   Групова сигурност – на група хора, обособени по етнически, религиозен и друг признак.
   
3. 
   Сигурността на държавата – съществуване на държавата, нейният суверенитет, политическа, икономическа независимост. Тези три нива дават националната сигурност.
   
4. 
   Колективна сигурност – сигурност на група държави или общност от държави (обединени в организация или блок), с цел осигуряване на сигурноста им. Това ниво се нарича още сигурност на общност.
   
5. 
   Сигурност на цялото човечество – всеобща, универсална сигурност. От 3 до 5 - международна сигурност.
   

1. 
   Системата на изолационизма – предотвратяване внасянето на несигурност от външния свят. Системата сочи ценностите, признаците, които водят до сигурността.
   
2. 
   Интервенционизъм – система, която не само, че не се изолира от външния свят, но и се опитва да наложи на външния свят свои норми, принципи, идеали като гаранция за сигурност, т. е. изнася сигурността навън.
   
3. 
   Пацифизъм – абсолютизира се мира за сметка на военна сила. Тази система се ръководи не от силата на другия, а от принципи, които той декларира.
   
4. 
   Милитаризъм – обратно, абсолютизира се силата за сметка на мира. Прави се преценка на противника не това какви принципи декларира, а по реалната му мощ.
   

1. Според критерият от каква посока идват заплахите на сигурността, говорим за външна и вътрешна сигурност.

• 
  Субекти - всички субекти на МО са и субекти на сигурността – това са държавите, формациите от държави, всички обществени формации. Новият елемент е, че като субект на сигурността се разглежда цялото човечество.
  
• 
  Обекти – обект на сигурността всичко това, което една държава се опитва да придобие, промени или съхрани. Става въпрос за някаква ценност – това е интереса на държавите, въз основа на който се формулира външно-политически интерес. Обекта бива: материален (териториалната цялост на държавата) и нематериален (политическата независимост и суверенитета).
  

• 
  При заплахата доминира субективния елемент – други субекти на МО извършват действия, които могат да накърнят обекта на сигурност на дадена държава.
  
• 
  При опасността преобладава обективния елемент. Може да бъде увреден обекта на сигурност на държавата, без да е целено това.
  

• 
  Лъжлив интерес - имаме, когато държавата претендира за дадени потребности, които реално няма.
  
• 
  Неосъзнат интерес – държавата има потребности, но не ги осъзнава и не тръгва да ги защитава.
  
• 
  И една трета възможност има – когато държавата има осъзната потребност, но няма възможност да я постигне (няма ресурса, не знае как или не може да подбере правилния момент).
  

Когато има огнище на напрежение, само СС може да предприеме конкретни мерки, свързани с международния мир и сигурност (ММС). СС носи главната отговорност за подържане на ММС. Тази отговорност е неделима и оттук произтича принципа за единство на действие – СС действа от името на държавите. СС може да бъде сезиран от Общото събрание, от генералния секретар на организацията, от всяка държава или да се самосезира. СС се занимава със спорове между държава членка и държава нечленка на организацията. Основание е самата заплаха, която представлява възникналия спор за ММС. СС не е правораздавателна институция, а предприема мерки за опазване на ММС.

• 
  превантивни и последващи.
  
• 
  преки (предприети от СС) и косвени (уставът на ООН предвижда възможност при конфликт, че действия могат да предприемат регионални организации (НАТО, ОССЕ), с разрешението на СС).
  
• 
  мерки по чл. 41, които не са свързани с употреба на военна сила.
  

1. 
   ОССЕ прилага всеобхватен подход към сигурността – развива всички аспекти на сигурността (не само военни, но и икономически, хуманитарни, екологични и др.).
   
2. 
   ОССЕ действа и развива дейност на всеки един етап от развитието на даден конфликт
   
3. 
   Разрешаване на конфликта – дейностите са свързани с изпращане на експерти, оказване на помощ за изготвяне на конституция; превенция и управление на кризи и конфликти, тяхното разрешаване и постконфликтно устройство.
   

7. 
   Мисиите и полевите дейности на организацията – ОССЕ има такива мисии, както на Балкани (бивша Югославия), така и в Централна Азия, Чечня и др.;
   
8. 
   Лични представители на председателя на ОССЕ с посреднически и помирителни функции;
   
9. 
   Насочващи групи – групи от няколко експерти със задача управление на кризи. Избират се от регистър;
   
10. 
    Мисии за провеждане на анкети, установяване на факти с цел решаване на конфликта, анкетни комисии.
    

1. 
   В хуманитарно измерение основен е т. нар. Виенски механизъм – свързан е със ситуации, в които съществува заплаха за правата на човека. Виенският механизъм се свързва със следното:
   

• 
  държавите да си предоставят една на друга информация за такива ситуации;
  
• 
  една държава може да изиска такава информация от друга държава;
  
• 
  една държава да привлича вниманието на други държави върху даден проблем;
  
• 
  възможността този проблем да се постави за разглеждане от тази организация.
  

2. 
   Механизъм за консултации и сътрудничество при спешни ситуации – Берлински
   
3. 
   Механизъм за консултации и сътрудничество за опасни инциденти
   
4. 
   Механизъм на ОССЕ за мирно уреждане на спорове и конфликти
   

Функциониране на организацията:

Чл. 51 от Устава на ООН предвижда правото на държавите за индивидуална и колективна защита.

НАТО е длъжна да уведомява СС за мерките, които е предприела и да получи одобрение. Определя се и територията на НАТО - свързва Западна Европа с Америка през Атлантика + територията на Турция. НАТО е израз на т. нар. Атлантическа връзка, обвързването на сигурността на Западна Европа със сигурността на САЩ.

Края на 80-те и началото на 90-те г. НАТО се трансформира. Съвета на НАТО приема:

1. Лондонска декларация за новата стратегическа концепция на НАТО – 1990 г.;

2. Римска декларация – доразработва се концепцията – 1991 г. Акцентът се поставя върху новите заплахи за мира и сигурността. Отделя се голямо внимание на сътрудничеството и диалогът с държави, които са извън НАТО. Израз на тази идея са две инициативи на НАТО:

• 
  т. нар. САСС – Северно-атлантически съвет за сътрудничество
  
• 
  т. нар. Партньорство за мир - сътрудничеството на НАТО с държави от Централна и Източна Европа. Реализира се в рамките на САСС, като се предприемат конкретни действия.
  

С договора от Маастрихт се урежда първоначално отбраната и сигурността. Механизмът е, ако ЕС реши да предприема действия, той ще използва Западно Европейски съюз (ЗЕС), който е военна организация. ЗЕС е член на НАТО, неговият европейски стълб. Ресурсите на ЗЕС са под командването на НАТО. Декларация на съвета на ЗЕС - Петерсбургска декларация - 1992 г. Формулират се задачите, които ще решава ЗЕС: хуманитарни мисии и спасителни операции, управление на кризи, опазване на мира.

• 
  Кьолн – 1999 г. – на Европейският съвет се взема решение ЕС да има собствени въоръжени сили за собствени действия.
  
• 
  Хелзинки – 1999 г. на Европейския съвет се взема решение, продължение на Кьолн, според което, държавите членки трябва да имат готовност да участват с техни контингенти, с цел да се създадат европейски сили за бързо реагиране. Там се вземат решения да се изградят военни и политически структури на ЕС - Военен персонал на ЕС; Агенция по отбрана на ЕС, Военен комитет на ЕС.
  

1. 
   Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). 1989 г. започват преговори във Виена по повод конвенционалните оръжия в Европа, които приключват с договорът ДОБСЕ през 1990 г., под егидата на ОССЕ. Договорът, фиксира таванът на въоръженията за НАТО и Варшавския договор. ДОБСЕ предвижда всички оръжия, над този таван, да се унищожат на основата на блоков принцип.
   
2. 
   Споразумение за адаптация на ДОВСЕ. Среща на ОССЕ в Истанбул, съобразно новите реалности, след разпадане на Варшавския договор. Споразумението са основава не на блоков принцип, а на териториален – територията на Европа.
   
3. 
   Конвенция за пълно неизползване на противопехотните мини, като държави подписали конвенцията, се задължават да предоставят средства за откриване и унищожаване на съществуващите мини.
   

1. 
   Да се ограничи географията на ядреното оръжие (ЯО) – Договор за неразпространение на ЯО (1968 г.): дели държавите на ядрени (САЩ, СССР, Китай, Франция, Англия) и неядрени. Прагови държави – всички държави, които разработват ЯО. По силата на този договор, по никакъв начин не трябва да се помага на неядрените държави да се сдобият с ЯО. Този договор дава право на всички държави да използват атомната енергия за мирни цели. Спазването на договора се контролира от Международната организация за атомна енергия. Механизмите за контрол са: инспекция на място; изготвяне на доклади за притежаване на оръжие; на всеки 5 г. държавите, страни по договора провеждат конференция.
   
2. 
   Договор за забрана на използването на ЯО в морските и океанските дъна и техните недра - 1971 г. Определят се и се обявяват безядрените зони – това е територия, която може да е населена или ненаселена, в която не само е забранено разработването, но и съхраняването на ЯО. Безядрените зони стават само по силата на международен договор, с които се въвежда и безязрен режим, включително и гаранции за спазване на този режим. Безядрени зони са: Латинска Америка; Южната част на Тихия океан; дъната на моретата и океаните; Луната и Космоса; Африка; Антарктида; остров Малта – самообява се;
   
3. 
   Забрана за опитите с ЯО.
   

• 
  Основен договор - 1973 г. - забрана за опитите с ядрено оръжие във водата, въздуха и на сушата, като остават само опитите под земята;
  
• 
  Договор за пълна забрана на опитите с ядрено оръжие 1995 г. За да влезе в сила решението на този договор, той трябва да е подписан от 44 държави, но за сега не е влязъл в сила – САЩ, Китай не са подписали.
  

1. 
   Двустранни преговори между двете големи сили. 1969-1972 г. – договорености: САЛТ-1 за ограничаване на ядреното оръжие, САЛТ-2 – подписан, но не е влязъл в сила.
   

1. Вътрешно-държавни органи (функционират на територията на страната);

2. Външни държавни органи - намират се и функционират територията на друга държава – приемаща държава. Трябва да спазват правото на приемащата държава и нормите на международното право.

• 
  Подквалификация на вътрешните държавни органи:
  

2. Международно правни – по силата на международен договор, с определени задачи и функции

• 
  Външните органи се делят на: постоянни – дипломатически представителства, легации, консулства, представителства в международни организации и временни – специални мисии от един или повече човека за изпълнение на конкретна задача – делегация на държава на международен форум.
  

• 
  Издава акредитивните и отзователните писма;
  
• 
  Приема чуждите акредитивни и отзователни писма;
  
• 
  Има възможност сам да сключва международните договори (по Закона за международните договори), съгласувано с МС. Сключените м/ународни договори се ратифицират от НС;
  
• 
  В областта на сигурността 1. Президентът е върховен главнокомандващ. Оглавява Консултативния съвет по национална сигурност, като по негова покана могат да участват в заседанията по негова покана и военни експерти. 2. Назначава, съвместно с МС висшия команден състав; 3. Обявява положение на война - когато е налице въоръжено нападение срещу страната. Сключването на мир – само НС. 4. Обявява съвместно с МС частична мобилизация. 5. свиква и оглавява Консултативния съвет за национална сигурност – орган, който има съвещателни функции; 6. Към президентството е и националната разузнавателна служба.
  

• 
  Да приема закони;
  
• 
  Определя основните характеристики на външно-политически курс на държавата;
  
• 
  Приема правителството, което реализира ВП на страната;
  
• 
  Ратифицира и денонсира няколко категории международни договори – посочени в Конституцията. Всички международни договори подлежат на одобрение от НС –ратифициране. Ратификацията се осъществява със закон - важен лост за влияние върху ВП. Посочени в 8 категории, а тези, неподлежащите на ратификация, се одобряват от МС.
  
• 
  Обявява война и сключва мир;
  
• 
  Обявява извънредно положение;
  
• 
  НС приема декларации и обръщения по въпроси на външната политика и сигурността;
  

• 
  Назначава ръководители на консулските представителства;
  
• 
  МС приема устройствен правилник за дейността на министерствата, включително и на МВнР.
  
• 
  Министъра на МВнР се назначава от министър председателя.
  
• 
  МС е единствения държавен орган, които разполага с цял спектър от правомощия - МС може да сключва, да деноснсира международни договори.
  

Функциите на МВнР могат да се очертаят в две групи:

• 
  Всички функции и правомощия, свързани със защита на интересите на България в чужбина, както и защита ФЛ и ЮЛ