Т р а к и й с к и у н и в е р с и т е т стопански факултет катедра „б и з н е с и к о н о м и к а



страница7/30
Дата08.10.2023
Размер124.16 Kb.
#118905
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   30
дипломна Веко
Годишните финансови отчети представят “финансовото лице” на фирмите и твърде често се използват като единствена достоверна информация за нуждите на анализа. Един от основните, но не и единствен източник на информация при анализ на финансовото състояние на фирмата е счетоводният баланс.
Той дава твърде богата информация, но тя се отнася за свършени дейности и получени вече резултати. Балансът е финансово-счетоводен отчет, който представя в общ вид и в парично изражение имущественото състояние на фирмата.
Счетоводният баланс е основен за извършване на финансовия анализ, но за да се обобщи информацията е наложително да се направи финансов синтез, т.е. от множеството статии на баланса да се извлекат няколко елемента, които отразяват важни, Балансът може да се определи като състояние на имуществото, определено в даден момент /месец, тримесечие, шестмесечие или година/. Той отразява всичко, което фирмата притежава и всичко, което фирмата дължи. Той отразява “основното счетоводно състояние и финансовата позиция на фирмата на определена дата”.[8]
Статиите в пасива на баланса според българското законодателство са подредени по увеличаваща се изискуемост, а в актива - по увеличаваща се ликвидност. Още едно преимущество на структурата на баланса е, че в него са. представени данни за два последователни отчетни периода, което дава възможност за директна съпоставка. Необходимо е да се отбележи, че е много трудно да се прочете и ефективно да се използва баланса без отчета за приходите и разходите.
Отчетът за приходите и разходите визира всички извършени от фирмата операции – разходи и приходи (плащания и постъпления) за определен период от време.

------------------------------------


[8] СИМОВ И., Л. Мермерска, Б. Райнов. Как да четем и разбираме финансовите отчети.Наръчник на мениджъра. Изд. в-к „Дневник” , С. 2003
Крайната величина в отчета за приходите и разходите представлява финансовия резултат, реализиран от фирмата за съответния период /печалба или загуба/. Този резултат намира отражение в баланса на фирмата, затова може да се твърди, че между двата документа съществува неразривна връзка. При финансовия анализ и управлението на финансите документът има изключително важно значение за предвиждането на бъдеще .
От друга страна, Отчета за паричния поток осигурява информация за движението на паричните средства на предприятието в хода на протичане на дейността му. В МСС-7 – Отчитане на паричните потоци се посочва, че със съставянето на отчет за паричния поток се цели да се предостави информация на потребителите на счетоводните отчети като база за оценка на способността на предприятието да произвежда парични наличности и парични еквиваленти и потребностите на предприятието да ползва тези парични потоци, както и времето и сигурността на тяхното създаване.
Под парични потоци – както се дава определението в НСС-7 – се разбират постъпления на парични средства в предприятието и плащания на парични средства от предприятието в хода на неговата дейност през отчетния период. Постъпленията се определят още като положителни парични потоци, а плащанията – като отрицателни парични потоци.
Според произхода им паричните потоци се класифицират в три групи:[9]



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница